Дефицит на опозиция в Румъния

Неефективният контрол върху правителство в Румъния е сигнал за все по-задълбочаващата се криза в демократичната опозиция. В същото време са налице опити управляващата социалдемократическа партия да "погълне държавата", най-вече чрез кадровите чистки и промени, посочва в анализа си за вътрешнополитическата ситуация в Румъния институтът Оксфорд Аналитика.

По време на управлението на либералите и християндемократите в коалицията, в периода между 1996 и 2000 г., доверието към тях падна под десет процента. Проучване на общественото мнението, проведено през юни, отчита 60 процентова подкрепа за управляващата социалдемократическа партия.

По всичко личи, че партиите с лява ориентация ще управляват още дълго време в Румъния и сценарият за завръщане на дясноцентристки формации в близкото бъдеще засега е невъзможен:

1. Християндемократическата партия. Основният играч в предишната коалиция - ХДП - в момента се разцепва. След като не успя да влезе в парламента на последните парламентарни избори през ноември, партията избра за свой лидер Андрей Марга със задачата да оздрави партията. Но Марга, който е уважавана личност от академичните среди, ректор на университет и бивш министър на образованието, не успя да се справи с възложената му задача и на 6 юли подаде оставка с мотива, че опитите му да укрепи партията са били спъвани от негови противници в самата партия. След оттеглянето на Марга, в партията настъпва разделение по въпроса кой да го наследи. Контролът поема Виктор Чорбя, министър-председател на Румъния в периода 1996-98 г., който отстранява заместник-председателят на партията - Василе Липу, който е свързван най-вече с опитите си да възстанови модела на национализация на земята и частната собственост от комунистическия период. В резултат на това, и двамата организират конгрес на партията, планиран за втората половина на август. Това разделение, обаче, не е толкова идеологическо или политико-тактическо, а е продиктувано от борбите кой да сложи ръка върху партийните ресурси. Двете страни взаимно се обвиняват в корупция - например за големия брой фондации, учредени от лидери на партията, чиято единствена цел е да осигури високия им стандарт на живот.

   За преобладаващата част от общественото мнение, партията е изцяло компрометирана и неспособна за пълнокръвен политически живот. В края на 90-те нейната антикомунистическа реторика престана да бъде актуална, след като стана ясно, че моралът на управляващата дясноцентристка коалиция не е по-различен от този на социалдемократическата партия.

   Марга лансира идеята за основаване на нова дясноцентристка формация, която да работи за демократични реформи и европейска интеграция, но за сега тези планове изглеждат малко вероятни. Въпреки лявата си реторика, на практика социалдемократическата партия е заела центъра на политическото пространство. Въпреки многото смени на ръководни постове в публичния сектор, тя поддържа икономическите и външнополитически цели и приоритети на предишното правителство.

2. Либерална партия. При последните избори либералите успяха да влязат в парламента със 7 процента. Въпреки това, партията е твърде слаба, за да успее да мобилизира и оглави дясноцентристките сили. Нестабилността на политическото ѝ поведение личи най-вече по отношенията ѝ със социалдемократите. Двете партии подписаха споразумение за сътрудничество през декември, от което либералите се оттеглиха през април с мотива, че управляващата партия е загърбила техните искания. Няколко месеца след това, обаче, през юли, двете партии отново се обединиха около идеята за промени в конституцията на страната за подобряване на работата на парламента.
3. Демократическа партия. В момента партията е напълно ангажирана с борбата между партийния лидер Петре Роман и една от най-популярните ѝ фигури - Траян Басеску. През изминалата година Басеску беше кмет на Букурещ и неговата популярност на моменти надхвърляше дори тази на министър-председателя Адриан Нъстасе. Но доверието в партията продължи да спада, след като Басеску измести Роман за поста лидер на партията. Една от първите му стъпки беше да започне преговори за обединяване с националистическата народна партия, водена от Виргил Магуерано, бивш шеф на тайните служби. Целта на Басеску е била да си осигури защита пред Магуерано, тъй като се смята, че той държи досиетата на много от публичните политически фигури в Румъния. Авторитарният стил на Басеску, обаче, доведе до много оставки и отлив от партията.

