Десет страни получат покана за ЕС тази година, България и Румъния - през 2007 г.

На 94 страници Гюнтер Ферхойген дозира похвали и укори. Еврокомисарят по разширяването оценява до косъм степента на готовност на всяка от 13-те страни-кандидатки за мечтаното присъединяване към евросъюза. Че правителството в Прага прави напоследък повече за чистотата на въздуха и питейната вода, че Будапеща действа по-решително от всякога срещу "измамите, корупцията и прането на пари" - това чиновниците на Фергойген са го писали вече сто пъти. Както и, че условията в румънските затвори продължават да са "по-лоши от другаде" или че Словения най-сетне трябва да изготви "регистър за рибарските си лодки".

Докладът, който Европейската комисия ще престави в сряда като свидетелство за зрелост на кандидатите за разширяването прилича на експертиза за годност на моторно превозно средство. Но така е в Европа. Който иска да го приемат там , трябва да докаже, че отговаря на ювелирните изисквания на Брюксел. Или да чака, докато се приготви.

Само че в сряда няма да се говори много за това. Гюнтер Ферхойген и неговият шеф, председателят на Европейската комисия Романо Проди ще обявят едно "историческо решение" и ще очертаят в общи линии "новия порядък на континента". Десет държави - Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения се смята, че ще ще изпълнят до 2004 г. условията за членство в ЕС и затова Европейската комисия "препоръчва преговорите за присъединяването с тези страни да приключат до края на тази година. Колкото и сухо да звучи тази формулировка на 31-а страница от документа, на десетте столици тя се струва като избавление след годините на болезнени реформи.

Двамата догонващи - България и Румъния - вероятно също приемат с облекчение присъдата на Ферхойген, тъй като им се обещава да влязат в европейския клуб през 2007 година.

Вицепремиерът на Турция очевидно предчувства какъв ще е резултатът за неговата страна в сряда. Ако комисията няма какво да предложи сега на Турция, тогава "работа на държавните глави и правителствените ръководители е да ни посочат дата" /за започване на преговори за присъединяване/, заяви Йълмаз в края на седмицата.Неговата страна щяла да обясни на срещата на високо равнище на ЕС в Копенхаген в средата на декември "геостратегическите, политическите и икономическите причини" за това свое искане.

Истината е, че правителствата на 15-те от ЕС ще имат последната дума за съдбата на 13-те кандидати за членство. Формално погледнато докладът на Комисията не е нещо повече от препоръка. Благата вест за приемането на "славната десетка" предстои да бъде одобрена на среща на високо равнище на ЕС в Брюксел в края на този месец. След това дипломатите на ЕС трябва най-късно до декември да доизскусурят сметката колко милиони евро ще черпят в бъдеще, поляци, естонци или кипърци от аграраните субсидии или структурните фондове на Брюксел. Последните компромиси след това отново ще трябва да бъдат одобрени от правителствените шефове през дългата нощ на преговори в Копенхаген.

В датската столица Турция ще опита всичко, за да изтръгне все пак от ЕС дата за започването на преговори за присъединяване.

Анкара има достатъчно възможности да оказва натиск. Турция би могла например по всяко време да блокира приемането на Кипър в ЕС. Но това би било политически джамбазлък , който напълно ще противоречи на смисъла и методите на разширяването на ЕС. В доклада си еврокомисарят Ферхойген изброява някои причини защо страната на Босфора далеч не е узряла за Европа.

Въпреки похвалния напредък, който е постигнала Турция, там още "се създават пречки на националните малцинства", "преследват се критикуващи писатели и журналисти". Критикуват се "изтезанията и малтретирането" в затворите, както и най-новата забрана на шефа на умерената ислямистка партия Тип Ердоган да се кандидатира на предсрочните избори през ноември.Освен това анализът на Брюксел рисува една икономика, която е още далеч от стандартите на ЕС.

Положително и останалите 12 кандидати имат още много работа по реформите. "Ако приемането беше другата седмица, готова може би е единствено Словения", казва един експерт от ЕС с висок ранг. Документът от Брюксел прави тънки разлики дори между 10-те първокласни кандидати. Посочва се, че само две от страните /Словакия и Латвия/ спазват общо взето поетите ангажименти в преговорите за присъединяване. Осем други страни се критикуват за различни "забавания", които "трябва да наваксат", като в случая с Полша това направо било "наложително". Независимо от това Ферхойген вярва, че и 12-те ще могат да изпълнят домашните си задачи до 2004 /или 2007/ година.

Изглежда, че ЕС ще успее да направи разширяването на изток точно по разписанието. Ако, разбира се, и на Запад всичко върви добре. Само 10 дни след доклада на Ферхойген ирландците ще гласуват втори път на реферандум за договора от Ница. Не го ли одобрят, никой не знае какво ще се прави."В никое от писалищата на Брюксел няма документ за такъв случай", казва Ферхойген.

По БТА, заглавието е на mediapool.bg