Дилемите на Дуалде

Петимата президенти в Аржентина за 13 дни е рекорд, достоен за книгата на Гинес. Подобно нещо се е случвало само в Еквадор през 1997 г., когато след падането на Абдала Букарам, наречен Лудия, на власт дойдоха последователно трима самопровъзгласили се президенти. Онзи ден Националният конгрес на Аржентина избра петия поред президент, перонисткия сенатор и бивш губернатор на провинция Буенос Айрес, Едуардо Дуалде.

Дуалде започна доста добре първите си стъпки. Той направи много точна диагноза на проблемите на страната: "Аржентина е разорена; няма нито песо в хазната, а бюджетният дефицит за 2001 г. беше 9 млрд. долара." Поне той изглежда е разбрал нещо, което на предшественика му, Адолфо Родригес Саа, убягна, а именно, че в Аржентина преобладава духът на отчаянието над празничното настроение. Така че петият президент на страната ще трябва да атакува проблемите в техния корен, но в същото време не трябва да забравя, че публичното поведение на него самия и на правителството, което ръководи, ще бъде подложено на ежедневна преценка.

Дуалде беше много сдържан и умерен в речта си пред Конгреса и по време на официалното му встъпване в длъжност в Каса Росада. Две неща проличаха от тази реч: обещанието, че той е дошъл, за да остане до 2003 г. и признанието, че Аржентина е страна с изчерпани ресурси във всяка една област. Дуалде просто изчака плодовете на кризата да узреят, за да започне да действа. Той си осигури най-напред подкрепа навън, а после и в своята партия. Неуспехът на Родригес Саа направи нещата по-лесни. За неговото въздигане допринесе също така и възстановяването на контактите с Карлос Рукауф. Двамата успяха да преодолеят противоречията си и в навечерието на Новата година намериха общи интереси. Не е случайна тази аспирация на Рукауф към дипломацията. В действителност министерството на външните работи е ключът към връщането на Аржентина на предишното ѝ място в картата на света, откъдето беше заличена. От този пост Рукауф ще може да натрупа солиден политически актив за 2003 г., отколкото заемайки някакъв административен пост, където да се занимава с неблагодарните социални и финансови проблеми на страната.

Няма съмнение, че Дуалде показа силен политически характер, доколкото позволява кризата. Предизвикателствата пред него са многобройни. На първо място той трябва да отговори на всеобщото нетърпение на средната класа, чийто спестявания са замразени.

Икономическата програма на правителството, което претендира, че е правителство на националното единство, се очаква с тревога. Новият президент заяви, че икономическият модел, установен през 1991 г. на фиксиран курс на песото към долара се е провалил. Това беше модел, който се въведе с цел овладяването на хиперинфлация от 2,500 на сто годишно и възстановяването на международното доверие в Аржентина. Онова, което не достигна обаче беше политическата воля да се прибегне към девалвация, както постъпи Бразилия и да се намали бюджетния дефицит и външния дълг с постъпления от продажбата на държавни предприятия. Резултатът беше външен дълг в размер на 132 млрд. долара и това предизвика най-голямото спиране на плащанията към международните институции в историята. Някога генерал Перон казваше, че, за да просперира, Аржентина се нуждае от нова световна война, тъй като тогава износът на зърно, месо и суровини за нуждите на армиите нараства неимоверно. Понеже такова събитие не се очаква, за щастие, Аржентина ще трябва да се спасява сама. Ако Дуалде не постигне резултати в този смисъл, било поради неспособност, било поради някакви интереси, то тогава ще се сбъднат думите на Елиза Карио от партията Алтернатива за република на равните, която поиска оставката на цялата политическа класа, за да се установи нова република чрез нов учредителен конгрес.

По БТА