Държавата ще се бори да си върне 1.6 млн. евро от Сакскобургготски заради горите в Рила

Държавата ще се бори да си върне 1.6 милиона евро обезщетение, което бе присъдено на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробокс решение на Европейския съд по правата на човека заради мораториума върху разпореждането с върнатите му гори в Рила.

Миналата седмица Софийският окръжен съд най-накрая излезе с решение, с което признава държавата за собственик на над 16 000 дка в Рила, върнати на Сакскобургготски и сестра му, докато бившият цар е премиер.

След 14-годишна сага първоинстанционният съд обяви, че горите са държавни, защото по времето на Царство България са били собственост на Интендантството на цивилната листа, което е държавна служба. Това е била държавната институция, което се е грижила за имуществото на короната.

Българският съд вече формира трайна практика с решението по делото за двореца "Кричим", която ясно признава имуществото на Интендантството като собственост на държавата. Отделно българските царе са имали лично имущество, което са купували с годишния доход, отпускат с решение на парламента. Такъв е случаят с двореца "Врана", който бе признат за лична собственост на царя.

В случая с горите съдът признава на първа инстанция, че те са били собственост на Интендантството. Сакскобургготски може да обжалва решението.

Защо държавата се надява да си върне обезщетението?

"Ако така постановеното решение на съда (Софийския окръжен съд - б.а.) остане в сила, С.Б.С и сестра му М.Б.Х ще трябва да възстановят на Държавата присъденото им обезщетение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро, вследствие наложения мораториум от НС през 2009 г.", пише в официално съобщение по казуса, публикувано на сайта на Министерство на земеделието и храните. 

Mediapool потърси причините за изказана убеденост за потенциалното връщане на обезщетението. Земеделското министерство цитира решението на съда в Страсбург от 2 май м.г., с което е присъдено обезщетението от 1.6 милиона евро на Сакскобургготски за горите.

В параграф 47 от решението по делото, съдът напомня, че делото в България за собствеността върху горите все още е висящо.

Съдът в Страсбург "взема под внимание уверението на жалбоподателите, че всяко присъдено обезщетение ще бъде взето под внимание, когато страните уредят сметките си след приключването на производството".

В отговора си до Mediapool юристите на агроведомството добавят, че "ако националните съдилища в крайна сметка установят, че жалбоподателите не са или не са изцяло собственици на спорните имоти, те следва да изплатят съответната част от обезщетението на държавата-ответник".

Съдът обаче не присъжда обезщетение

Докато държавата се надява да си върне милионите, присъдени от съда в Страсбург, българският съд засега отхвърля всякакви претенции за изплащане на обезщетения.

Софийският окръжен съд присъжда горите на държавата, но отхвърля исканите 250 000 лева обезщетения за получените от Симеон и сестра му добиви от горите в периода 2003-2009 година.

Искът засяга този период, защото делото е заведено в края на 2009 година. Малко по-късно бе наложен мораториумът, което попречи на Сакскобургготски и сестра му да печелят от горите.

Окръжният съд цитира практиката на Върховния касационен съд, че "лицата, на които държавата е предала недвижим имот като техен собствен, не дължат на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота".

"Единствената хипотеза, при която може да се стигне до връщане на част от присъденото обезщетение, е ако българският съд не само признае държавата за собственик, но и уважи иска на държавата за обезщетение съизмеримо с доходите, получени от горите. В този случай обаче съдът изцяло отхвърля исковете на държавата за обезщетение", коментира адв. Михаил Екимджиев, който води делото на Симеон Сакскобургготски пред Европейския съд по правата на човека.

Той напомня, че отхвърлянето на исковете не е прецедент и че тази съдебна практика е трайна и по другите съдебни дела. Екимджиев съобщи пред Mediapool, че държавата все още не е платила на Сакскобургготски и сестра му обезщетението от 1.6 милиона евро, въпреки че решението е постановено преди 10 месеца. Върху тази сума сега се начисляват лихви.

Обезщетенията по загубените от държавата дела пред международните съдилища се плащат от Министерството на финансите.

Кога и как се изплаща обезщетението?

На 2 май миналата година стана ясно, че Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха държавата за 3.2 млн. лв. (1.635 млн. евро)  заради наложения от парламента мораториум, с който бе забранена продажбата и експлоатацията на върнатите му имоти.

На практика с мораториума НС попречи на Сакскобургготски и Мария- Луиза Хробок да добиват дървен материал от върнатите им 16 500 дка гори в Рила. Решението на съда в Страсбург бе обявено още през септември 2021 година, но тогава магистратите дадоха възможност на държавата и Сакскобургготски да се договорят за обезщетението и да представят допълнителни аргументи пред съда.

Сакскобургготски и Хробок искаха обезщетение от 2.05 милиона лева за пропуснати ползи от търговската експлоатация на рилските гори.

През 2001 г. съдът в Страсбург постига единодушно решение по жалбата на Сакскобургготски и завишава обезщетението с над 50%.

Българката държава е намерена за виновна за това, че нарушава правото на собственост. Отделно съдът откри и нарушение на правото на справедлив съдебен процес.
Мораториумът върху правата на царските наследници да се разпореждат с имотите си бе наложен през 2009 г. с решение на Народното събрание, гласувано от ГЕРБ, "Синята коалиция" и "Атака" по предложение на лидера на РЗС Яне Янев.

15-годишна съдебна сага

Историята с "царските имоти" започва след като България е обявена за република през 1946 г. На следващата година парламентът приема законодателни актове (Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които държавата конфискува царските имоти и ги използва, е посочено в съобщението на съда.

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект.

Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.
Между 1999 г. и 2004 г. всички "царски" имоти, без ловната резиденция в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става предимно в периода 2001- 2005 г., докато Симеон Сакскобургготски е премиер на България.

Делата на държавата за връщане на "царските имоти" започнаха преди 15 години с отказа на областния управител на Пловдив да предаде двореца "Кричим" във владение на Сакскобургготски. След това бяха заведени и другите дела за вече върнатите имоти.