Държавна комисия ще определя достъпът до най-секретна информация

Остра полемика сред депутатите днес предизвика нов текст в закона за класифицираната информация. Той дава възможност на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ да определя по-висока секретност на документите от 4-те степени на защита, заложени в закона, както и да преценява кои лица да имат достъп до тези документи.

Въвеждането на новата защита на информацията тръгна от предложение на о.з.ген.Тодор Бояджиев, депутат от Коалиция за България. Той предложи освен предвидените в закона 4 степени на защита на информацията - "за служебно ползване", "поверително", " секретно" и "строго секретно", да се въведе и още една по-висока степен на защита, наречена от Бояджиев "строго секретно от особена важност". По думите му, тази степен отговаряла на английската "само за вашите очи", която се използвала при изключителни случаи, като например проникването на разузнавачи в международна терористична организация.

От НДСВ не приеха в закона да се запише ново ниво на секретност, но включиха в него възможност, която дава право на ДКСИ да увеличи секретността на "строго секретните" документи, когато се нуждаят от допълнителна защита, както и да определя кръгът от лица с право на достъп до тях. Това ще става по предложение на министрите на вътрешните работи и на отбраната, както и на шефовете на службите. Според приетите текстове, допълнителна маркировка може да се въведе и за международни договори, по които България е страна и по които ще получаваме чужда секретна информация. И в тези случаи комисията ще определя редът за достъп и лицата с достъп.

Именно срещу това протестира опозицията. ОДС заявиха, че новият текст променя философията на закона, защото позволява на държавна комисия да определя кръга от лица с достъп до информация. От дясната опозиция настояха допълнителната маркировка да се поставя само върху информация, която бихме получили от друга държава, но не и за информация на нашите служби за сигурност. ОДС поиска и в закона да се впише, че става въпрос за международни договори, които българският парламент е ратифицирал. Сините депутати направиха аналогия с договора за "Краун ейджънтс", по който България е страна, но той не е ратифициран от парламента. Според тях, с приетата поправка на практика се дава възможност на ДКСИ да закрива и за депутатите достъпът и до други договори, които са подписани от правителството, но не са минали на ратификация от парламента. Предложението им беше отхвърлено.

Степента за засекретяване на информацията - държавна тайна, като поверителна, секретна или строго секретна, зависи от степента, в която нерегламентиран достъп до нея би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на страната, е записано в закона. Гриф за сигурност се слага и в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил външната политика и международни отношения, свързани с националната сигурност. По същия начин се маркира и информация - държавна тайна, ако нерегламентиран достъп до нея би могъл да създаде опасност от възникване или да причини вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Информацията, класифицирана като служебна тайна, ще се маркира с гриф за сигурност "служебно ползване", реши парламентът.

Депутатите гласуваха предложените от комисията по вътрешен ред и сигурност по-къси срокове за засекретяване на класифицираната информация. Предложението на правителството бе за документите с гриф "Строго секретно" срокът да бъде 50 години, а за тези с гриф "секретно" - 25 години. Депутатите приеха предложените от ресорната комисия 30 години за строго секретната информация и 15 години за секретната. Срокът за информацията, класифицирана като "поверителна", е 5 години, а за "служебната тайна" - 2 години.

До 1 година от изтичането на срока за защита, информацията ще се предоставя на Държавния архивен фонд, "освен ако специален закон не предвижда друго". В рамките на тази една година, достъпът до информацията ще се урежда по процедурите и реда, определени със закона за достъп до обществената информация. След предаването в Държавния архив, достъпът ще се урежда от закона за държавния архив. Според процедурата по този закон, се подава заявление до съответния ръководител на архива.

Този случай пряко касае въпросът с досиетата на бившата Държавна сигурност. Според приетите текстове досиетата, които ще трябва да се разсекретят тази година, до 2003-та ще бъдат в МВР и достъпът до тях ще става по закона за обществената информация. След 2003 г. и попадането им в Държавния архив, достъпът до тях би трябвало да бъде свободен. Юристи обаче коментираха, че точният текст, записан в закона за класифицираната информация, предполага възможност със специален закон документите да не се прехвърлят в Държавния архив. Ако например с нов закон за архивите на ДС и на РУ на ГЩ досиетата бъдат затворени, гласуваният днес от парламента текст дава възможност досиетата да не бъдат предадени на Държавен архивен фонд след разсекретяването им.

Унищожаване на информация ще се допуска само след изтичането на една година след срока за защитата ѝ и ще се разрешава от ДКСИ, приеха още днес депутатите. Решението за унищожаване ще може да се обжалва пред Върховния административен съд.

Без проверка за надеждност достъп до всички нива на информация ще имат председателят на Народното събрание, президентът и премиерът.

Конституционните съдии, министрите, депутатите, съдиите, прокурорите и следователите също няма да се проучват за надеждност, но за тях ще важи правилото "необходимост да се знае". Тоест на тях ще им се разрешава достъп единствено по конкретен случай и в обхвата на служебните им задължения.

Спор в залата предизвика включването на главния секретар на Министерския съвет в кръга от тези длъжности, които ще имат достъп до информацията без проверка за надеждност. Тодор Бояджиев от Коалиция за България поиска главният секретар да отпадне от списъка, тъй като тази длъжност не се избира пряко от народа. Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев обаче каза, че длъжността на главния секретар изисква достъп до такава информация.

Беше отхвърлено предложението в кръга от лицата, които не подлежат на проверка на надеждност да бъдат включени и адвокатите, когато работят по определено дело.

Всички длъжности лица извън тези случаи трябва да отговарят на конкретни условия и ще бъдат проверявани за надеждност, преди да им бъде разрешен достъп до определено ниво на класифицирана информация.