До 20% политически назначения и бетониране на соцкадрите в дипломацията

Проектът на закона за дипломатическата служба предвижда политическите назначения на посланици да са между 10 и 20%, съобщи министърът на външните работи Ивайло Калфин в петък пред журналисти.

Той поясни, че проектът е готов, но трябва да се консултира с останалите министерства, както и с депутатите. Министърът обеща законът да влезе в парламента до есента.

Две дни по-рано по повод на решението на министър Калфин да отзова посланика ни във Финландия Венелин Цачевски заради нерегламентиран внос на вина в страната, говорителят на министерството Димитър Цанчев каза, че е наложително да се изготви закон за дипломатическата служба. Така щели да се отстранят възможностите за издънки с наши дипломатически представители, които не са дипломати от кариерата, а са назначени по политически съображения в мисиите ни зад граница.

Преди ден МВнР прокара през правителството нови посланически назначения, по-голямата част от които минават за “дипломати от кариерата” – тоест, верни кадри на бившата комунистическа партия, лоялни на Москва и свързани с бившите тайни служби на комунистическия режим.

Покрай скандалите с посланическото назначение на Никола Филчев и отзоваването на ръководителя на мисията ни във Финландия, обаче, в момента вниманието е фокусирано към т.нар. политически назначения.

Ние се представяме, че този процент може да е между 10 и 20, ще видим след това какво ще приеме парламентът, коментира външният министър в петък. Няма нищо страшно в този процент, такива назначения стават навсякъде по света, отбеляза Калфин.

Напоследък има случаи, които оставиха лоша следа върху тези назначения, но има политически назначени посланици, които си вършат перфектно работата, добави той.

Калфин обясни още, че законът поставя много по-високи изисквания за дипломатите. В същото време се предвижда защита на тази специфична професия, включително по отношение на кариерното развитие. Ивайло Калфин посочи, че със закона максимално ще бъде ограничена възможността за появяването на т. нар. “парашутисти” на различни места. Такъв е нашумелият през последните дни случай с дъщерята на зам.-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева – Ана, която, без да знае езици и без нужната квалификация, бе изпратена в посолството в Хелзинки с протекциите на майка си чрез ДПС.

Според информирани източници, обаче, заложените в проектозакона изисквания за кариерно развитие в крайна сметка целят да бетонират позициите именно на соцкадрите в дипломацията. Законът дава  гарантирано издигане и заемане на ръководни постове за дипломати, които имат натрупани години стаж. По-малко значение се отдава на реалните заслуги и оценката за свършената работа, което лишава от големи шансове по-младите дипломати.

Не е ясно и как ще се излезе от сегашната практика на назначения по квотен принцип.

Етем била загрижена за работната атмосфера в посолствата

Случаят “Цачевски” отново освети системата на ходатайства при назначаването на български дипломатически представители зад граница. Според думите на Цачевски за махането му настоявала вицепремиерът Емел Етем (ДПС). Чрез съветника на президента Георги Първанов по въпросите на националната сигурност и външната политика Николай Слатински тя настояла Цачевски да предложи Ана Сапунджиева за консул, но понеже това не станало, мястото му “изстинало”.

"Може би трябва да обърнем въпроса по друг начин -  дали г-н Слатински не е лобирал за назначаването на г-н Цачевски като посланик?. С г-н Слатински съм разговаряла единствено по повод на информацията за недобрата работна атмосфера  в посолството ни във Финландия с оглед на председателството на ЕС, което Финландия пое”, защити се Етем пред журналисти в петък. “Молбата ми към г-н Слатински беше да се направи така, че българската дипломация и България да не се излага”, добави тя, без да уточнява в какво качество го е молила за това.

Зам.-външният министър от ДПС Феим Чаушев отрече пред Нова телевизия да има отношение към каквито и да е дипломатически назначения, включително на Ана Сапунджиева. Той увери, че в МВнР не играят партийни интереси.

Новите посланици – от кариерата

В четвъртък правителството одобри 11 нови посланици, като в огромната си част те са професионални назначения, каза Ивайло Калфин. Той подчерта, че няма да коментира имената на посланиците, преди те да получат агреман от съответната страна.

“В медиите за пореден път виждам силно оправдан интерес, но пълна с грешки информация”, каза Калфин. Според предварителна информация за посланик в Москва се приготвя Пламен Грозданов, който ще смени на поста Илиян Василев, посланик в руската столица от 6 години. Бившият депутат от БСП и публично огласен като щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС Иван Гайтанджиев ще замине за Египет, Чавдар Николов – за Куба, Евгени Стойчев – за Канада, Иван Найденов – за Полша, Стефан Апостолов, бивш посланик от времето на кабинета “Виденов” в Чили, сега ще поеме поста в Аржентина.

Според запознати Гайтанджиев е изпратен в Египет, за да не се налага да му се вади допуск до секретна информация, какъвто е необходим за държава от НАТО. Самият Гайтанджиев открито защитава пласирането на кадри на ДС в дипломацията и във властта.

“Няма нищо негативно, ако хора, които са работили в системата на разузнаването или контраразузнаването в България влязат във властта, така както в Русия действително много сериозни функционери от политическото разузнаване сега са на сериозни етажи във властта. Защо да не стане? Какво лошо има хора с голям международен опит да използват знанията и връзките си в полза на България?”, казва по-рано т.г. Гайтанджиев в интервю за “Всеки ден”.

По думите му е “опростенческо” и “елементарно” да се твърди, че мутрите са създадени от службите за сигурност.