"Диагноза България": Гражданска платформа засече аномалии за над 600 млн. лева в здравеопазването

Над 605.9 млн. лева публичен ресурс e бил разходван рисково в системата на здравеопазването. Това разкрива новата гражданска платформа "Диагноза България", която събира на едно място публични данни от официални институции като МЗ, НЗОК, регистъра на обществените поръчки, както и справки по Закона за достъп до обществена информация. Платформата е дело на Мартин Атанасов, който е автор и на регистъра "Черна писта" за пътнотранспортните произшествия в България.

"Само за година "Диагноза България“ маркира 605 980 966 лв. в разходи, поръчки и плащания, които изглеждат необичайно и заслужават отговори. Това не са обвинения, а конкретни сигнали – места, в които едно лекарство струва десетки пъти повече спрямо сходна болница, обществени поръчки без никаква конкуренция или разходи за външни услуги, които растат на фона на ниски заплати на персонала", казва авторът.

"Диагноза България" анализира повече от 3 милиона реда официални данни за 180 държавни и общински болници, като в анализа на разходите за лекарства са включени и частни болници, финансирани с обществен ресурс. 

Обществени поръчки: десетки милиони без реална конкуренция

Една от най-сериозните аномалии идентифицирани от платформата са при обществените поръчки на лечебните заведения. Според анализа 107.6 млн. лева са концентрирани в процедури без реална конкуренция – с единствен кандидат, без кандидати или проведени чрез пряко договаряне и договаряне без обявление. Други 13.3 млн. лева представляват разлика между първоначално обявените прогнозни стойности и окончателно подписаните договори, а 35.4 млн. лева са добавени впоследствие чрез анекси за увеличение на стойността на договорите.

Данните показват още, че непрозрачните процедури – пряко договаряне и договаряне без предварително обявление – носят средно над пет пъти по-висок риск от състезателните процедури. Именно при тях платформата отчита най-високи индекси на риск и най-голяма концентрация на сигнали.

Сред лечебните заведения с най-много автоматично открити рискови сигнали се открояват УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“ с 43 сигнала, УМБАЛ "Св. Иван Рилски" с 36, УМБАЛ "Св. Георги" – Пловдив с 32, СБАЛДБ "Проф. Иван Митев“ с 24, както и УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“ и УМБАЛ "Св. Екатерина“ с по 23 сигнала. Платформата подчертава, че тези сигнали не са доказателства за нарушения, а индикации за повишен риск, които могат да бъдат използвани като основание за последващи проверки и одити.

Ценови разлики за милиони при едно и също лекарство

Платформата извежда и случаи, при които еднакви лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК извън цената на клиничната пътека, са закупувани на значително по-високи цени в сравнение със сходни лечебни заведения. При наличието на сравнима база данни системата отбелязва разлики от 1.1 до над 5 пъти спрямо медианната цена.

Данните показват, че най-големите ценови отклонения се наблюдават при доставки на онкологични и таргетни лекарствени продукти, като в някои случаи една и съща терапия е закупувана на цени, многократно по-високи от медианната за същия продукт. Най-фрапиращият пример е Armisarte, закупен от УМБАЛ "Дева Мария" на цена 898.79 лв. при медианна цена 69.60 лв. – разлика от 12.9 пъти. При Pemetrexed Sandoz отклоненията достигат 6.6 пъти, като същият медикамент е купуван на цени между 204 и 414 лв. при медиана 62.70 лв. за единица.

Най-голяма номинална надплата е отчетена при МБАЛ "Уни Хоспитал", където покупката на Pemetrexed Sandoz е с 116 894 лева над медианната стойност. Следват УМБАЛ "Софиямед" с 72 462 лева, СБАЛ по онкология – София с 52 444 лева и Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда с 50 513 лева.

Прави впечатление, че едни и същи лекарствени продукти се появяват многократно в класацията на най-големите ценови отклонения. Това означава, че разликите не са единичен случай, а се наблюдават при доставки в различни лечебни заведения. Най-често срещаният медикамент е Pemetrexed Sandoz, следван от Nexavar и Dasatinib Teva.

Тези данни сами по себе си не доказват нарушение, тъй като ценовите разлики могат да бъдат обусловени от различни количества, лекарствени форми, периоди на доставка или специфични условия на договорите. Те обаче очертават случаи, при които отклоненията са достатъчно големи, за да оправдаят по-задълбочена проверка на причините за формирането на цените и ефективността на обществените поръчки.

Данните за скъпоструващите лекарства, заплащани с публичен ресурс по специален ред, показват значителни ценови отклонения при терапии, прилагани основно за редки заболявания и онкологични пациенти. Най-голямата номинална разлика е отчетена при selumetinib (10 mg), закупен от УМБАЛ "Св. Георги“ – Пловдив на цена 35 072 лв. при медианна цена 19 378 лв., което формира потенциална надплата от 941 649 лева, въпреки че цената е само 1.8 пъти по-висока от медианната.

