Държавата ще изгори покрай битки за контрола над кризите

Характерната за повечето български политици склонност при успехи да си оспорват лавровата клонка, а при загуби да си прехвърлят отговорността, се прояви за пореден път - за съжаление, върху пепелта от бедствия, отнели живота на трима пилоти и пожарникар и обгорили петима войници.

Шефовете на институции използваха трагедията край Разлог за публична размяна на обвинения. Някои от тях не пропуснаха случая и да заявят наново претенциите си за по-голяма власт при управлението на кризи.

Веднага след катастрофата на военния хеликоптер шефът на Генщаба ген. Никола Колев поднови тихата война с цивилното ръководство на армията - обясни, че винаги се е противопоставял на използването на военни при гасенето на пожари, но в случая разрешението е било дадено от министъра на отбраната Николай Свинаров. Колев не спести стрелите си и към МВР. "Има редица организации, които получават държавни средства, за да предотвратяват пожарите и да се борят с тях, армията не е първото средство, което трябва да се използва за борба с тях", заяви той.

В изявленията си пред медиите началникът на ГЩ пропусна да дообясни някои неща. Като например, че според закона за отбраната и въоръжените сили, една от функциите на армията в мирно време е именно да помага при гасене на пожари. Затова и първият адресат на молбата, отправена от началника на "Гражданска защита" Никола Николов за изпращане на хеликоптер, е бил ген. Колев. Въпреки че има правото да издаде разрешението, шефът на Генщаба не пожелал да го направи и препратил искането към Свинаров. В обясненията си Колев пропусна още един съществен момент - че министърът не е имал друг ход освен да даде разрешението, защото нито "Гражданска защита", нито Пожарната, разполагат с хеликоптери и пилоти да ги управляват.

Войната на генералите

В отговор главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов не закъсня да поиска армията да предостави на Националната пожарна към МВР ремонтираните за целите на борбата с огъня хеликоптери. Свинаров пък припомни, че борбата с бедствията е една от задачите на армията и заяви, че при такива трагедии не подобава на институциите да си прехвърлят отговорността. И както по същото време на миналата година изрази надежда до "края на тази година" най-сетне правителството да приеме закон за управление на кризи.

Свинаров използва случая да направи заявка единният център, който според него трябва да контролира борбата с бедствията и авариите, да бъде към системата на военното министерство.

Подобна меко казано неподобаваща на ситуацията размяна на реплики се разигра и след инцидента с петимата военнослужещи в поделението в Горна Оряховица, които бяха обгорени при гасене на пожар. Колев се оплака, че пожарникарите са закъснели с час, а шефът на Националната пожарна ген. Кирил Войнов му отвърна, че е заблуден.

Покрай накърнените генералски честолюбия така и никой не намери за нужно да признае, че една от причините за създалите се проблеми са дупките в законодателството. Заради тях координацията при овладяването на бедствията почти винаги куца. Защото дублирането на функции между различните участници в процеса на овладяване на подобни кризи - армията, Пожарната, Гражданска защита, - неизбежно води до борба за надмощие и спорове кой на кого, образно казано, да рапортува на мястото на инцидента.

И струпването пост фактум на цялото министерско войнство на мястото, както стана при инцидента в Разлог, не решава проблема. Не го решава и признанието, пак пост фактум, че управляващите са закъснели прекалено много със законодателството за кризите, ако не бъде последвано от незабавни и конкретни стъпки.

Сочната хапка да контролираш бедствията

Според настоящото законодателство, в случай на пожар, незабавно трябва да се задействат две министерства и една агенция - МО със структури на армията, МВР чрез Национална служба пожарна и аварийна безопасност и жандармерията и Държавна агенция "Гражданска защита", която е самостоятелно звено. Ясна законова санкция кой точно трябва да координира операцията обаче няма. Оттам идва и размиването на отговорността при инцидентите.

Законът за МВР дава на Пожарната водещата роля при овладяването на този тип бедствия. Но с хеликоптерите, нужни за да се направи оглед на засегнатата местност и да се потуши огъня, разполага армията. Дори и те да отидат в МВР, единственото място, където се обучават пилоти за тази цел, е поделението в Долна Митрополия.

Същевременно, основната функция по координацията и контрола на спасителните операции при кризи и аварии е дадена на "Гражданска защита" - при пожар почти винаги има заплаха за населението. Дейността на агенцията обаче не е регламентирана със закон. Тя работи въз основа на указ на Председателя на Държавния съвет от преди 10 ноември за създаване на "Гражданска отбрана" и издадения по-късно указ на Министерския съвет, с който излиза от структурата на МО и става самостоятелна агенция "Гражданска защита". Тези актове обаче нямат силата на закон.

Една от задачите на все още несъществуващия закон за управление на кризи беше да регламентира дейността на "Гражданска защита". Пак с него трябваше да се уреди и създаването на единна структура - център за координация и управление над бедствията.

Апетитите на различните ведомства за контрол над тази структура обаче забавиха приемането на закона с две години. Въпреки че според поетия пред НАТО ангажимент, управляващите трябваше да са го одобрили още преди срещата на върха в Прага през ноември миналата година.

