Депутатите се въздържаха от пълни компенсации на общините заради скъпия ток

Управляващото мнозинство в парламентарната енергийна комисия се въздържа да подкрепи предложението на ГЕРБ общини, храмове, болници, университети и културни институции да бъдат изцяло компенсирани заради скъпия ток в периода от 1 януари до края на юни 2022 г. и така проекторешението не мина на извънредното заседание във вторник.

Аргументът на депутатите от "Продължаваме промяната" и БСП бе, че вземането на такива решения е в прерогативите на изпълнителната, а не на законодателната власт и проблемът с помощите за общините заради непосилните сметки за ток ще бъде решен с поправки в проектозакона за републиканския бюджет за 2022 г., който ще се гледа на първо четене в парламента още тази седмица. Председателят на сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов, който е представител на ГЕРБ, беше настоятелен да се вземе това решение, тъй като бил обсъдил проблема още преди две седмици с финансовия министър Асен Василев и той му обещал скоро след това да има нова среща, но тя така и не се състояла.

Представителите на управляващите видяха опит за натиск от страна на ГЕРБ, чиито кметове бяха изпълнили залата, в която се провеждаше заседанието на комисията. Те обвиниха вносителите на предложението, че не са представили финансови разчети колко ще струва исканата от тях пълна компенсация на разликата между заложената в ценовите решения на енергийния регулатор пазарна цена на тока и реалната борсова, която за януари е била близо три пъти по-висока, за общини и нестопански организации, които не формират печалба. Опозицията пък се възмути, че нито един представител на изпълнителната власт не е дошъл на обсъждането. Жечо Станков, който бе зам.-министър на енергетиката на ГЕРБ, изчисли, че ще са необходими около 30-35 млн. лв. месечно за помощта и те могат да бъдат осигурени от събраните в повече приходи в хазната от ДДС върху оборотите на борсата за ток и влезлите 5% от приходите на електроцентралите от продажбата на ток във Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Помощ трябва да има, ама не е наша работа

Колкото и да бяха опозиция и управляващи на едно мнение, че трябват компенсации за скъпия ток за общини, домове за възрастни, за детски градини, болници, културни и спорни зали и храмове, все пак мнозинството запази решението за това за кабинета.

Националният омбудсман Диана Ковачева призова народните представители да предприемат спешни законови поправки, с които да се изкарат от свободния пазар тези групи потребители, както и неправителствени организации, предлагащи социални услуги. Според нея те или трябва да бъдат върнати на защитения пазар, където цените се определят от енергийния регулатор, или да бъдат обособени в специална група клиенти.

Председателят на сдружението на общините Даниел Панов обясни, че проблемът с високите сметки за ток не може да бъде решен само със спиране на уличното осветление или режима му, което вече са предприели над 70 общини, както и със спирането на художественото осветление на сгради. Според него е застрашено предоставянето на услуги от страна на местната власт, тъй като сметките за електроенергия са нараснали два пъти и половина.

Вдигането на разходите - 2.5 пъти или 100%

Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" му направи забележка, че изчисленията на общините не са правилни. Като се включат вече обявените компенсации за нестопанските потребители за декември и януари всъщност на местната власт остава да покрие 100 процента от поскъпването, според него.

"Общините предоставят социални функции. За хората, които си плащат данъците, не е нормално да им се гаси осветлението. Увеличението и след предложените компенсации хич не е малко. Случващото се с цените на тока поставя цялото общество в ненормална ситуация и ние трябва да реагираме като във форсмажор", посочи Росица Кирова от ГЕРБ.

"В последната една седмица държавата се тресе от това, че обществените организации не могат да си платят сметките за ток. Общини остават на тъмно, храмове затварят врати и това го гледаме всяка сутрин по репортажи. Няма нито един представител тук на Министерски съвет, има министър и четирима зам.-министри на енергетиката, колкото никога не е имало, вадиха експерти от кабинетите им, за да им намерят кабинети, а не са тук за толкова важна тема, което е обида към обществото", коментира Делян Добрев от ГЕРБ.

