Докато властите издирват заподозрени, Лондон оплаква жертвите на атентатите

Във връзка с антентите в Лондон британската полиция издирва млади британци от арабски произход на възраст до 25-30 години, некартотекирани в полицейските регистри за криминално проявени младежи досега, родени или израснали в страната и идващи от средната класа.

Според окончателните данни жертвите от трагедията в четвъртък вероятно ще са над 50 души заяви в неделя британският вътрешен министър Чарлз Кларк.

Според официалните данни засега е потвърдена смъртта общо на 49 души при четирите бомбени атентата в Лондон.

Кървавата равносметка показва, че 700 човека са пострадали, повече от половината с много тежки до средни наранявания, 23 от тежко ранените са със смъртна опасност за живота, 25 пътници с месечни карти за метрото по официални данни са издирвани като безследно изчезнали.

Преките извършители вероятно са двама

Предполага се, че издирваните от полицията не са обучавани в специални лагери или групи извън страната. Но са приели по една или друга причина крайните учения на исляма, проповядван от лондонските ултраислямистки кръгове. По този начин са попаднали в мрежата от латентни ислямистки терористични клетки от по един до трима члена в група, пръснати на територията на Западна Европа. Преките извършители са по всяка вероятност двама.

Скотланд Ярд е по следите и на заподозрени засега в организирането на атентата мароканец и сириец. Издирваният марокански ислямист Мохамед ал-Гуербузи отрича всякаква връзка с атентата и сам е уведомил британските служби за това, съобщават в неделя британските медии.

В интервю пред телевизия Ал Джазира снощи Гуербузи посочи: “Отричам категорично всички обвинения в британската преса, която разпространи версията за мое съучастие в атентатите в Мадрид и Лондон.“ Освен това мароканецът казва, че не е беглец, британските власти много добре знаели къде се намирал и имали дори адресната му регистрация в чужбина. По време на предаването е показан само като черен силует и отказва да се разкрие, за да бъде идентифициран като действителния Гуербузи. Основател и водач на екстремно-ислямистката бойна група GICM, в негово отсъствие през декември 2003 г. в Мароко му е издадена 20 - годишна присъда. Съдът в Рабат счита за доказано директното му участие в подготовката на атентатите в Казабланка през май 2003 г.

Роденият в северносирийския град Алепо Мустафа Сетмариам Насар е третиран като една от ключовите фигури, с които от 48 часа насам британските тайни служби се занимават интензивно, пише в. Таймс, позовавайки се на анонимен информатор от испанските тайни служби. 47 - годишният Насар е един от група заподозрени ислямисти, които са издирвани от британската тайна служба MI5, сочи Сънди Телеграф. Според наличната до сега информация, Насар е обвинен, че е изградил една относително стабилна мрежа от автономно функциониращи малки терористични клетки на Ал Каида във Великобритания и Европа. Според Таймс Насар се намира понастоящем или в Ирак, в терористични групи около Заркуи, или в афгано-пакистанската гранична област, в която все още се предполага, че се крие Осама бин Ладен. Насар идва на острова през 1995 година, остава до 2000/2001 в Лондон, където осъществява контакти с радкалния ислямски духовник Абу Катада, разглеждан като една от важните фигури на мрежата на Ал Каида в Европа, свързваща фигура в контактите с френски и немски ислямисти. Абу Катаба е задържан в дома му в Лондон от два дни.

Трите взрива в метрото са активирани от общ механизъм

По последни данни от Скотланд Ярд, три взрива са експлодирали в четвъртък в лондонското метро в 8:50 ч. местно време  буквално едновременно, с разлика само 1-4 секунди. Това опроверга информациите до събота предиобед за по-голяма времева разлика между трите експлозии. Британската полиция освен това вече смята, че трите експлозии са били активирани от общо взривно устройство с часовников механизъм, а не е имало три отделни устройства за всяка бомба, каквато беше първоначална версия. За четвъртия взрив, в автобуса по линия 30, все още се поддържа хипотезата, че е бил предизвикан от атентатор-самоубиец. За тежестта на това предположение надделяват разказите на очевидци, оцелели ранени – млад британец от арабски произход, с раница пред себе си, направил впечатление с много нервно поведение и седял на мястото, където е локализирано засега огнището на взрива.

В неделя трима души са задържани на летище Хийтроу по силата на антитерористичния закон, съобщи Брайън Падик от Скотланд ярд, като уточни, че не е установена връзка между лицата и атентатите в четвъртък.