Сред най-сериозните отклонения се откроява и cannabidiol (100 mg), закупуван на цена 10 350 лв. при медиана 3381 лв., или 3.1 пъти по-скъпо, с потенциална надплата от 153 317 лева. При fenfluramine разликата достига 3.3 пъти, а при anakinra е отчетено най-голямото относително отклонение – 7.1 пъти над медианната цена, което е оценено като критично ниво на риск.

Прави впечатление, че в класацията доминират доставки на УМБАЛ "Св. Георги“ – Пловдив, където са концентрирани повечето от отчетените случаи с високи ценови отклонения. Това може да се дължи и на факта, че лечебното заведение е сред основните центрове за лечение на пациенти с редки заболявания и прилага голям брой високостойностни терапии, но въпреки това аномалиите си заслужава да бъдат проверени по-детайлно от здравните власти.

При този тип терапии за редки болести разликите могат да бъдат обусловени от различни лекарствени форми, обеми на доставките, периоди на закупуване или специфични разрешения за лечение на конкретни пациенти. Затова данните следва да се разглеждат като индикатор за повишен риск, който насочва вниманието към случаи, заслужаващи допълнителен анализ и одит, а не като доказателство за неправомерно изразходване на средства.

Неефективно похарчените пари могат да повишат заплатите

Данните на платформата показват, че основните възнаграждения в държавните и общинските болници остават сравнително ниски, особено за медицинските специалисти извън ръководните позиции. Важно е обаче да се отбележи, че става въпрос само за основни заплати, които не включват допълнителни плащания като нощен труд, извънреден труд, бонуси, ДМС и други добавки. Въпреки това анализът поставя акцент върху хроничния проблем с ниските базови възнаграждения в системата и показва как по-ефективното управление на публичния ресурс би могло да освободи средства за повишаване на заплащането на медицинските специалисти.

Средната основна заплата на лекар с една специалност е 1239 евро, а на лекар с две специалности – 1256 евро, докато началниците на клиники и отделения получават съответно средно 1641 евро и 1439 евро.

При медицинските сестри средната основна заплата е значително по-ниска. Старшите медицински сестри получават средно 946 евро, бакалаврите по здравни грижи – 886 евро, а санитарите – едва 644 евро месечно. Данните показват и сравнително тесни диапазони между минималните и максималните основни възнаграждения в повечето категории, което предполага ограничени възможности за ръст на базовите заплати.

Според изчисленията на платформата, ако сумата от 605.98 млн. лева бъде насочена изцяло към възнагражденията, средната основна заплата на лекарите би могла да нарасне с близо 70%, а тази на медицинските сестри – с около 52% за една година.

600 млн. лева осигуряват болници без доплащане за пациентите

Според анализа сумата от 605.9 млн. лева е над 2.5 пъти по-голяма от всички доплащания, направени от близо 3.7 млн. пациенти за болнично лечение през 2025 г., които възлизат на около 240.7 млн. Лева.

Данните показват, че най-голямо доплащане от пациентите се концентрира в големите университетски и многопрофилни болници, които поемат най-сложните случаи и най-големия пациентски поток и използват най-скъпите медицински консумативи. Начело е УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“ с близо 12 млн. лева доплащания, следвана от УМБАЛ "Св. Иван Рилски“ – София и УМБАЛ – Пловдив, където сумите надхвърлят 7 млн. лева. В челната група попадат още университетските болници във Варна, София и Плевен.

Графиката показва, че всички 30 лечебни заведения са над средното ниво на доплащане, като при голяма част от тях стойностите надхвърлят 150% от средната стойност. Това обаче не означава автоматично прекомерно финансово натоварване на пациентите.

Самата платформа уточнява, че показателят не отчита профила на лечебното заведение, степента на специализация, броя на преминалите пациенти или географските особености, поради което по-високите стойности изискват допълнителен контекст.

Въпреки това данните очертават ясно къде се концентрират най-големите суми, плащани директно от пациентите. Те могат да бъдат отправна точка за анализ дали високите доплащания са следствие от спецификата на дейността, от структурата на финансирането или от практики, които заслужават по-задълбочена проверка.

Като илюстрация е посочено още, че финансовият ресурс от 600 млн. лева би бил достатъчен за закупуването на над 337 нови ЯМР апарата, около 5050 линейки или изграждането на приблизително 2,4 нови областни болници. Посочените стойности са ориентировъчни и имат за цел да покажат мащаба на средствата.

За автора

Мартин Атанасов е автор и на платформата "Черна писта", която събра на едно място информация за близо 177 хил. пътнотранспортни произшествия в България. Според него именно този проект е показал, че когато публичните данни бъдат представени достъпно и цялостно, те могат да променят обществения дебат.

"Диагноза България" е разработена в свободното време на автора, без външно финансиране, без институционален възложител и без политическа принадлежност.

По думите му платформата няма за цел да обвинява конкретни болници или хора, а да предостави на обществото инструмент за по-голяма прозрачност върху начина, по който се разходват милиардите публични средства в здравната система.

Всеки гражданин може да провери данните за лечебното заведение в своя град, включително информация за обществени поръчки, разходи, възнаграждения и отчетени индикатори за риск.