Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън поздрави днес българския народ по случай националния празник - Деня на освобождението, 3 март, съобщиха от Държавния департамент.
"От името на Съединените американски щати отправям нашите най-добри пожелания към народа на България за вашия национален празник", се казва в посланието на Блинкън.
"Тази година е специална, тъй като отбелязваме 120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ. През годините нашето приятелство прерасна в многостранно партньорство. Като приятели, партньори и съюзници от НАТО, ние се гордеем с нашите споделени ценности, докато работим заедно, за да гарантираме мира, сигурността и просперитета на хората в нашите страни. Знайте, че ние сме с вас и вашите съседи, докато се изправяме срещу трудностите, причинени от непровокираната война на Русия срещу Украйна. Заедно сме по-силни благодарение на нашето сътрудничество по важни въпроси като върховенството на закона и демократичните институции, диверсифицираните и надеждни енергийни доставки и разширените икономически и междучовешки връзки между нашите страни", заяви държавният секретар на САЩ в своето поздравително послание по случай националния празник на България.
"Очаквам с нетърпение да задълбочим нашето партньорство през следващата година", каза в заключение Антъни Блинкън.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Трудности на войната? Българите не щат да знаят за нея. Искат хем да цицат от държавите, които се отнасят отговорно към обществото си, времето в което живеят, към природата и човешкия живот, хем нищо да не допринасят. Освен за своя интерес, ама разбиран само като доходи в семейната каса - и дотам. Поведението на българите е инфантилно. Резултатът е очевиден и предвидим - резил отвсякъде. Язък за кадърните българи, които хич не са малко, и които разбират какво и как трябва да се върши, но остават неподкрепени от обществото (общество ли казах?!) в усилията си.
Русофилистиците газ пикаят! ... За тях само Мутрофанова!...Ама с тези 100 - 200 хиляди руски собственици по морето нищо чудно Кремълският фашист да признае Варненско-Бургаската НР с губернатор Копейкин!...Ама да не се радват. Предателите ги разстрелват първи!
Президентът Уилсън е наистина почитан в цяла Европа заради приносите си в умиротворяване на света след ПСВ. Всички останали локуми за "преплитането на българо-американските съдби" на фона на последвалите събития , от тогава до днес, възприемам като несръчен опит за шега.
"...120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ..."
Още през осемнайста година министър-председателите Венизелос, Пашич и Братиану замислят България да бъде разкъсана на три части и поделена между Гърция, Сърбия и Румъния. На Парижката мирна конференция през следващата година френските и британските делегати нямат възражения от европейската карта да бъде изличена най-старата държава в Европа...
Но християнинът Удроу Уилсън осуетява езическото жертвоприношение. …
Спасителят на България отпътува за Америка, без да скрива възмущението си от отмъстителното, деструктивно отношение към победените нации.
След войната Съединените американски щати се стремят да си осигурят надеждна опора в ключов, трансконтинентален регион, трайно доминиран от англо-френските галеници Гърция, новообразуваното Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния.
Неусетно българската и американската национални съдби са се преплели. В подължение на десетилетия американски мисионери, преподаватели, пътешественици, журналисти и дипломати непосредствено са общували с българите и са ги опознали добре. Това, което се случва в малката балканска държава, отдавна живо вълнува и влиятелни политици във Вашингтон, и хиляди обикновени американци. През двайста година по американска инициатива двете страни сключват спогодба за визов режим, последвана от ведомствен договор между пощенските администрации, отпечатването на тристамилионна левова емисия (1922) и договор за натурализацията (1923). През двайсет и първа година управляващият българската легация във федералната столица д-р Лесинов в доклад до Стамболийски обяснява търпеливо, като на дете: ,,...в бъдеще Америка ще играе голяма роля при разрешаването на всички по-важни международни въпроси...връзките и приятелските отношения [със Щатите] ще бъдат от най-голямо и жизнено значение за другите страни...”. Навръх Нова година американският пълномощен министър Чарлз Уилсън изпраща писмо до Стамболийски с проект за двустранен сепаративен договор вместо злощастния Ньойски документ. След казуистични протакания и във френско-английска угода през юни двайсет и втора година самомнителният министър-председател блъсва настрани могъщата десница, дружески протегната през океана...
През декември 1941-а, два дни след Третия Райх, България обявява война на Съединените щати. Първият дипломат Попов уверява пълномощния министър Джордж Ърл, че това става против желанието на правителството, в резултат от германски натиск. Американската легация напуска София още през декември, но Великата република не бърза да отвърне на българското микро - убождане.
Чак през април четиридесет и втора година Държавният департамент изпраща предупредителен демарш. Американските ,,магарета” проявяват слонско търпение, за да редуцират следвоенната съветска клиентела. Външно си прави оглушки, обясними единствено с невротичния страх от Големия германски брат. Снизходителният Вашингтон преустановява куртоазното държание, събира в един кюп България, Румъния и Унгария и им връща ръкавицата по установения ред на пети юни. Това прави разминаването с ,,братушките -освободители” изключително проблематично. Но не невъзможно. Опцията става невалидна само в два случая. Първо, ако София яко разсърди Берлин и си навлече окупация. И второ, ако единственият, който може да сключи сепаративен мир, се окаже ,,внезапно смъртен”.
Минало незабравимо...
"Няма нищо ново на света, освен
историята, която не си научил"
Хари Труман
Пич, благодарско за пожеланията, но останалото си го задръж за себе си. Ние не щем се да изправяме заедно с вас срещу трудностите, причинени от непровокираната война на Русия срещу Украйна, толкоз повече, ча тая война хич не е непровокирана.