Дневният ред на Югославия през 2002

Приоритетите на югославската външна политика през изминалата година се определяха предимно от необходимостта от възстановяване на отношенията с главните външнополитически партньори, които са били в застой почти цяло десетилетие. Става въпрос преди всичко за петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, за водещи европейски страни и организации, както и със "старите" и "новите" съседи. Гледан от този ъгъл, балансът на югославската дипломация през изминалата година несъмнено е позитивен: отношенията с петте постоянни членки на Съвета за сигурност са нормализирани, с посещението на югославския президент в Китай се затваря кръгът от срещи на върха с тази група страни, през 2000 г. се проведоха две срещи на Консултативната работна група на Югославия с ЕС, които би трябвало да подготвят преговорите за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с най-важната европейска интеграционна група, и се нормализираха дипломатическите отношения с всички съседни държави.

Позитивните резултати от тези дипломатически ходове могат да се забележат през последните години в мнението на международната общност по отношение на главните предизвикателства, пред които СР Югославия е трябвало да се изправи - от кризата в южна Сърбия, изборите в Косово и Метохия и кризата на съюзната държава до донорската конференция и решението на Парижкия клуб на кредиторите да опрости голяма част от дълговете на Югославия.

Колкото и значителни да са тези резултати, те създадоха само предпоставки за работа по дългосрочни югославски външнополитически цели, преди всичко за влизане в главните европейски и международни организации.

В началото на 2002 г. Югославия вероятно е най-близо до Съвета на Европа и реално би било да се очаква през тази година да стане негов пълноправен член. Въпреки че става въпрос за специфична организация, чийто обсег на дейност е ограничен върху въпросите за правата на човека, символичното и практичното значение на югославското членство в Съвета на Европа не трябва да се подценява. В европейските кръгове тази организация има значението на един вид "чистилище", през което трябва да преминат всички страни, които са имали авторитарни и диктаторски режими, преди да се квалифицират за членство в ЕС. За Югославия това членство в Съвета на Европа би означавало окончателно признание, че е излязла от епохата ни Милошевич и е станала признат член на европейското семейство, следователно и потенциален кандидат за членство в ЕС. На практика това би облекчило реформата на югославското законодателство в тази област и би открило нови възможности за решаване на неразрешените проблеми, не само когато става въпрос за Югославия, но и когато става въпрос за защита на човешките права на югославските малцинства в съседните държави.

Вторият приоритет е започването на преговори за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС, които реално биха могли да приключат едва през 2003 или 2004 г. Въпреки че става въпрос за дългосрочен процес, този въпрос ще стане актуален следващата година с подготовката за следващия кръг на разширяване на ЕС, конкретно с въвеждането на шенгенски режим по югославските граници с някои съседни държави.

Приемането на голям брой държави от Централна и Източна Европа в ЕС ще ограничи фондовете на съюза, предназначени за подпомагане на трети страни като Югославия, и ще доведе в краткосрочен план до други негативни последици, които ще засегнат не само югославските граждани, но и югославската външна търговия, както стана с Гърция и другите държави при т.нар. южно разширяване на Европейската общност. С подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между СРЮ и ЕС, Югославия би станала официално кандидат за членство в ЕС, което ще и донесе не само либерализация на визовия режим с шенгенските страни, а и безпрепятствен достъп до фондовете за развитие на ЕС. Наред с това, асоциираното членство в ЕС е предварително условие за влизане в други, важни за Югославия, международни организации като Централноевропейската инициатива за свободна търговия /ЦЕФТА/.

Третият приоритет е членството в Световната търговска организация/СТО/, без което югославската външна търговия би имала малък шанс на световния пазар и което е също условие за влизане в ЦЕФТА, т.е. за отношения с голяма част от централноевропейските страни. И в този случай става въпрос за организация, която се е появила по време на отсъствието на Югославия от международната общност и която на практика промени правилата на играта в световната търговия. Както и в предишния случай, членството в СТО би бил важен сигнал за чуждите, преди всичко частни инвеститори, че Югославия е надежден партньор за инвестиции и че има условия за безпрепятствена външна търговия.

