Десет американски банки не издържаха "стрес-теста"

Десет от 19-те най-големи американски банки се нуждаят от общо 74.6 млрд. долара допълнителни фондове за подсилване на паричните им резерви. Това е основният извод от т.нар. "стрес-тестове", които трябваше да покажат дали банките разполагат с достатъчен капитал да се справят, ако рецесията се влоши, предаде ББС.

Най-песимистичните оценки на Федералния резерв за общите банкови загуби и капиталов недостиг се оказаха по-малки, отколкото някои се опасяваха. Оптимистите разглеждат получените резултати като доказателство, че най-лошото вече е отминало. Остават обаче въпроси доколко стриктни са били критериите в "стрес-тестовете", отчасти защото Федералният резерв, притиснат от банките, понижи нивото на някои от предвидените загуби, пише "Уолстрийт джърнъл".

Най-неблагоприятният сценарий, приложен от правителството, включва две години кумулативни загуби от 9.1% от общите заеми, което е повече от най-големите загуби, претърпени през 1930-те години.

"Банк ъф Америка" е в най-сериозен риск. Тя се нуждае от допълнителни 33.9 млрд. долара.

"Надеждата ни с днешните действия е, че банките ще са в състояние отново да се върнат към банковия бизнес", каза американският министър на финансите Тимъти Гайтнър.

Други банки, които се нуждаят от повече средства, са "Уелс Фарго" (13.7 млрд. долара) и GMAC, финансовото подразделение на "Дженерал Моторс", където недостигът е 11.5 млрд. долара.

За "Ситигруп" са необходими 5.5 млрд. долара, на "Морган Стенли" бе казано да намери 1.8 милиарда.

Някои от банките вече дадоха индикации, че възнамеряват да набавят парите чрез продажба на активи, а не чрез допълнителни правителствени заеми.

Деветнайсетте банки, които бяха подложени на тест от Министерството на финансите и Федералния резерв, държат две трети от общите активи на американската банкова система и над половината от общия размер на заемите в икономиката на САЩ.

На банките, които се нуждаят от допълнителен капитал, бе даден срок до 8 юни да финализират плановете си за набавянето му и да го представят за одобрение от регулаторите.

Тимъти Гайтнър заяви по-рано в четвъртък, че нито една от проверяваните банки не е заплашена да изпадне в несъстоятелност. Той смята, че повечето от тях ще могат да наберат допълнителни средства от частни източници, а ако не успеят, правителството може да им предостави финансиране.

Като цяло анализаторите са доволни от резултатите и смятат, че няма големи изненади. "Страховете от национализация или от банкрути повече или по-малко изчезнаха", коментира Ерик Къби от "Норд стар инвестмънт мениджмънт".

Банките, които не се нуждаят от допълнителен капитал, са "Голдман Сакс", "Джей Пи Морган Чейс", "Банк оф Ню Йорк Мелън", "Американ Експрес", "Стейт Стрийт", BB&T, "Ю Ес Бенкорп енд Кепитал Уан Файненшъл".

"Банк ъф Америка" обяви, че ще осигури нужните 33.9 млрд. долара чрез продажба на активи и чрез други способи, докато "Ситигруп", "Морган Стенли" и "Уелс Фарго" ще предприемат размяна на дялове.

Някои анализатори обаче поставиха въпроса дали тестовете са били достатъчно стриктни.

Проф. Нуриел Рубини и проф. Матю Ричардсън от Нюйоркския университет казаха, че най-страховитият сценарий, спрямо който са тествани банките, всъщност не е по-лош от настоящата икономическа ситуация.

Така резултатите от "стрес-тестовете" няма да бъдат надеждно интерпретирани като знак за здравето на банковата система, смятат те.

Други анализатори посочиха, че "стрес-тестовете" не вземат предвид различните бизнес модели на банките.

Експерти предупредиха за непредвидени сериозни последствия от проведените тестове – затрудняване на кредитите за потребителите и бизнеса. Това е така, защото правителството се фокусира върху създаването на по-плътни капиталови "възглавници", а това може да накара банките да трупат парични запаси и да орежат допълнително кредитирането, посочва Джим Екенрод от финансово-консултантската фирма "Тауър груп" пред в. "Уолстрийт джърнал".

Той е на мнение, че банките ще имат по-ограничени възможности да предлагат ниски лихви на клиентите, докато корпоративните клиенти може да са затруднени при финансиране на сделки с недвижимости и развитие на собственост.

Това от своя страна може да подкопае една от ключовите цели на администрацията на президента Обама, която насърчава банките да отпускат повече кредити, за да се раздвижи икономиката.