Държавно предприятие може да поеме “спорните” ВиК-системи

За предоставяне на концесия ще се обособява ВиК-инфраструктурата поне на  територията на една административна област, като за целта държавата и общините в региона ще трябва да създават общо дружество, което да проведе процедурата. Ако притежателите на публичните държавна и общинска ВиК-собственост не се споразумеят помежду си, управлението на активите им ще отива в държавно предприятие или ще се предостави на еднолично търговско дружество с участие на държавата.

Това е записано в два проекта на закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), изготвени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Те са разпратени до общините и браншовите организации в сектора за съгласуване преди провеждането на обществено обсъждане. Според отрасъла обаче и двата проекта не стават за нищо и трябва да се преработят.

Двата проекта се различават само по това, че единият отменя сегашния Закон за регулацията на  ВиК-услугите и вкарва цялата нормативна база по определяне на цените на водата и качеството на предлаганата услуга в новия документ. Нещо, което според Българската асоциация по водите, е излишно.

От края на 2004 г. МРРБ обяснява нуждата от такъв закон, за да се уреди проблемът със собствеността на ВиК-инфраструктурата и откриването на процедури по концесионирането на мрежите. В момента в повечето водоснабдителни и канализационни дружества не е ясно кои съоръжения се стопанисват от държавата и кои от общината. При това положение потенциалните инвеститори се отказват от планове за вложения в мрежата.

Сега МРРБ е регламентирало, че значимите язовири, включително водохранилищата им и прилежащите им съоръжение и деривации са публична държавна собственост. Такава са и частите от водоснабдителната мрежа с единна система на управление на територията на повече от една община, както и пречиствателните станции и водопроводите до населените места.  Публична общинска собственост остават уличните водопроводи и съоръженията до границата на частната собственост на имотите, тръбите след входа на сградата са лично притежание.

Същото е разпределението на  собствеността при канализационната мрежа.

В проектозаконите е записано, че процедури за концесиониране или за делегиране на правата за управление на ВиК-ата ще се обявяват за една обособена територия, която обаче не може да е по-малка от административната областна единица. Тоест, обявява се на концесия цялата ВиК-система във Варненска или Пловдивска област.

През последните години нееднократно бе обяснявано от МРРБ, че концесията на големи територии е по-интересна на инвеститорите и трябва да се измисли механизмът за привличането на частни капитали за рехабилитация и разширяване на ВиК-системата, за което са нужни между 6 и 9 млрд. евро. Бе направен и опит за процедура на ВиК-ата във Варненско и Шуменско, но тя се провали заради неразбирателство с общините

Според разработените законопроекти, за да тръгне процедура по концесиониране, първо трябва всички собственици на съответната територия да създадат фирма, която да е концедентът или да прехвърли правата си за управление на частен ВиК-оператор. Иначе казано – например 20 общини и държавата да си разпределят акционерното участие в тази фирма, за да може тя да сключи договора за концесия или управление.

Концесията ще се обявява тогава, когато държавното участие е под 50 процента и не позволява контрол от нейна страна върху управлението на мрежите.

В случай обаче, че собствениците на ВиК-съоръженията на една територия не се разберат за управлението или  концесионирането им, то тогава управлението на тази мрежа ще минава в специално създадено държавно предприятие или еднолично търговско дружество с държавно участие. Те ще поемат и онези системи, към които не е бил проявен инвеститорски интерес,  като от своя страна няма да имат право да отдават предоставените им ВиК-мрежи на трети лица.

И в двата законопроекта се предвижда възможността за даване на преференциални цени на потребителите в случай, че в една етажна собственост създадат асоциация и разплащането на потребените количества вода става общо и в определени срокове. Принципът е същият като при по-ниските цени, давани от топлофикация при този вид плащане.

От Българската асоциация по водите (БАВ) обаче отхвърлиха и двата законопроекта, стана ясно на общото събрание на организацията в края на миналата седмица. Оттам смятат, че тези варианти за регламентиране на ВиК-собствеността не осигуряват съдействие между собствениците, ВиК-операторите и местното управление, което разработва плановете за развитие на населеното място.

Акцентира се върху концесията, а не са развити адекватно останалите форми за възлагане на управлението и експлоатацията на публичните ВиК-активи, посочват от БАВ и настояват да се вземе предвид тяхното становище за изготвянето на документа, което не е било сторено. От асоциацията по водите смятат за недостатък на двата проектозакона и липсата на анализ с очакваните резултати от приемането на новата законова уредба, което е недопустима, след като през последните години загубите на вода при преноса ѝ вместо да намаляват, растат. Според БАВ всички проблеми във водния сектор следва да се решат с изцяло нов закон за водите, а не сегашният да се променя.