Четвъртият приоритет е развитие на регионалното сътрудничество, преди всичко либерализация на търговията в Югоизточна Европа. Става въпрос преди всичко за "новите" съседи, т.е. с бившите югославски републики, с които през повече от седемдесетгодишното съществуване на общата държава са изградени твърди стопански връзки и което е най-важно, стопанска инфраструктура, която днес е разделена от нови граници. Затова либерализацията на търговията на територията на бивша Югославия е изключително важно условие за тяхното общо икономическо възстановяване и по-нататъшно развитие, за което свидетелства и бързото възстановяване на икономическите отношения със Словения и Хърватия след нормализация на политическите отношения. Като приоритет през тази година се налага подписване на Споразумението за либерализация на търговията и други икономически споразумения с Босна и Херцеговина, които бяха постигнати в края на 2001 г., но които все още не са подписани формално и не са ратифицирани. Положението е съвсем друго, когато става въпрос за отношенията със "старите" съседи, защото вече няма блокови граници и я няма по-ранната източноевропейска интеграция като СИВ, с които търговията десетилетия се развиваше в рамките на клирингови споразумения.

В този случай границите са отворени, но не достига инфраструктура, която да свързва балканските държави, както и съответните политически споразумения, на които междувременно даде тласък Пактът за стабилност. Дори и "старите" съседи като Унгария, Румъния и България днес до голяма степен са нови регионални партньори на страната ни, които след някоя и друга година ще станат членки на ЕС и така ще открият нови приоритети за югославската външна политика.

Падането на блоковите граници, разпадането на Съветския съюз и появата на ред нови суверенни държави на международната сцена представляват голямо предизвикателство, но и голям шанс за Югославия, която сред тях може да намери редица значителни икономически партньори. Например сътрудничеството в района на Дунав не открива път за сътрудничество само с групата на централноевропейските страни, а и съвсем нови регионални възможности в областта на Черно море и Средна Азия, чийто потенциал все още не е достатъчно оценен в страната ни.

Петият приоритет на югославската външна политика през тази година е нормализация на отношенията с останалите държави и региони, с които бивша Югославия десетилетия развива интензивни политически и стопански отношения. Например въпреки че Югославия няма вече онова място и онази роля, която имаше десетилетия в Движението на необвързаните и въпреки че неговата роля в света днес е значително по-малка, отколкото е била по-рано, тя продължава да има значителни интереси по отношение на необвързаните държави, сред които много ще останат нейни важни стопански и политически партньори. Погрешно би било да се смята, че европейската ориентация на Югославия маргинализира значението на тези пазари за югославската икономика, която още дълго няма да може да се конкурира успешно на общия европейски пазар. Дори и в онези стопански клонове, където Югославия има възможности за износ, например в селското стопанство, ограниченията на европейския пазар са най-големи, а влизането на групата централноевропейски държави в ЕС през следващите няколко години ще намали шанса на югославските износители. Развитието на отношенията с Русия, с другите източноевропейски и централноевропейски държави, както и с държавите от третия свят е обусловено и от зависимост от вноса на нашата страна в областта на енергетиката и редица други продукти.

Списъкът от югославски външнополитически приоритети през 2002 г. не може да приключи само с това, той до голяма степен ще бъде определян от развитие на събитията на вътрешнополитическата сцена, както и от значителните промени в цялостен международен план. Сред тях остава и въпросът за отношенията на Югославия със западните организации за сигурност, какъвто е например въпросът за членството в програмата Партньорство за мир, по който все още не е постигнат политически консенсус. Това, което е важно да се подчертае, е че тя не може да си позволи само да реагира на събитията и че трябва да има пред себе си ясно утвърдена програма, без която реформата в страната имат малък шанс за успех. Не става въпрос само за това да се навакса пропуснатото през изминалите десет и повече години, а да се утвърдят съвсем нови приоритети в обкръжение, което в това време е съвсем променено и в което СРЮ трябва да намери мястото си. В този смисъл няма да бъде от голяма помощ опитът на бивша Югославия, която беше сравнително добре пригодена към двуполюсния свят, но и политическата крайност, която би желала да отхвърли напълно това наследство.

Въпреки безспорната си европейска ориентация, СРЮ не може да пренебрегне факта, че членство в ЕС не може да очаква преди началото на следващото десетилетие и че междувременно е необходимо на югославската икономика да се осигурят условия за що-годе нормално развитие и преди всичко за успех на пазарната реформа.

Авторът e политолог, съветник по въпросите на външната политика на югославския президент Воислав Кощуница

По БТА