Доган отстрани поредния човек в ДПС, застрашил авторитета му*

Новината за отстраняването на Емел Етем от листата на ДПС зае първите страници на медиите, и това не е необичайно. На езика на Движението за права и свободи Емел Етем представляваше това, което е Софиянски за СДС или Румен Овчаров за БСП. Емел Етем не просто беше един от многобройните заместници на Доган, тя беше човекът с неоспорим авторитет. За нея нямаше нито слухове, нито данни за сътрудничество със службите. Именно тя обясняваше политиката на движението в най-сложните моменти от неговото развитие и в последната година се утвърди като любимка на медиите.

Именно затова нейното отстраняване може да се разглежда като симптоматично за настроенията в ДПС, досегашната трета политическа сила в страната. Освен това, независимо от красноречивия факт, че ДПС отстранява човек с най-сериозни позиции в ръководството си, този факт е безпрецедентен в историята на страната. За първи път от 11 години насам водачи на листи се сменят след регистрацията.

Колкото и да е формален този въпрос, той се нуждае от уточнение - имало ли е движението юридическо основание да си смени водачите на листи, след като те вече са били регистрирани? Този казус е напълно изчистен - според избирателния закон партията има право да прави промени в листите си чак до десетия ден преди датата на изборите. В този смисъл решението на ДПС е неатакуемо.

Вторият проблем се състои в това дали именно ДПС е взело решението или това все пак е направил еднолично неговия лидер. Отговорът и на този въпрос е изчистен - да, решението е взел лично Ахмед Доган, но уставът на неговата партия позволява подобни действия. Така че и в този смисъл, независимо от парадокса, решението е напълно обосновано юридически.

Проблемът с Емел Етем обаче не е формален и не произтича от юридическата логика. Нещо повече, той не е решен от прецеденти в историята на ДПС. Емел Етем днес повтаря съдбата на множество лидери, откроили се сред множеството етнически турци в последните 11 години. Във всичките тези години Доган планомерно отстраняваше от ръководството всяка личност, натрупала авторитет и притежаваща неопетнена биография.

Първият случай се отнася към самото създаване на ДПС. Неговите учредители бяха 19 човека. От тях в политиката останаха двама - Ахмед Доган и Касим Дал. Повечето от останалите заминаха за Турция и породиха първия логически проблем, свързан с ДПС - как така хора, рискували живота си във времето на комунизма и заплатили със затвори и преследване своето свободомислие, в условията на свобода първо регистрираха партия, а веднага след това предпочетоха тихия живот на емиграцията.

Втората чистка в ДПС настана през 1993 г., когато ДПС създаваше правителството на Любен Беров. Вотът почти съвпадна по време с Националната конференция на ДПС. И тогава, през ноември 1993 г., цялата кърджалийска делегация на ДПС напусна конференцията в знак на протест срещу съюза на ДПС с бившата комунистическа партия. С процедурни похвати Доган овладя залата, остана лидер, а от така наречените разколници в активната политика не остана нито един.

Всяка следваща чистка в ДПС беше само персонална. В ръководството на движението вече не бяха останали хора, силни с колективната си съпротива. Бяха останали или тепърва влизаха единични личности, силни сами по себе си.

Първият от тях беше Шерифе Мустафа, учителка от Югозападна България. Тя стигна до поста заместник председател на ДПС и после изчезна. По това време, в средата на 90-те години, на промените в ДПС не се гледаше под лупа.

Вторият случай доби скандални измерения и досега струва скъпо на движението. Това е случаят с Гюлбие Реджеб, депутат от Момчилград. В края на управлението на Виденов Гюлбие Реджеб беше достигнала същите нива на популярност, каквито днес има Емел Етем. Както в случая с Шерифе Мустафа, така и в този случай, някак встрани от публичното внимание остана фактът, че толкова авторитетна личност се озова извън парламента, съставен през 1997 г. За разлика от своята колега обаче, Гюлбие Реджеб прехвърли битката си на регионална основа. Независимо от прякото вмешателство на Доган, независимо от спуснатите от него хора, Гюлбие Реджеб беше избирана на три пъти за кандидат на движението за кмет на Момчилград. Този избор беше извършен от електората на ДПС, доколкото формално в него съществуват демократични принципи.

Доган намери решение и на този проблем. Мистериозен независим кандидат, подплатен с пари и напълно неизвестен, се яви в последния момент и спечели кметските избори.

Днес идва редът и на Емел Етем - поредният човек, застрашил авторитета на Доган със собствения си. Емел Етем обяснява етническия модел, тя изразява позиции за Македония или Косово, тя е говорител на официалната позиция, но е изразител и на своята. Отгоре на всичкото по клюкарските страници за Емел Етем се пишат портрети, взимат ѝ се интервюта, снима се къщата ѝ, рекламират се дрехите ѝ.

Не е нужна особена прозорливост, за да се предначертае облика, с който и тя - третата отстранена жена, ще се сдобие в близките месеци в средите на своите бивши избиратели. Значителна част от избирателите на ДПС не извършват преценки, свойствени на медиите. Те чуват други, далеч по-прости неща - че това е жена, че ходи с панталони, че носи обувки с високи токчета, че стои до късно на заседания... И че това е неуместно в света, принадлежащ на мъжете. Това се нарича сексизъм само на езика на западноевропейската цивилизация. На езика, ползван от ДПС, това се нарича удачно послание, съобразено с хоризонта на онзи, който го приема.

Сексизмът скрива от поглед простия политически механизъм, че от ръководството на движението се отстранява всеки, който добие неатакуема популярност. Не негативна популярност, чрез минало на доносници, с каквато основателно се сдобиха Кемал Еюб, Осман Октай и Юнал Лютфи. А популярност, дължаща се на обичайната политическа активност.

Публикуваме коментара от радио "Свободна Европа"
*Заглавието е на mediapool.bg