Десетки хора издирват неистово изчезналите си близки

С всеки изминал час става очевидна изключително добрата организация на място и адекватната реакция на властите в Лондон в извънредно критична ситуация в четвъртък, когато бяха предотвратени масова паника и безредие.

В неделя църквите се изпълниха с близки на жертви или съпричастни лондончани, които идват да помагат, раздават храна и подкрепят стотиците хора на път из районите, търсещи с плакати и снимки близките и приятелите си.

Същия ден духовните водачи на петте религиозни общности във Великобритания осъдиха съвместно атентатите.

Из града висят допълнително плакати с лица на безследно изчезналите от четвъртък насам и, ако не ги открият в някоя от посочените болници, близките им се връщат на местата на атентатите, сред пресните следи от експлозиите по повърхността.

“Не мога да си представя, че го няма повече..., трябва да го открия”, споделя Ивон Неш през сълзи. Тя е отново тук, след като е била дори в телевизията, с портрета на своя съпруг Джейми Гордън. Предполага се, че Гордън е седял в двуетажния автобус по линия 30, където избухва бомба.

“Трябва да знам къде е, какво се е случило с него..., жив ли е, ранен ли е ... не съм уведомена дали е сред 13- те жертви. Ужасно е да стоиш и да не знаеш какво се е случило с любимия ти човек..., чиято риза сутринта си изгладил, на когото си сипал кафе, дал си последна целувка преди излизането му за работа...Ужасно е...“. Ивон и родителите на Джейми са разтегнали плакати с негови снимки по линия 30 и чакат отчаяни. Около тях - групи от по 40-50 лондончани, всеки от които има подобна история, която разказва през сълзи на спиращите се да помогнат или дошли просто само да утешат.

Идентифисацията на ранените не е приключила

Скотланд Ярд все още отказва да публикува списък с обявените за безследно изчезнали лица. И това е добро решение за момента, докато не са приключили всички необходими проверки на идентичността на откритите ранени. За много от тези лица няма данни, особено критично е положението с идентифицирането на над 200 от тежко ранените.

По неофициални полицейски данни, които изтекоха в неделя от австралийски източници,  до събота вечерта лондонските власти са получили имената на над 1000 безследно изчезнали. В понеделник или вторник ще стане ясно дали в това число са над 700 ранени или числото на жертвите ще се увеличи драстично. Официално засега Скотланд Ярд си позволи да изрази само сдържаното предположение, че вероятно ще става дума за 100 или малко над 100 загинали.

Предстоят още издирвания, теренът е труден, на места има вече или се очакват срутвания по тунелите, където все още има вагони, до които не се е стигнало. Шефът на полицията Дейв Сторър поясни, че до полицейските участъци или директно чрез отворените за случая телефони на полицията могат да се дават имената на безследно изчезнали лица и да се сравнят данните с наличните информации на “болници - за ранените или моргите – за намерените убити и части от убити...“.

“Обработваме над 105 000 обаждания, много е трудно, но колегите дават всичко от себе си, за да се справят както професионално, така и емоционално, защото това е много труден момент за всички нас“, заключи в кратката си пресконференция Сторър.

Из улиците на засегнатите от атентатите региони сцените се повтарят и напомнят картините от Мадрид миналата година 11 март. И на фрагменти от Ню Йорк 11 септември 2001.

38- годишният Дейвид Уеб стои от събота пред входа на метрото на станция Кингс Крос и чака с плакат и снимка 29 - годишната си сестра Лора. “Искам да направя всичко, за да я открия. Родителите ми тичат из болниците, аз чакам тук, още изравят.“

До него е Джон Стийдмън, просто само един друг човек от огромното количество хора, стоящи със снимки и плакати около спирката. Джон  издирва зет си, помага на сестра си и децата ѝ. До него е седнала сестра му, изтощена, но се опитва да се усмихне. „Неделя  сутрин е, по това време пием кафе и закусваме с децата...“, казва Шенън уморено и със сълзи, които едва преглъща.

На няколко метра стои 53- годишният Емануел Лендовски, от полски произход са предците му, преживели са много, но това е най-тежкия миг в живота му. Издирва жена си Гладис, 40 - годишна. “Звънеше ми, дори само ако закъснее с 10 минути, това така ме дразнеше винаги, а сега се моля да чуя гласа ѝ, да слушам как припряно ми обяснява какво ще пазарува и че се налага да закъснее...“, усмихва се той и после просълзен добавя: “Колко е бил хубав обикновеният ни, нормалният ни живот, нали...с всички тези ежедневни и досадни моменти.“