Деспотизмът на Арафат причини достатъчно злини на нас, палестинците

Тези дни строго контролираните палестински медии се опитват да прикрият факта, че много обикновени палестинци са окуражени от отправяните от цял свят призиви за демокрация за палестинците. На Западния бряг и в ивицата Газа хората си шушукат, че може би идва краят на репресиите и корупцията, която характеризираше последните пет години под Палестинска автономна власт. Сякаш израелската окупация и ежедневните страдания, причинявани от израелските войници, не са достатъчни, та ние, палестинците, сме принудени да бъдем свидетели на демонстративната корупция на избраните от нас или на назначените служители, на това, че ни се отказва основното човешко право на свобода. Чрез създадената след Осло плътна мрежа от апаратчици, занимаващи се с вътрешната сигурност, Палестинската власт потискаше гласовете на онези, които бяха на различно мнение, отнемаше им основното право на свобода на словото.

Журналисти, писатели и независими експерти бяха тормозени за критиките си срещу управляващите. Въпреки това - отчаяни от годините на страдания и окуражени от идеята да имаме собствена държава - аз и мнозина палестинци бяхме съгласни да търпим автократския начин на действие на Палестинската власт в името на крайната цел - свободата. Но това не стана.

Нашата законна кауза бе "открадната" от деспотичното управление на Палестинската власт и от онези, които искат да говорят чрез насилие. Палестинците са манипулирани вече твърде дълго. Нашата кауза беше използвана от многобройни арабски лидери, за да печелят подкрепата на собствените си народи, да отвличат вниманието от страданията на техните собствени общества, да отлагат демократичните реформи и да бягат от отговорност за своите действия. В резултат на това израелците години наред твърдяха, че палестинците са въпрос на "арабска отговорност", че арабският свят не е готов да постигне мир. Когато най-сетне мирният процес започна, решихме, че имаме шанс да определим бъдещето си и да поискаме независимост.

Символ на това бе завръщането на палестинското ръководство от изгнание. За жалост, оказа се, че сме бъркали. Завръщащите се лидери донесоха със себе си чужда ни система на управление. Те бяха прекарали по-голямата част от живота си като бежанци или борци за свобода в други арабски страни и смятаха, че палестинците трябва да продължат да бъдат пушечно месо в битката между панарабизма и ционизма. Обикновените палестинци осъзнаха, че каузата им е била променена, за да облагодетелства новата управляваща класа. От нас се очакваше да знаем, че сме длъжни да прославяме тези лидери, та те да ни дарят поне с част от благословията си.

Любопитно е как ние, палестинците - народ с толкова богата култура, добро образование и интелектуален багаж - се превърнахме в синоним на самоубийствените атентати и насилието. Попитайте защо и ще чуете два противоположни отговора.

Единият лагер ще ви каже, че това се дължи на годините систематично разпалвана и насаждана омраза. Други ще ви отвърнат, че насилието е резултат от годините на унижения, лишения и бедност. Истината е някъде по средата.

Тъкмо защото много палестинци живеят в нищета - заради наложената от Израел стагнация, съчетана с корупцията на местните ръководители - затова много палестински политически опортюнисти хвърлят вината за нашите проблеми върху "външния враг" и отклоняват вниманието от нашите собствени провали и корупцията.
Позволено ни е да търсим врага единствено извън нас, никога сред нас. Хората от Близкия изток обичат да се вглеждат в миналото - това е част от нашата "игра на жертви": вината вечно е на някой друг. Но за да вървим напред, трябва да отидем по-далеч от миналото.

Ако искаме да имаме надежди за по-добро бъдеще за идните поколения, трябва да направим своята равносметка и да създадем нови стратегии. Трябва да поверим властта на истинските представители на мнозинството, като в същото време дадем на малцинството равни възможности. Единствено чрез демократичната система можем да гарантираме траен мир и дълготрайно благоденствие. Това е единственият начин да бъдем сигурни, че управляващите ще различават един палестинец от друг. Само тогава ще можем да сме сигурни, че избраните от нас ръководители, вземат присърце интересите на хората; защото ще знаят, че в противен случай ще си отидат.

Сега изведнъж много се заговори за реформи и избори в Палестина. Прекрасно, само че демокрацията не е просто практиката да избираш лидер. В края на краищата и в Съветския съюз редовно имаше избори, а и кубинците всеки пет години отиват да гласуват.

Преди в Палестина да бъдат произведени избори, трябва да гарантираме, че имаме всички други елементи на свободното общество: свобода на печата, свобода на политическите събирания, еднакво време в държавните медии.

И нещо още по-важно - трябва да променим избирателната си система. Сегашната бе приета, за да се издигне силният човек - неизбежният резултат бе диктаторско управление. Да се хванем отново в същия капан ще е национална катастрофа.

Израел има сериозното задължение да осигури протичането на свободни избори в Палестина, тъй като той на практика все още е окупационна сила. Израел трябва да позволи придвижване на палестинците, като се оттегли на позициите си от преди септември 2000 г.

Трябва да се откаже от желанието си да наложи - пряко или косвено - палестински лидер. Някой може да реши, че оневинявам Израел за вършените години наред злини. Не, не го оправдавам.

Израел продължава да причинява голяма част от страданията и униженията, които изпитват палестинците. Политическите му сделки с палестинците са неискрени. Да строиш нови селища не е това, което се очаква от един честен партньор в мирния процес.

Много израелски лидери се опитват на всяка цена да избегнат мирно споразумение. Не може да има справедлив и окончателен край на конфликта, без да бъдат зачетени правата и тревогите на палестинците. Но и палестинците не могат да постигнат стремежите си докато не получат морално предимство. Само тогава израелските екстремисти ще бъдат изтикани на заден план и ще може да се чуе гласът на нашето собствено умерено и желаещо мир мълчаливо мнозинство. За да постигнем ние, палестинците, нашите мечти за свобода и собствена държава, първо трябва да сложим ред в собствения си дом.

Едва тогава ще бъдем достатъчно силни, за да противодействаме на замислите на нашите противници. Имаме нужда от лидери, които са достойни за нашата борба, хора, които могат да се справят с годините на страдания и несправедливост, а не хора с ограничени, егоистични интереси.

Бел. на БТА: Омар Карсу е палестински бизнесмен, основал неотдавна движението "Демокрация в Палестина".

По БТА