Доктрината Буш

Докато бе кандидат за президент, Джордж У. Буш призоваваше за известна скромност в отношенията на САЩ с другите страни. Откакто зае президентския пост, стана твърде трудно това качество да се забележи в неговата външна политика. Най-новото и най-ясно деклариране на възгледите му, което бе публикувано в петък /има се предвид документът "Национална стратегия на САЩ в областта на отбраната", съдържащ доктрина за националната сигурност/, съдържа значително повече скромност и благородство отколкото предишни изявления, но също така изобилства от неприкрито изтъкване на силата на Америка.

Поддръжниците на Буш в Тексас може да го харесат - президентът бил инструктирал екипа си да напише текста на ясен английски, така че " момчетата в Лъбък* да го разберат", но документът със сигурност ще обезпокои останалия свят, включително най-близките съюзници на Америка.

Разминаването между идеализъм и реализъм във външната политика се среща в цялата американска история и белезите на това противоречие ясно изпъкват в политическата декларация на Буш. Документът - политическа декларация, която всеки президент е длъжен да представи в Конгреса, в някои части изглежда така, сякаш е вдъхновен от най-възвишените и конструктивни пориви, родени в земята на Джефърсън, Линкълн и Плана Маршал. Той отрежда на Америка ролята на носител на преимуществата на свободата, демокрацията, благоденствието и властта на закона в изостаналите страни по целия свят. В придружително писмо Буш говори нашироко за съвместна работа с други държави за борба с болестите и намаляване на бедността и потвърждава намерението си да увеличи американската помощ за други страни.

Но има места, в които декларацията по-скоро звучи като документ на Римската империя или изказване, каквото би направил Наполеон. Като се имат предвид досегашната тактика на вълка-единак, прилагана от президента по въпроси като глобалното затопляне, и характерът на проблемите, пред които е изправен сега - включително евентуална конфронтация с Ирак, ясно е, че тези неотстъпчиви позиции ще са определящи за политиката на Вашингтон през бъдещите месеци. Момчетата в Лъбък може да предпочетат да си помислят, преди да застанат зад прекалено настъпателната позиция, изложена от президента.

Буш си представя внушаваща страх, налагаща влиянието си Америка. Не са много политическите предписания, които носят същия дух. Американската военна мощ ще е достатъчно внушителна, за да накара потенциалните противници да се откажат дори от опити да оспорят военното превъзходство на САЩ.

Вашингтон е свободен да предприема изпреварващи действия срещу враждебни държави, които разработват оръжия за масово унищожение. Успешната стратегия на Студената война, която се основаваше на заплахата от съкрушителен американски ответен удар за възпиране на чужда агресия, вече в голяма степен е остаряла. Употребата на сила с цел да се предотврати разпространението на ядреното оръжие е по-ефикасна отколкото договорите.

В ерата на международен тероризъм и на постоянна опасност от унищожителни нападения Буш има пълното основание да иска САЩ да са силни и бдителни. Да нанесеш удар пръв, за да предотвратиш агресия, не е неблагоразумно, когато имаш насреща си организации като Ал Каида, действащи без ограниченията, определящи поведението на повечето държави. Прехващането на незаконна пратка с плутоний, преди да е стигнал до някоя бандитска държава, има смисъл, когато други страни нямат желание или възможност да наложат договорни клаузи, които да блокират разпространението на ядрени материали. Но когато подобна настъпателна стратегия стане доминанта в поведението на Америка, измествайки съображения в дух на сътрудничество, страната рискува да отблъсне приятелите си и да навреди тъкмо на онези интереси, които Буш се стреми да защити.

Силните, уверени в себе си лидери не трябва да бъдат арогантни. Всъщност арогантността вреди на доброто водачество. На САЩ трябва да се помогне, независимо от това дали проблемът е опазване на околната среда или защита на отечеството. В действията си за обезпечаване на американската сигурност Буш трябва да внимава да не превърне Америка в крепост, предизвикваща враждебност вместо завист у останалия свят.

* Град в западната част на Тексас, чиито жители по традиция гласуват за президент от Републиканската партия. - Бел. реп.

По БТА