Държавен фонд ще поема лихвите по заеми за енергийна ефективност

Парламентарната енергийна комисия прие в сряда на второ четене поправки в Закона за енергетиката, уреждащи възможността България да отказва достъп до газопровода "Балкански поток", както и поемането на лихвите по заеми за енергийна ефективност от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).

ГЕРБ и БСП обаче се въздържаха относно внесените от ДПС текстове за радикална енергийна реформа, макар и по същество управляващите сами да са лансирали подобни идеи. Така реално не бяха приети предложенията на Рамадан Аталай, разкритикувани от Българския енергиен и минен форум, Института за енергиен мениджмънт и Американската търговска камара като прибързани и необосновани. Мотивът на ГЕРБ да не одобри собствените си намерения за либерализация е, че в момента те се дискутират с Европейската комисия и преди това не е редно да се приемат като законови изисквания.

Така най-същественото от гласуваните текстове се оказа намерението ФСЕС да плаща лихвите на дружества, които са взели заеми по проекти за енергийна ефективност. Срещу това се обявиха редица представители на бизнеса, които научиха за новото предложение едва на самото заседание.

В момента в този фонд влизат приходите на държавата от продадените нейни спестени парникови емисии, както и 5 процента от продажбите на всички производители на електроенергия и от оборотите на "Българтрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор". Със средствата от фонда сега се плащат разходите на държавната "Национална електрическа компания" по двата договора за дългосрочно изкупуване на електроенергия от американските въглищни централи "Ей И Ес" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", разликите между определените от КЕВР преференциални цени за тока от възобновяеми енергийни източници и постигнатите от този вид електроцентрали тарифи на борсата, както и компенсациите за зелените добавки в цените за бизнеса.

По предложение на председателя на енергийната комисия Валентин Николов (ГЕРБ), внесено преди Коледа между първо и второ четене на други промени в Закона за енергетиката, ФСЕС ще може да договаря с определен кръг от банки възможността той да стане вид гарант по подобни заеми и дори да поема за своя сметка плащането на лихвите по тях.

Според депутата от ГЕРБ така банките ще могат да свалят наполовина обичайните си лихви по заемите за енергийна ефективност и да се повиши интересът на различните компании към такива кредити. Това на свой ред ще помогне да постигането на националните цели за енергийна ефективност, поставени от Брюксел и Зелената сделка, аргументират се вносителите. Николов обясни пред Mediapool, че вероятно ще става въпрос за финансов ресурс от 2-3 млн. лв. годишно, които ФСЕС можело да отдели от приходите си, за да поеме лихвите.

Според представителите на бизнеса обаче това решение означава да се вмени нова дейност на фонда, който в момента е с ясно регламентирана дейност, а КЕВР всяка година одобрява разходите му на база много точни анализи и прогнози.

Така приетите текстове ще вменят задължение на ФСЕС, без да са ясни приоритетните плащания на фонда към контрагентите му, коментираха от енергийния бизнес.

Не е ясен обемът на кредитирането, който ФСЕС смята да покрие, няма анализ за очакваното движение при лихвите по този вид заеми, за икономическата обстановка и как щ есе гарнтира стабилонстта на фонда, посочиха аргументите си против от бранша.

Според дружествата в сектора трябва да се прецизира поредността на плащанията от ФСЕС, както и да се дефинира какви проекти за енергийна ефективност могат да кандидатстват държавата да им поеме лихвите по заемите.

Опасенията в бранша са, че от новата схема ще могат да се възползват предимно проекти за саниране. Както е известно, правителството иска да привлече за санирането близо 1.8 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост на Еврокомисията. За него Брюксел настоява да има собствено съфинансиране от страна на онези, които ще се възползват от мярката, и е възможно сега одобрените законови поправки да отварят вратичка за практически безлихвени заеми.

В същото време безплатната национална програма за саниране на панелките, в която правителството на ГЕРБ наля други 2 млрд. лв., доби печална известност с некачественото изпълнение на проектите, оскъпяване и уреждане на обществени поръчки за близки до местните власти фирми.