Демокрацията свършва със запушената уста на опозицията

Какво Вие лично запомнихте от речта на премиера?

Честно казано, не запомних нищо. В смисъл, че отново се говориха клишета, които не знам до колко можем да ги свързваме с реалната воля. Всичко това се говореше и на 6 ти април - и за доброто на народа, за доброто на България. Това са хубави думи, в които всички ние трябва да вярваме, но за съжаление от 6 април миналата година до този момент премиерът лично не е доказал, че вярва в тези думи и работи за тяхното изпълнение.

Как преценявате равнището на дебата като цяло? Какво говори той за политическата култура в България?

Той говори, че се случва онова, за което ние алармираме. Именно, че е много по-страшно да няма стремеж за дебат, стремеж за демокрация, стремеж за това да бъде поддържан буден дебата, отколкото липсата на самата демокрация. Ние видяхме в изказванията и на трите политически сили, които са в управление, постоянния лайтмотив, че опозицията в лицето на СДС не трябва да говори, че тя нямала право да говори, че нямала моралното право да казва тези неща. Това, което най ни притеснява и обществото трябва да разбере, е че в момента, в който на една опозиция и на едно общество му бъде затворена устата, тогава свършва демокрацията, тогава свършат и всичките ни шансове за един по-добър живот. От страна на управляващите - като тук включвам и НДСВ, и ДПС, и БСП, нивото на дебата беше изключително ниско. Беше един политически реваншизъм, злоба, развяване на прокуратурата и съдебната власт като плашило отново, с което искат да спрат опозицията, гузност, избиване на комплекси, но нито нотка на разбиране за това, което се случва в страната. Защото независимо дали ние сме подали вот или не, е добре те все пак малко да се замислят какво се случва и дали няма основание цялото това притеснение, което витае в обществото. Аз не видях в този дебат те да са се замислили. Което е тъжно, в края на краищата.