Депутатите не успяха да гласуват антикорупционния закон след четири часа разправии

Народното събрание прекара близо четири часа във вторник в спорове и задкулисни преговори по антикорупционния закон, но без да успее да приеме окончателно и един текст от ключовия нормативен акт. Една от причините за блокирането на работата по закона бе най-новото предложението на ПП-ДБ да се създаде номинационна комисия от външни експерти, която да изслушва и оценява кандидатите за членове на Комисията за противодействие на корупцията.

С това предложение ПП-ДБ се опитва да отговори на масовите критики, че се прави реформа, която номинално да отговори на исканията на Брюксел, но която няма да доведе до ефективна борба с корупцията. Сегашната политическа конюнктура води до извода, че парламентът неминуемо ще вкара в антикорупционната комисия хора на ГЕРБ и ДПС.

Идеята е в номинационната комисия да влиза по един представител на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Омбудсмана и Сметната палата. Така трябва да се разсеят страховете, че партиите ще се опитат да вкарат в антикорупционната комисия зависими хора.

Приемането на нов антикорупционен закон е заложено като условие за отпускане на оставащите близо 9 милиарда лева от Плана за възстановяване, с които България трябва да финансира прехода си към нисковъглеродна и модерна икономика.

Другият голям залог е членството в Шенген, което ще бъде обсъдено през декември след изборите в Нидерландия.

Приетият на първо четете законопроект предвижда разделянето на сегашната антикорупционна комисия на две нови самостоятелни институции. Едната е антикорупционната комисия, която ще се бори с корупцията и конфликта на интереси. Другата ще е Комисията за конфискация, която ще се занимава само с проверки и отнемане на незаконно придобито имущество.

Във вторник сутринта дебатите по закона започнаха с гаф, след като се оказа, че депутатите не са получили доклада на правната комисия. В същото време сайтът на парламента, където също би трябвало докладът да е достъпен, не работеше. Дадена беше 15-минутна почивка, която продължи 40 минути.

Обсъждането започна отново в 10:20 часа, но депутатите успяха да обсъдят само първите десет параграфа от законопроекта. В 12 часа отново беше дадена почивка от 25 минути, която продължи без никакво публично обяснение около час и половина. През това време депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС се опитаха да постигнат съгласие по спорните въпроси.

Явно опитът е бил безрезултатен, защото в 14 часа председателят на парламента Росен Желязков даде край на пленарното заседание.

ГЕРБ засега оспорва идеята за "номинационната комисия", защото нейното вкарване в закона би поставило парламента в положение да гласува закони в условие на "обвързана компетентност", което е противоконституционно. Партията предлага да има такава комисия, но тя да прави само препоръки към парламента, а не да оценява и класира депутатите.

През по-голяма част от времето на парламентарната трибуна бяха депутатите от "Възраждане", за да обясняват, че целта е членовете на антикорупционната комисия да бъдат избирани от неправителствените организации (НПО).

Какви промени се очакват?

Основите критики към приетия на първо четене проект за антикорупционна комисия са две. Първата е свързана с твърде малкия изискуем стаж за членовете на комисиятата – те трябва да имат пет години професионален стаж. Това е значително по-малко от предвидения в проекта на правосъдното министерство десетгодишен юридически стаж.

Вторият проблем е свързан с броя на членовете на антикорупционната комисия. Първоначално се предвиждаше те да са седем души, като в комисията да има представител и на президента. Парламентът обаче сви тези седем членове до трима, което означава, че при отсъствие на един човек целият орган ще бъде блокиран.

Неофициалната информация е, че депутатите ще увеличат до петима членовете на комисията, но в нея няма как да попадне човек на президента. Изискуемият професионален стаж ще бъде увеличен поне до 8 години.