Десет важни причини да изберем пак Първанов

Има поне десет важни причини ние, целокупният български избирател, да гласуваме пак за Първанов и да му дадем още пет години на президентския пост.

Причините, които ще изброя, нямат нищо общо с емоциите, които Първанов със сигурност събужда в някои по-незрели гласоподаватели, като например, че ризите му пасват на цвета на очите му,  играе добре хоро или че може да говори гладко и разумно пред някой паметник под проливен дъжд, докато охраната му да стои неловко на десет крачки встрани със сгънат чадър.

Причините, които имам предвид, са напълно рационални и ако дадат вота си за втори мандат на Първанов, избирателите ще покажат още веднъж, че са мъдри, зрели и мислят с главите си.

Първо. Току що правителството на тройната коалиция, създадено от Първанов, отчете една изключително успешна първа година – спад на престъпността и корупцията, ръст на доходите и пенсиите. Наскоро премиерът Станишев предупреди, че преизбирането на Първанов е важно за утвърждаване на правителството. А то си е поставило за цел да изпълни предизборните си ангажименти едва в четвъртата, последна година на мандата, така че не бива да бъдат препъвани по средата.

Освен това ще дойдат милиарди от еврофондове за разпределяне, а вече се видя, че капацитетът за изпълнение на проекти от страна на това правителство може да е малък, но капацитетът за източване е огромен и добре балансиран в съотношение 8:5:3.

Като влезем в ЕС на 1 януари 2007, Първанов няма да вземе да клати и бута тази коалиция, а ще отправи разумен апел към народа да я подкрепи, за да влезем в еврозоната, например, защото за това ще са ни нужни много усилия и не е моментът да има политическа дестабилизация. И понеже го умее, президентът ще се изказва от време на време строго, критично, но справедливо какво останалите власти извън него трябва незабавно да предприемат, за да стане еврото наша валута, но без да поскъпне животът. 

Второ. Ако изберем Първанов, ще направим услуга на дясната опозиция. Неколцината най-гласовити нейни лидери ще имат поредното основание да посочат Иван Костов като основен и единствен виновник за поражението на десния кандидат - президент. На същите тези лидери ще бъде спестено евентуалното неудобството, ако десният кандидат спечели и те трябва да му се кълнат, че от първия ден са го подкрепяли и че голям зор са видели да убеждават Костов да го подкрепи.

Освен това десницата може би окончателно ще изчезне и няма да има нужда през ден да се питаме ще се обединява ли, ще се цепи ли, а ще се отвори огромно пространство за нови центристи, готови на всякакви политически комбинации и коалиции в името на европейското бъдеще.

Трето. Ако изберем Първанов, ще направим голяма услуга и на БСП. Защото, представете си, че Първанов не бъде избран. Какво ще прави? Най-напред ще обяви, че ще си почине някой и друг месец, а после някой вестник ще съобщи, че е поканен да изнася лекции някъде зад граница и че за една лекция му плащат 10 хиляди долара.

След това ще се върне, ще започне да ходи на сбирки на ръководството на БСП, ще седи скромно на задните редове, след това все по-напред, след което ще отправи постепенно втвърдяваща се критика към лидера на партията и най-сетне ще го бутне от мястото му.

Какво ще прави тогава Станишев? Ще учреди дискусионен клуб вътре в партията заедно с някой верен червен кмет и ако някой водещ вестник се смили, ще му взема по някое интервю на 6 месеца. Това вече сме го виждали и не е никак желателно да се случи заради доброто на БСП.

Четвърто. Ако изберем Първанов, правим добро и на софиянци. По ли ще е добре президент да стане кметът им, който току виж се кандидатирал, и те да си останат зарити в боклук и с крадливи общински дружества? Тъй че Първанов да си остане на “Дондуков”, Борисов – на “Московска”. И без това кметът има да строи завод за отпадъци, да изкопчва стоте милиона, които правителството се стиска да му върне, да пълни дупки, да казва истините в очите на Румен Петков и Румен Овчаров и да громи мушмуроците в “Софийски имоти”.

Пето. Трябва да изберем Първанов, защото има да довършва раздаването на ордени и медали, което така добре вършеше по време на първия си мандат. Все още има живи и здрави пролетарски поети и писатели, които ще правят юбилеи, има културни дейци от онова време и телевизионери от епохата на Леда Милева, дипломати с приключила преди двайсет години кариера, служители на Държавна сигурност (ама на добрата), и всичките те чакат ордени с лента, без лента, с кръст и мечове или с огърлие.

Шесто. Първанов трябва да остане на “Дондуков”, за да изпрати още заслужили хора като Никола Филчев на посланически места в нищо незаслужили тази чест страни.

Седмо. Трябва да подкрепим Първанов на изборите, за да се възроди най-после бригадирското движение, което ще даде тласък на модернизирането и конкурентноспособността на българската икономика в ЕС.

Освен това той добре изглежда на кадър, когото се правят първи копки или се режат ленти. И понеже чакаме да се изсипят много пари от еврофондовете, ще има и много първи копки. Лентите за рязане ще са малко, да не кажем никак, но пък все ще има надсвирвания и надпявания, бригадирски огньове, абитуриентски балове за сираци, срещи на ветерани и други прояви, в които, всички знаем, той се вписва отлично като човек от народа.

Осмо. Първанов трябва да си го изберем, защото за него всичко е ясно и в следващите пет години душманите му няма да могат да подмятат разни неща за някакъв си Гоце. За Гоце всичко е изприказвано. Агентите вербовчици или другите информирани и нужни хора казаха, каквото казаха и то навреме, за да не се подсещаме баш пред урните за разни папки и псевдоними, мемоари на емигранти и за, ах, този македонски въпрос…

Девето. Първанов трябва да е пак президент, за да може както и досега да изпълнява функциите на премиер, тъй като настоящият премиер е не особено пълноценен, защото най-важните управленски решения се вземат от един неконституционен орган като Съвета на коалицията. В крайна сметка някой трябва да решава проблемите на тая държава – да намира площадка за боклука на София, да решава спорове между синдикатите и правителството, да обещава високи заплати на учителите и други неща, които не са от компетенциите на президента, но все някой трябва да върши.

Десето. Трябва да изберем Първанов, защото всички социологически агенции обявиха, че и да се скъсаме да гласуваме за друг, даже и за Бойко Борисов, няма да катурнем Първанов от първото място. А не е хубаво да опровергаваме агенциите с друг изборен резултат, защото те от това си вадят хляба и за това им се плаща – да казват кой ще спечели.

Има още поне дузина аргументи за преизбирането на Първанов, но и тези са достътъчни, за да бъде убеден колебаещият се избирател, че това е нужният ни президент. И е добре решенията да бъдат взети още преди началото на кампанията, за да не се пилее излишна обществена енергия в търсене на алтернативи, тъй като видни културни и спортни дейци, кметове и други водещи личности вече избраха статуквото.