Един от най-големите проблеми в политическия живот в Румъния е безконтролното еднолично управление на социалдемократическата партия. Политическата слабост на бившите управляващи партии не им позволява да бъдат активна и ефективна опозиция. Критиките към сегашното управление идват главно от медиите и мозъчните тръстове като Румънското академично общество. Те се състоят главно в нарасналите нарушения в съдебната система, както и в кадровата политика - отстраняване от постове на тези, чиято лоялност към партията подлежи на съмнение. За много от сега завършващите образованието си, членството в СДП се смята за едно от задължителните условия за добра кариера в публичния сектор. Анализаторите смятат, че партията иска да "погълне държавата" и да установи пълен монопол върху обществения живот.

Друг проблем са националистическите тенденции. Опитите на СДП да се отърси от стария си образ на разделяща партия и да влезе в новите дрехи на партия-обединител доведоха до намирането на общ език с бившия ѝ съперник - Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Това ѝ помогна да не търси подкрепа от крайно-дясната партия за Велика Румъния, което сериозно би навредило върху имиджа ѝ, особено в чужбина.

Но един пасаж от приетия от унгарския парламент "държавен закон" заплашва тези отношения. Става дума за даването на по-големи икономически и социални права за унгарските малцинства в съседните на Унгария държави. Ако опозицията на СДП към този закон продължи, това сериозно застрашава споразумението ѝ с ДСУР.

Като цяло СДП успя да подобри имиджа си на Запад, след като осигури период на икономическо възстановяване, загърби ориентацията си към държавна доминация в икономиката и демонстрира сериозните си намерения към европейско и атлантическо членство.

Румъния, освен това, изигра конструктивна роля по време на председателството си в ОССЕ при търсенето на решение за етническите напрежения в югоизточна Европа. Така напреженията по отношение на унгарското малцинство могат да не се разглеждат като проява на румънски шовинизъм. Това обаче няма да продължи, ако партията реши да се обедини по въпроса с крайно десните националисти.

В едно обозримо бъдеще пред партията на Нъстасе не се очертават проблеми от опозицията, за която е малко вероятно да се обедини. Най-голямата заплаха за партията се крие в самата нея. Групата на икономическите националисти, която се обявява срещу продажба на индустриални обекти на чужди компании, не е никак малка, освен това съществува възможност тя да потърси подкрепа от десните националисти.

Хроничната слабост на опозицията осигурява една по-бърза работа в парламента. Но липсата на ефективен опозиционен контрол е сериозен проблем и Нъстасе трябва да положи сериозни усилия в партията си, за да я предпази от авторитарните тенденции. Слабостта на опозицията носи и един друг сериозен недостатък - едно бъдещо недоволство от управлението може да се канализира в полето на популизма, където се намират партията Велика Румъния или по-крайните синдикати.

Позицията на Илиеску също заслужава внимание. Конституцията не му позволява да се кандидатира за трети мандат през 2004-та, но според последни проучвания 40 процента от запитаните биха искали той да остане държавен глава, а 23 процента смятат, че трябва да има поправка в конституцията за тази цел.

СДП в Румъния прие ролята на партия-обединител и пред нея не се очертават почти никакви политически спънки за политическото и институционално доминиране. Въпреки това националистическите течения в партията могат да се появят и да засегнат пряко както икономическите реформи, така и отношенията с Унгария и унгарското малцинство. А липсата на ефективен опозиционен контрол може сериозно да засегне управлението ѝ.

Един от най-сериозните проблеми, който може да се появи в Румъния е евентуалните недоволства от управлението да намерят израз в популизъм, а не в традиционните демократични канали.