Който поеме контрола над единния център за управление на кризи, получава и съпътстващия тази дейност огромен бюджет за изграждането и поддържането на системата за наблюдение, превенция, предупреждение и координация. Ще отговаря и за възстановяването след това. Освен от държавния бюджет, пари се очакват и по европейски и натовски фондове.

Експерти обясняват, че с контрола над центъра ръководителите на съответното ведомство получават и инструмент, чрез който да проникнат в областните и общинските структури по линията на кризисните планове, които се създават там, а оттам и в разпределението по места на фондовете за бедствия и аварии.

Не трябва да се подценява и общественият ефект от подобен тип дейност, която обикновено е видима за хората и може да се използва като перфектен инструмент за популистки дивиденти.

Последният проект за закон сливаше Гражданска защита с Пожарната

Последният проект на закона е предвиждал контролът да отиде в ръцете на МВР, като "Гражданска защита" загуби самостоятелността си и се слее с Пожарната. Мотивите на ръководството на министерството са, че структурите им разполагат с най-важните елементи за действие в такива ситуации. Като аргумент се използва също и фактът, че докато армията се съкращава все повече, полицията и жандармерията увеличават щата си и имат все по-видимо присъствие навсякъде в страната, имат и по-силно взаимодействие с областните и общински управи.

Тази схема обаче така и не бе облечена в правни одежди, защото срещна отпор от страна на няколко министерства. Първоначално на отбраната и на регионалното развитие. Впоследствие обаче в спора се включиха министерството на транспорта и министърът без портфейл от квотата на ДПС, който ръководи и постоянната комисия за защита при бедствия и аварии.

От транспортното ведомство контрират, че разполагат с напълно съобразен с натовските изисквания ситуационен център за действие при аварии, имат и специални екипи за операции при катастрофи на всякакъв вид транспорт. Към тях е и най-критичната инфраструктура - комуникационната.

Работата с областните управители и водещата роля при създаването на плановете за регионално развитие са аргументите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Именно заради това шефове на междуведомствената група, която трябваше да подготви закона бяха зам.-министри от МРРБ и МО.

Аргументът на Свинаров е законът за отбраната и въоръжените сили, според който една от осемте мирновременни функции на армията е именно участието в такива операции. Военните имат и техниката. При пожара в Разлог Свинаров освен, че даде заявка ръководеното от него ведомство да поеме контрола над единния координационен център, настоя за целта да бъде създадена и Национална гвардия.

Идеята за създаване на гвардия е заета от американското законодателство и бе лансирана още миналата година от тогавашния шеф на външната комисия към парламента Станимир Илчев. Впоследствие тя бе присвоена от шефа на Генщаба. Според източници от мнозинството шефът на Генщаба я прегърнал с мисълта да намери работа на пострадалите от съкращенията военни.

Как действа системата в САЩ?

Там ролята по изграждането и контролирането на системата е дадена на Федерална агенция за управление на кризисни ситуации (Federal Emergency Management Agency), която е под прекия надзор на президента. В ситуационния им център се следи всяка точка от страната. При опасност, ако е от регионално естество, FEMA предупреждава съответния губернатор. Ако е от национален мащаб -задейства се план на равнище министерства.

Отделно, всеки губернатор разполага с структура на т.нар. Национална гвардия, която на местно равнище е под негово ръководство, а на централно - под ръководството на министъра на отбраната. Губернаторът обаче има достатъчно власт, за да задейства силите, които са под неговата шапка. Става въпрос за военизирани структури, събрани на доброволен принцип. Отношенията с членовете на Националната гвардия са уредени със специални договори.

Според експерти от неправителствените организации не представлява никакъв проблем този модел да се прехвърли и в България. В случая за изграждането на агенция от типа на FEMA би могла да се използва "Гражданска защита", която в случай на криза да предупреждава областните управители и да изисква от отделните ведомства нужните сили. Националната гвардия пък може да отиде на местно ниво под ръководството на областните управители.

Все още обаче няма единно становище под чие ръководство трябва да е на централно равнище.

От една страна, най - естественият вариант според някои е гвардията да бъде на подчинение на МО. Според други експерти обаче, ако се излиза от позицията, че на местно равнище тя е към областните управители, то на централно трябвало да се води към министъра на държавната администрация, защото той наблюдава управителите. Функциите на министъра обаче трябва да са ограничени.

Топката е в полето на Панайотов

Така или иначе, изходът от този спор зависи единствено от това кое от министерствата, претендиращи за контрол над единния център, ще успее да надделее. Ред в хаоса може да внесе новия вицепремиер Пламен Панайотов, който пое контрола върху целия силов сектор и държавната администрация. Въпросът е обаче дали Панайотов ще успее да изиграе ролята на арбитър в този спор (до този момент премиерът не поиска да бъде такъв и просто не успя).

Засега все още няма индикации, че проблемът ще бъде решен. А българите трябва да благодарят на случайността, че ги пощади от опустошителните пожари в Европа това лято и жестоките наводнения, връхлетели Германия и Чехия преди година .