Той поиска половин час почивка, за да се явят представители на МЕ и да обяснят защо не може да се предложат компенсации на общините, но председателят на комисията Радослав Рибарски от "Има такъв народ" обясни, че министърът на енергетиката е извън София и няма как да бъде повикан. Той обясни, че вече е създадена работна група за решаване на проблемите на общините.

Според Рибарски, ако се приеме предложението на ГЕРБ, ще се измени логиката на действащия сега компенсаторен механизъм и общините ще плащат под вкараните в решенията на КЕВР пазарни цени на електроенергията. Това възмути Делян Добрев и той обясни, че ако се приеме предложението на ГЕРБ, общините ще си получат декемврийската помощ, а от 1 януари в нито един случай няма да платят под цената на КЕВР.

Колко ще струва пълната компенсация?

Управляващите упрекнаха ГЕРБ, че не са предложени анализи и сега трябва да се правят такива на коляно. Добрев се ядоса и поиска да се дадат данни за работата на комисията за анализи в енергетиката.

Жечо Станков обясни, че не е дадена финансова обосновка, защото към днешна дата все още не е била ясна средната борсова цена на тока за януари, която вече е публикувана и е 377 лв./МВтч

"300 ГВтч е консумацията на предлаганата за компенсации група и това е 30-35 млн. месечно. 21 млн. ДДС е внесен в хазната от борсовата търговия миналия януари. Сега е 130 млн. лв. - 110 млн. лв. е събраният повече ДДС този януари", каза той и обясни, че се предлага да се харчат само сърбаните в повече пари от скъпата електроенергия. " Какво да правят общините – да не вдигнат минималната работна заплата, или да увеличат цените на социалните кухни? Хората да се возят в разреден транспорт ли", попита той.

Рамадан Аталай от ДПС упрекна управляващите, че като са се подхлъзнали с предложението на ГЕРБ за мораториума върху цените на тока са облагодетелствали хора със сараи и възможности, а не са помогнали на хората в истинска нужда. "Подходът ви беше как от инфлацията ДДС да се увеличи и тези пари да отидат при Асен Василев и той да е човекът, който да ги разпределя", заяви Аталай.

Спор избухна за финансовата обосновка на предложението, каквато поиска Сабрутев, а Делян Добрев му отвърна, че такава е липсвала и при решението да се дадат 410 млн. лв. на електропреносния оператор и електроразпределителните дружества като компенсация за скъпия ток.

"Ние ви казваме по-малко. Жечо Станков каза 180 млн. лв. Рамадан Аталай – 150 млн. лв. Приемете, че са 200 млн. за целия период, каза Добрев.

"Хвърляте цифри във въздуха. Кажете как стигнахте до тази сума?", не му остана длъжен Сабрутев.

БСП видя политическа акция на ГЕРБ

"Присъствието на толкова кметове изглежда като политическа акция на ГЕРБ, Достатъчно щеше да е присъствието на председателя на сдружението г-н Панов", включи се в дискусията Драгомир Стойнев от БСП. "Разбира се, че трябва да се търси компенсиране на тези разходи, да не си късаме ризите колко е страшно. Но този дебат е за правителството, компенсациите са негова работа, не на парламента. Сега сме се събрали законодателната власт да решаваме нещо от прерогативите на изпълнителната власт. Всеки компенсаторен механизъм се решава от правителството", посочи депутатът. Той цитира писмо от министъра на финансите, че скоро ще има среща с общините и ще се търси начин за решаване на проблема. "Тази седмица гледаме на първо четене закона за бюджета. Не е наша работа да измисляме формули. Не знаем как са приходите, как върви изпълнението на бюджета, какво се очаква", допълни Стойнев.

"Ако правителството не ви чуе, ще се намесим, но то ще ви чуе, убеден съм, че се търси решение. Конкретното число ще се защити в бюджета между първо и второ четене. Капиталовите разходи на общините ще се увеличат с 30 процента. Разбира се, че ще подкрепим кметовете и представителите на вероизповеданията", декларира народният представител на БСП и информира, че парламентарната му група ще гласува въздържал се.

"Мярката е нужна, но е работа на правителството", обоснова се той.

В крайна сметка предложението не бе прието, въпреки седемте гласа "за" и липсващите против. Въздържалите се обаче бяха мнозинство.