Доклад на ООН за състоянието на демокрацията в света

Въпреки разпространението на демокрацията след края на Студената война много страни са заплашени да попаднат отново в клопката на авторитаризма заради икономическо неравенство или корупция, се казва в 12-я годишен доклад на Програмата на ООН за развитие /ПРООН/.

В доклада се прави обзор на 173 държави с оглед на начина на живот на хората, като се отчитат редица показатели.

През последните десет години 140 държави се определят като демокрации, заради това, че са организирали многопартийни избори. В действителност обаче само 81 от тях имат напълно демократични институции с легитимни избори. Някои от демократичните завоевания са изложени на опасност. Много от демокрациите всъщност не са съвсем демократични и губят доверието на хората. Много малко от тях могат да им осигурят желания просперитет, заяви представителят на програмата Марк Малох Браун пред репортери.

Начело на списъка според за качество на живота, които отчита като показатели продължителност на живота, образование и доход на човек, стои Норвегия, следвана плътно от Швеция, Канада и Белгия, които изпреварват САЩ. В другия край на списъка неотменно стои Сиера Леоне. Последните 24 места са заети от африкански държави, отбелязва Ройтерс.

България е на 62-ро място в списъка. Заедно с Русия, която е 60-та, България има високо равнище на образованост, но изостава по критерия детска смъртност, сочи докладът на ПРООН.

Тазгодишният доклад за тенденциите в демокрацията по света отразява също и промените в самата Програма за развитие, която е най-голямата организация на ООН за подпомагане. През последните години ПРООН насочи усилията си най-вече към "доброто управление", като похарчи около 60 процента от годишния си бюджет от 1 милиард долара за публичната администрация, обучение на магистрати и полиция.

Все пак, според авторите на доклада, доброто управление не дава задължително гаранция за икономически растеж. В Източна Европа и в държавите от бившия СССР разликите в доходите се увеличиха рязко, докато бедността завладява все повече една по-демократична Африка.

Същевременно обаче там, където има демокрация е по-малка вероятността за война или национални бедствия като масов глад например, защото правителствата са по-отговорни. При демокрацията има възможност да се предотвратява прекаленото съсредоточаване на политическа власт, а оттук и появата на тираничен режим, отбелязва Марк Браун.

Световите лидери трябва да гарантират, че войната срещу тероризма, която обявиха след 11 септември, няма да нанесе удари срещу демокрацията, заяви вчера пред Ройтерс Сакико Фукуда-Пар, основният автор на доклада за 2002 г. на Програмата на ООН за развитие.

Според Сакико Фукуда-Пар демокрациите по света са в опасност, тъй като твърде много власт е съсредоточена в ръцете на твърде малко хора и обикновеното население чувства, че няма думата при вземането на политически решения.

В краткосрочен план сме изкушени да мислим, че имаме нужда от една огромна авторитетна власт. Историята обаче показва, че ако не е защитена с демократични принципи, тя се обръща срещу народа, каза Фукуда-Пар, като отбеляза, че 170 млн. души са били убити от собствените си правителства през 20 век. Тя предупреди за ограничаване на човешките права в отговор на ударите от 11-ти септември в САЩ.

Според Фукуда-Пар демократичните институции са в плен на икономическата и политическата власт и не защитават интересите на обикновените хора. Това е най-видно при младите демокрации, в които независимостта на правосъдието и свободата на печата не са на необходимото ниво.

Фукуда-Пар призова за реформа на политическите партии и установените демократични структури в демокрациите в Европа и САЩ. Според нея обществената апатия, проявена при изборите в Европа е по отношение на старата политическа гвардия, а не на политиката като цяло.

Протестите на антиглобалистите при срещите на Световната банка, Световната търговска организация и Г-8 са знак, че повечето хора смятат света за несправедлив, посочи тя. Това не са бедни, а възмутени от несправедливостта хора.