Държавата се мотае за спасяването на Несебър в списъка на ЮНЕСКО

Министерство на културата няма представа какви мерки трябва да предприеме, за да запази статута на архитектурно-историческия резерват Несебър като част от списъка на ЮНЕСКО. Въпреки че за проблемите в градчето се знае от поне десетилетие, реалната опасност за изключването му от списъка надвисна през есента на миналата година, когато мониторингова мисия на организацията установи значителна загуба на историческа автентичност и на културна значимост на резервата. Основни проблеми са строителството на паркинги, сгради и алеи, които покриват археологически останки, но и липсата на план и управление на старинния град.

Оказва се, че депутатите от Комисията по културата в парламента, които разгледаха темата в четвъртък, тепърва ще мислят законови промени, които да позволят държавата да определя устройствения план на Стария град Несебър. Те опитаха да "прехвърлят топката" към изпълнителната власт, която пък им я върна с аргумента, че не знае какво точно трябва да се направи.

"Имате пълната подкрепа на всички политически сили да действате твърдо и бързо. Няма да имате подкрепата, ако действате меко и бавно с цел да си изпипате буквата на закона. Надявам се това да ви окуражи да действате твърдо", заяви председателят на парламентарната комисия Тома Биков от ГЕРБ, като се обърна към зам.-министъра на културата Чавдар Георгиев.

Оказа се обаче, че Георгиев очаква от депутатите да му кажат какво точно да направи, защото той не е напълно наясно. "Подскажете ни как да реализираме на тази препоръка и политика между държавата и местната власт, така че да бъдем достатъчно твърди. Какви са инструментите", попита членовете на комисията той.

Биков предложи да се внесат промени в Закона за културното наследство или Закона за местната власт, чрез които да се разширят правомощията на държавата за контрол върху обектите от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, включително определянето на устройствения план на населените места, в които се намират. Евентуалните законодателни промени комисията ще обсъди на в следващо заседание.

България е на финалната фаза преди изключването от защитата на ЮНЕСКО и въпреки това продължава да се мотае и да не взема мерки. През септември миналата година страната получи ценна отсрочка, след като държавите от организацията решиха да оставят Архитектурно-историческия резерват Несебър като обект на ЮНЕСКО.

Тогава България предложи стратегия за опазване на наследството на градчето и включването на акваторията в границите на обекта, така че те да обхващат подводното архитектурно наследство, открито край Созопол. Сред поетите ангажименти бяха създаването на визия за бъдещето на Несебър и изготвянето на план за опазване и управление на резервата.

Предстои да бъде обявена открита обществена поръчка за изработване на плана за опазване и управление на Стария град Несебър, казаха още от Министерството на културата.  "Сроковете, заложени в заданието, предвиждат в рамките на 6 месеца да имаме изработен план за опазване и управление", обясни зам.-министър Чавдар Георгиев.

До края на годината Министерството на културата следва да представи първоначалния вариант на плана пред ЮНЕСКО.

По думите на Георгиев ангажиментът, който е поела България, трябва да бъде споделен между държавата, местната власт и гражданите на Несебър.

Комисията изрази опасенията си, че ролята на общината да осигури достъпа, да контролира трафика и търговията не се изпълнява качествено.

Към момента в България има 10 обекта, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО. Седем от тях са паметници на културата – Рилският манастир, Тракийската гробница "Свещари", Казанлъшката тракийска гробница, Боянската църква, Мадарският конник, Ивановските скални църкви и Архитектурно-историческият резерват Несебър

"Това са изключително малко обекти – не 700, не 70, а 7 - важни за човешката цивилизация. Ние като държава трябва да ги опазим тези 7 обекта, а се проваляме. Местната власт я избират хората. Те си гледат интереса – семействата, бизнеса. Опазването на Несебър е работа на държавата. Държавата трябва да се държи като държава, ако трябва, на законово ниво ще променим нещо", заяви Петър Николов от ГЕРБ.

Депутатът предложи да бъде въведен режим за ограничаване на местната власт и прехвърляне на част от правомощията ѝ на държавата.

"Голямата цел не е да опазим статута на Несебър като защитен от ЮНЕСКО, а да опазим самия Несебър", допълни Тома Биков.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също се присъедини към мнението на членовете на комисията, че са необходими твърди, преки и приложими действия от страна на държавата за опазването на Стария град Несебър. "Водим битка за запазването на Стария Несебър от години насам. Не мога да разбера как е възможно да имаме обекти като Стария Пловдив, които не са част от световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, а са по-добре стопанисвани", изтъкна Костадинов. То определи Стария град в Несебър като "цигания, огромен, грозен, битпазар – типичен балкански катун".