Домашната ракия “посивява” пазара за алкохол

Има опасност пазарът на алкохолни напитки сериозно да “посивее” от ракия, произведена в казани уж за домашно ползване, алармира в сряда председателят на Националната лозаро-винарска камара (НВЛК) Никола Николов. Това ще стане, ако парламентът приеме предложените от група депутати промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с които ще се премахне ограничението за произведеното от малките дестилационни количество ракия и изискването да имат измервателни уреди. Корекцията е предложена в рамките на обсъждането след първото четене на измененията и допълненията на закона. Камарата вече е изпратила на депутатите становището си срещу промяната.

Според Николов законодателната промяна едва ли става под натиск на корпоративни интереси, а по-скоро от желание да се успокоят страховете за бъдещето на домашната ракия, когато България стане член на ЕС.

В момента казаните имат ограничение да произвеждат до 1000 литра ракия, без да плащат акциз. Въпреки това огромната част от тях варят над разрешените литри, които не отиват за лична консумация, а излизат на пазара, отбелязаха от НВЛК.

Годишно около 20 млн. литра гроздова ракия се варят в селските казани, според изчисления на НВЛК, базирани на данните за годишната гроздова реколта и количествата от нея, които са преработени от регистрираните производители. Неизчислими обаче са количествата плодова ракия, която се вари в дестиларните, от които регистрирани в Министерството на икономиката и енергетиката са само 1617 казана – това е едва 5 на сто от всички малки обекти.

Когато падне ограничението за производството на домашна ракия, казаните масово ще започнат да варят гроздова, сливова, кайсиева и др. за пазара, прогнозира Николов. Той посочи като пример как за последните два месеца две районни потребителски кооперации вече са регистрирали съответно 30 и 22 пункта за варене на ракия.

От НВЛК допълниха, че и в момента в Интернет има множество реклами за продажба на големи количества домашен алкохол. Отделно е търговията по пазари в пластмасови бутилки. Тази нерегламентирана продажба води до загуби на бюджета от акциз и ДДС, посочи шефът на НВЛК.

Той изчисли, че ако всеки казан вари между 5000 и 10 000 литра годишно, то общо малките обекти ще произвеждат между 80 000 и 160 000 хектолитра продукция, което е два пъти повече от ракията, произведена легално.

Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, всички производители и  дистрибутори на спиртни напитки трябва да са регистрирани.

От това, че домашната ракия се продава свободно и от търговията не влиза нито лев в хазната като акциз и ДДС, загубата за държавата след отпадането на ограничението ще възлиза между 52 и 104 млн. лв. годишно, каза Николов. 

Нерегламентирано произведената ракия се пласира основно по ресторантите, където клиентите си поръчват по 50-100 грама питие и само най-големите ценители могат да установят дали действително им се носи поръчаната марка, каза Лили Стоилова, експерт от НВЛК. Експеримент на камарата показал, че често при пет различни поръчки на ракия на клиентите се носи едно и също питие. Консуматорите обаче няма как да установят това.

Николов посочи като парадокс на замисляното отпадане на ограничението за производството на казаните това, че в същото време се запазва прагът за количествата за лично потребление на член на семейството. Той е 30 литра 100-градусова ракия, който се равнява реално на 60-70 л домашен високоградусов алкохол. След като ограничението за лична консумация остава, а пада това за производителите, е много ясно, че разликата ще отиде на сивия пазар на спиртните напитки, коментира шефът на лозаро-винарската камара.

Той определи като несъстоятелен аргумента на собствениците на казани, че измервателните уреди са изключително скъпи. Тиражират се цени от 50 000 лв., но наша проверка показа, че такъв комплект внос от Германия струва 800 евро с доставката, заяви Николов.

Накрая той обвини държавата, че няма сериозно желание да се справи с проблема с продажбите на домашната ракия.