Държавата ще плати обезщетения по две дела на наши граждани в Страсбург

Държавата ще изпълни две решения на Европейския съд по правата на човека по делата "Михайлов срещу България" и "Асенов срещу България". Това съобщи правителствената информационна служба след заседанието на кабинета в четвъртък.

С решението си по делото "Михайлов срещу България" от 21 юли 2005 г. съдът е постановил, че България е нарушила правото на достъп до съд, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Делото се води от 1999 г. по повод отказа на съда да разгледа жалба срещу експертно решение на централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК), с което на жалбоподателя е определена втора група инвалидност. Това е направено с мотива, че този вид актове на администрацията не подлежат на съдебен контрол.

В решението си съдът в Страсбург посочва, че е необходимо решенията на административните органи да бъдат обект на последващ контрол от съдебен орган и във връзка с това е налице нарушение на правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес. В полза на наследниците на Михайлов е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 евро и 950 евро за направените разходи и разноски.

С решението си по делото "Асенов срещу България" съдът е постановил, че България е нарушила правото на свобода и сигурност, гарантирани от Конвенцията. В решението се припомня, че съдът се е произнасял многократно във връзка с реда на предварителното задържане, съществувал в България преди 1 януари 2000 г. В конкретния случай са налице нарушения, свързани с правото на Асенов да бъде изправен пред съдия или друго лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, както и с продължителността на предварителното задържане. Жалбоподателят е останал в предварителния арест в продължение на 3 години, 4 месеца и 18 дни и властите не са обосновали необходимостта от толкова продължително предварително задържане.

На два пъти на Асенов  е отказвано разглеждане на жалба срещу задържането му с мотива, че той формално не е с наложена мярка за неотклонение задържане под стража, а е бил задължен да плати гаранция. Другото нарушение е във връзка с освобождаването на жалбоподателя, което е трябвало да стане на 9 февруари 1998 г., но той е освободен 63 дни по-късно. Според Европейския съд  период от 7 години е несъвместим с изискването за разумен срок по Конвенцията.

Обезщетението е в размер на 7 000 евро за претърпените неимуществени вреди и 2 500 евро за разходите и разноските по делото.