Държавното нехайство за дълга на "Нова плама"" е равно на субсидия, реши КЗК

За първи път в практиката си Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови, че нехайството на държавата по отношение на събираемостта на вземанията ѝ спрямо "Нова плама" АД представлява незаконосъобразна държавна помощ, която трябва да бъде възстановена. Решението на КЗК е по молба на "Приста Ойл" АД, "Лубрика" ООД, "Верила" АД и "Инса" ЕООД срещу "Нова Плама" АД, съобщиха от антимонополната комисия.

Четирите частни дружества поискаха произнасяне по шестгодишното неплащане от плевенската рафинерия на дължими данъци - акцизи и ДДС и други такси по производството на петролни изделия. Явното толериране от държавата на тези борчове косвено представлява бюджетен ресурс, който "Нова Плама" е можело да използва за подбиване на крайните цени на продукцията си или за оборотно финансиране на иначе губещата си дейност, смятат конкурентите.

Става въпрос за част от разсрочените през април 2000 г. публични и частни държавни вземания от по-ранен период в оздравителния план на дружеството, което по този начин бе спасено от несъстоятелност.

След анализ на задълженията на "Нова Плама" АД към държавата, на финансовото ѝ състояние и на пазарното ѝ поведение и позиции, комисията безусловно прие, че самото разсрочване не би могло да съдържа елемент на държавна помощ, тъй се одобрява от съда. Проблемът е в това, че рафинерията над пет години не изпълнява въпросния оздравителен план и не погасява задълженията си към държавата. Тя обаче не е предприела нищо относно събираемостта на вземанията си от "Нова Плама", въпреки че финансовото и икономическото състояние на дружеството не само не се е подобрило след влизане в сила на оздравителния, а дори се влошава застрашително.

Затова КЗК за пръв път в практиката си констатира, че нехайството на държавата като кредитор и пасивността ѝ относно вземанията си, които с оглед състоянието на дружеството стават несъбираеми, представлява пряка субсидия. В случая е налице безвъзвратно селективно предоставяне на средства в полза на "Нова Плама". Освен това поведението на държавата изкривява условията на конкуренция на пазара, смятат от КЗК.

Решението на КЗК усложнява съвсем положението на рафинерията, срещу която има вече два иска за възобновяване на производството по нестъстоятелност - на Йорсет Холдинг и на ДЗИ Банк АД, приемници съответно на Първа частна банка и Минералбанк, които са кредитирали "Нова плама". Отделно от това срещу бившите синдици на дружеството - Лилия Тодорова и Николай Пенев, е образувано дело, по което работи Националната следствена служба. Двамата се разследват за неправомерно приети вземания, включени в оздравителния план н арафинерията. Две от спорните вземания са именно но Йорсет холдинг и на ДЗИ Банк.