Денков: Да сложим край на икономиката на ниските заплати. Минималната става 933 лв.

"България продължава да бъде държавата с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз, така, че поетапно ние трябва да излезем от ситуацията на икономика, която привлича инвеститори главно с ниските си работни заплати. Ние трябва все повече да привличаме инвеститорите с това, че предлагаме производства с високо качество, висока добавена стойност и добре подготвена работна ръка. Разбира се, това ще отнеме време, но решението днес е стъпка в тази посока". Това заяви премиерът Николай Денков в началото на правителственото заседание в сряда, на което по-късно бе решено от 1 януари минималната работна заплата да се вдигне с близо 20 процента до 933 лв. месечно.

В момента тя е 780 лв., а със сегашното увеличение и с други мерки, които ще се предприемат "ние ще изпълним един от ангажиментите си за намаляване на неравенството в България, което е твърде високо за европейските стандарти", каза още министър-председателят.

Въпреки ръста, минималната заплата в България остава най-ниската в Европейския съюз, отбеляза той и допълни, че стремежът на правителството е страната ни да предлага производства с високо качество, висока добавена стойност и добре подготвена работна ръка.

Сега приетото увеличение ще подобри жизнения стандарт на повече от 500 000 работещи, които в момента получават възнаграждения от 780 до 933 лв., посочват от правителствената пресслужба. Ръстът значително надхвърля инфлацията през последната година – през август 2023 г. спрямо август 2022 г. тя е 7.7%.

Новият размер на най-ниското възнаграждение е определен според изискванията на Кодекса на труда, който определя, че минималната заплата трябва да е 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Новата най-ниска заплата не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Синдикатите поискаха по-висок размер на минималната заплата, защото 933 лева не гарантират покриването дори и на основни нужди на работещите.

Бизнесът обаче е против решението и новата административна формула. Председателят на БТПП Цветан Симеонов предупреждава, че "ще започнат изкривявания в сключването на договорите и по този начин ще се помпа сивият сектор".

Проучвание на Европейския парламент през тази година показа, че и сега сивият сектор в България е най-голям сред всички страни от ЕС. Това означава, че бизнесът е укрил плащането на данъци върху 55 милиарда лева от своите приходи.

Прибавянето на тези приходи към официалния брутен вътрешен продукт на страната би изравнило българската икономика с румънската и би я доближило до нивото на гръцката.

Укритите данъчни приходи биха били достатъчни за увеличаване на заплатите в много недофинансирани сектори като образование, социални дейности, армията, вътрешните работи и да се увеличат мизерните заплати в много администрации, които сега привличат персонал само заради корупционните възможности.

Минималната работна заплата в България е не само най-ниската в ЕС, където предпоследното място се заема от Румъния с близо 600 евро, а и най-ниската в региона на Балканите.

Данните на Европейската комисия показват, че всички държави около България имат по-високи минимални заплати. Единственото изключение е Северна Македония, където минималната работна заплата е приблизително същата като българската.

Увеличаването на минималното възнаграждение до 933 лв. няма да промени особено тази класация, като България пак ще остане на последното място в ЕС и сред последните в региона.