Догодина Югославия ще има стратегия за членство в Европейския съюз

През 2002 г. ще бъде изготвена подробна стратегия на Югославия за присъединяване към ЕС. Приоритетна цел е до 2003 г. да се подпише споразумение за стабилизация и асоциирано членство, заяви ръководителят на дирекцията за ЕС при Министерството на външните работи на Югославия Душко Лопандич.

Не даваме достатъчно ясни сигнали за европейското си определение, категоричен е първият дипломат на Югославия Горан Свиланович. Той пояснява, че е необходимо управляващите конкретно и ясно да покажат своето желание за членство в ЕС и готовност да приемат правилата и стандартите на съюза. Според Свиланович независимо че членството в ЕС е далечна цел, самото пътуване към нея означава готовност за промяна на ценностната система на страната и приемането на европейската, защото правителствата ще се сменят, но процесът на приобщаване към Европа ще продължи и неговата реализация не трябва да зависи от промяната на властта в Югославия.

"И дума не може да става за членство на Югославия в Европейския съюз, ако преди това не изпълним няколко основни предварителни условия, които се отнасят до преоценката на миналото: трябва да започнем публична дискусия за извършените престъпления, да изправим пред съдилищата извършителите на военни престъпления в страната и най-накрая да приемем закон за сътрудничество с Трибунала в Хага", изтъква югославският външен министър. Той е убеден, че отношението към Хага не може да бъде личен въпрос на един или друг функционер, а официална политика на страната. Свиланович уточнява, че нито едно от тези условия все още не е изпълнено, въпреки че от демократичните промени измина повече от година. Той набляга и на факта, че политиката на което и да е правителство на Югославия към престъпленията, чиито жертви са били сърби, няма да има ефект, ако не бъде провеждана и политика спрямо престъпленията, извършени от сърби.

На проведената в Белград международна конференция на тема "Европейското бъдеще на Югославия" директорът на Института за сравнително право Весна Ракич - Водинелич поясни, че в страната вече е в ход подготовката за синхронизиране на вътрешното законодателство с европейското, като например съгласуване на законите с Европейската конвенция за човешките права, премахване на смъртното наказание, промените в избирателния закон, закона за малцинствата. Според Водинелич следващата крачка трябва да бъде осъвременяване на законодателството в областта на икономиката, за регулиране на приватизацията и в социалната сфера.

Владимир Глигоров от Института за международни икономически изследвания във Виена предупреди, че за закъснелия преход в Югославия е необходим по-различен модел на промени и че същинската раздяла с режима на Милошевич е по-важна от бързината на провеждането на реформите и обществения консенсус за начина им на провеждане. Той подчерта, че правовият ред е основното условие за успеха на прехода, а наличието на опозиция е необходимо условие, за да се осигури на обществото възможност за избор. Според Глигоров за развитието на икономиката не е толкова важна стабилността, колкото либерализацията, т.е. свободната бизнесдейност и постоянният равномерен ръст. Главният генератор, твърди Глигоров, за икономическия ръст в развитите страни е износът, който трябва да нараства по-бързо от обществения продукт.

Йован Теокаревич от Института за европейски изследвания в Белград наблегна на ролята на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и намекна, че тази инициатива, от която страните в региона са недоволни, отчасти трябва да промени облика си и да се превърне в нещо като връзка на Европейския съюз и НАТО на Балканите. Според Теокаревич Югославия трябва да стане член на Партньорство за мир, главно за да стане възможно югославската армия да изчисти ръководството си от "твърдите" комунисти и да се реформира. Теокаревич е убеден, че Югославия в близко време ще бъде част от Европа в политически, но не и в икономически аспект.

Югославия не може и да мисли за подписване на Споразумението за стабилизация и присъединяване към ЕС, без да има единна пазарна, митническа и монетарна система, подчерта Кристов Бендер от Инициативата за европейска стабилност във Виена. Неговото впечетление е, че сръбската и черногорската страна нямат достатъчно сериозни намерения да преодолеят тези проблеми.

Експертите и от чужбина, и от страната са единодушни, че докато не се решат статутът на Югославия и взаимоотношенията между Сърбия и Черна Гора, не може да започнат преговори за членство в Съвета на Европа и за асоцииране към ЕС. А ако Югославия се разпадне, постигнатите досега договорености ще трябва да бъдат преразгледани.

"За нас е важно повече да не позволим някой отвън да застраши "европейската ни същност". Но и Европа трябва да остане истинско семейство от народи, всеки от които да се обогатява, а не да обеднява духовно и да се смущава от членството си в тази общност" - бе позицията на президента на Югославия Воислав Кощуница.

По БТА