Депутати предлагат закон да защитава правата на пациентите

Най-късно до петък парламентарната група на Демократи за силна България (ДСБ) ще внесе в Народното събрание законопроект за правата на пациента, съобщи във вторник членът на националното ръководство на партията и бивш зам.-министър на здравеопазването Стойчо Кацаров.

Основната цел е да бъдат защитени правата на пациентите и да се предотвратят възможностите за корупция в здравната система.

“В проектозакона изрично е записано, че пациентът не може да плаща нищо друго, освен определеното по закон. Така до голяма степен ще бъдат спрени нерегламентираните плащания в системата”, обясни Кацаров.

По думите му в момента по силата на Закона за здравното осигуряване пациентът е длъжен да плаща само потребителска такса, но това масово не се спазва.

“След потребителската такса ви карат примерно да платите протеза за счупената ви китка или нещо друго с мотива, че е извън дадена клинична пътека. Но пациентът не е длъжен да знае дали това е така или не е”, каза Кацаров и добави, че сега хората лесно могат да бъдат лъгани.

Той съобщи още, че проектозаконът детайлно разписва правото на информирано съгласие, като пациентите ще имат право да се отказват от услугите на даден специалист и при желание безплатно да получи т.нар. второ мнение.

“И сега има такъв термин, но какво се получава -  лягате в болницата, подписвате някакви документи и чрез тях се съгласявате с всичко”, обясни още Кацаров.

Проектозаконът е записал и три вида увреди на пациента – влошаване на състояние по вина на лекар, по вина на болницата и умишлена криминална увреда. Увредите ще бъдат установявани от специална комисия по правата на пациента, която ще бъде закрепена към институцията на Омбудсмана.

Тя може да бъде сезирана за нарушения както от пациентите, така и от лекари, които са забелязали нарушенията на своите колеги, и ще може да налага глоби от 200 до 1000 лева при първо нарушение на закона и двойна санкция за второ.

Комисията ще може да се произнася и по етични въпроси, свързани с процеса на лечението на пациентите.

“Примерно, ако пациентът откаже операция, въпреки че е информиран от болницата, че това може сериозно да увреди здравето му и дори да умре, лекарят може да сезира комисията и тя да отмени отказа на пациента”, обясни Кацаров.

По думите му именно заради засягането на въпроси от етично естество в комисията ще има по двама акредитирани представители на различните религиозни общности в България, които да решават тези въпроси. Кацаров съобщи, че тази идея е била обсъдена с ръководствата на по-големите вероизповедания в България, които са обещали съдействие.

Ако пациентът обаче не е декларирал религиозна принадлежност, етичните въпроси ще се разглеждат от православни свещеници.

При нужда от много бързо разрешение на възникнала етична пречка пред лечението, правомощията на комисията ще бъдат поети от съответния районен съд.    

Проектозаконът определя, че бързата помощ се предоставя безусловно. Пациентът ще има право на преглед от лекар при спешен случай, а не от фелдшер или медицинска сестра.

“По наша оценка приемането на такъв закон ще доизгради здравната система и ще защити пациента от издевателства на управляващи политици”, заяви още бившият здравен зам.-министър.

Председателят на Комисията по здравеопазване към Народното събрание и депутат от БНС Борислав Китов каза за Mediapool, че ще коментира законопроекта, когато види какво е заложено в него.

“Досега в парламента са внесени два подобни законопроекта, за които Съветът по законодателство се произнесе, че не съответстват на законодателството,” уточни той.

Хасан Адемов, член на здравната комисия и депутат от ДПС, коментира идеята за закон, защитаващ правата на пациента, по принцип и с уговорката, че не е запознат с предложението на ДСБ. Той смята, че това е един опит за привличане на общественото внимание към наболелите проблеми в здравеопазването, но на този етап не може да каже дали е сполучлив.

Според Адемов трябва да бъдат изяснени какви ще са правомощията, финансирането и ролята на една евентуална специална комисия по правата на пациента.

“И в момента омбудсманът има право да разглежда казуси, при които са нарушени правата на пациента. Така че не знам дали подобна специализирана комисия би била най-удачното решение, ” заяви Адемов.

Той посочи, че ако се създаде специализирана здравна комисия към омбудсмана, логичен въпрос е защо към институцията няма специализирани комисии за образование и социална политика, например.

Адемов подкрепи идеята за прозрачност и по-добро информиране на пациента за това кои процедури се заплащат от държавата и кои не.

“Необходима е стратегия за цялостното преструктуриране на спешната помощ, а не само промени от гледна точка на пациента,” коментира депутатът.