Договорът с Македония вече е в ръцете на депутатите

Правителството внася за ратификация в парламента договора за добросъседство с Македония, който бе подписан на 1 август в Скопие. 

 

"Договорът ще даде осезаеми резултати върху разширяване на транспортните връзки и комуникации между двете държави, участие и усвояване на средства по регионални инфраструктурни и трансгранични проекти, както и улесняване на контактите на хората от двете страни", посочват от Министерския съвет. 

 

За да влезе в сила, договорът ще трябва да бъде ратифициран от националните парламенти. В България той бе предварително подкрепен единодушно от парламентарните партии, но в Македония близката до Русия опозиционна партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО – ДПМНЕ разгърна мощна кампания срещу документа и обяви, че ще гласува против него в парламента.

 

Договорът стъпва върху Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година от премиерите Иван Костов и Любчо Гергиевски. Сега записаното в нея влиза официално в международното право. Предвиден е и междуправителствен механизъм, който да следи изпълнението на договора.

 

Той въвежда термина "обща история" и предвижда да бъде формирана съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на паритетна основа.

 

Общата комисия трябва да допринесе за "обективно и основано на автентични исторически извори, научно тълкуване на историческите събития" и ще представя годишен доклад за своята работа пред правителствата на двете страни.

 

Двете държави поемат ангажимент да предприемат и ефективни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.

 

София поема ангажимент да помогне на Скопие в евроатлантическата му интеграция. Двете страни ще работят и за активизиране на контактите между местните власти и гражданите.

 

Двете страни заявяват, че нямат и няма да предявяват териториални претенции една към друга и поемат ангажимент да не предприемат, насърчават и подкрепят действия от неприятелски характер и да не позволяват територията им да бъде използвана от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и други действия, които са заплаха за мира и сигурността.