Докъде се простира Европа?

Съединените щати имат граница. Китай има граница. Русия има граница дори след разпадането на Съветския съюз. Европа обаче няма, а дори и да има, ръководителите ѝ не говорят за нея, а гражданите ѝ не знаят къде минава тя!

Това положение е още по-странно, ако си припомним, че европейците са водили жестоки битки за това къде да минават границите. Разногласията за френско-германската граница породиха два конфликта и предизвикаха Първата световна война.

Определянето на териториалните граници между Австро-унгарската империя, Прусия и Полша доведе до безкрайни сблъсъци.

Ще бъдат ли безразлични европейците, които са толкова ангажирани със защитата на националните си граници, към очертанията на новото политическо обединение, към което те принадлежат - Европа?

Още повече, че отговорът на този въпрос не е без значение!

Решенията за границите ще определят историческата и културната идентичност на Европа и ще засегнат самата същност на европейския "проект", т. е. избора между една Европа на идентичността и една широка зона със строго икономически характер. А и как бихме могли да се надяваме да развием европейското гражданство в една лишена от граници Европа?

Трудността произтича отчасти от факта, че използваме името "Европа", без да ѝ придаваме точен смисъл. Тя обозначава по-скоро едно географско цяло и място на цивилизация, формирала се през последните две хилядолетия.

Историческите справки не осигуряват задоволителни отговори.

Римската империя е била преди всичко средиземноморска. Тя е обхващала Северна Африка, но не се е простирала към Източна Европа и Скандинавския полуостров. Що се отнася до Наполеоновата империя, тя е била ограничена реално до страните основателки на Европейския съюз, към които може да се добави Полша. Наполеон обаче е бил горчиво победен от Великобритания и нейните съюзници.

Генерал Дьо Гол предложи брилянтна и мечтателска дефиниция: "От Атлантика до Урал!". Той се надяваше да утвърди европейската принадлежност на Русия. Формулата му обаче са натъква на две препятствия: Руската федерация обхваща Сибир, а може ли Европа да се простира от Атлантическия до Тихия океан? Тя остава безмълвна и за частта на Русия на север от Кавказ: може ли Европа да обхваща и Чечения?

За да придобием реална представа за нещата, трябва да си представим, че границите на "европейската Европа" трябва да отговарят на два критерия: географски и културен. Първият - за да е налице хомогенност на територията, на "земята" на Европа, а вторият - за да могат европейските граждани да се разпознават един ден като членове на една общност.

В географски план атласите посочват три от европейските граници: Северно море на север, Атлантическия океан на запад и Средиземно море на юг. Очертанията са по-несигурни на изток.

Като се имат предвид приливите и отливите на историята и особеното положение на Русия, която е между два континента, границата минава в съседство с линия, която започва от западния бряг на Черно море и достига до финландско-руската граница. В такъв случай територията на Европа се идентифицира с триъгълник, чиито три върха са разположени близо до Гибралтарския проток, нос Север и Босфора.

Тази Европа се обозначава лесно на картата и е заобиколена от три големи съседа: Русия на изток, Турция на югоизток и африканския средиземноморски бряг на юг.

Историко-културният елемент несъмнено е този, който дава основната дефиниция на европейската идентичност и оттам - на нейните граници. Конституционният проект я дефинира като произтичаща от три наследства: културно, религиозно и хуманистично. Културното произхожда от гръцко-римската цивилизация. Религиозното се основава главно на християнските корени - католически, протестантски и православни, и на еврейското позоваване, извлечено от Библията. Що се отнася до хуманистичното наследство, то произтича от философските идеи и рационалния подход от 18-и до 20-и век. Тези наследства не са взаимно изключващи се, а се съчетават по начин, че да дадат относително хомогенно възприятие за европейската културна идентичност. Необходимо е да сме част от поне две от тези наследства, за да изпитваме принадлежност към Европа!

Ето ни пред географските и културните граници на "европейската Европа." Установяваме, че те наистина обхващат сегашната Европа на 25-те страни членки плюс България и Румъния. Те са призвани да присъединят балканските държави, след като те успеят да премахнат вътрешните си противоречия. Норвегия и Швейцария също са вътре в европейските граници.

От другата страна на тези граници европейската Европа свършва и започва съседното на континента пространство.

В дългосрочен исторически аспект се случва границите да се преместват. В случая с Европа тя няма да се опитва да ги разширява, тъй като окончателно прогони своите стари империалистически демони! И за да могат нейните големи съседи да влязат един ден в европейските граници, те ще трябва окончателно да предпочетат европейските ценности пред тези, които сами са изковали и които формират техните култури и начин на живот. А това изглежда твърде малко вероятно.

Европейците са на път да организират един континент или ако използваме един съвременен термин - аналогия с "боди билдинг", те са се заели с "континент билдинг". Европейците вече му дадоха парламент и валута и се готвят да го дарят с Конституция. Време е Европа да определи своите граници, такива каквито са ги начертали географията, историята и културата.

Тогава гражданите ще могат да започнат да чувстват своята принадлежност към Европа. Те ще оценят ползата и ще изпитат гордост от нея.

(По БТА)

_____

*Валери Жискар д'Естен е бивш президент на Франция