Допада ми философията "";доходите идват от растежа"" в програмата на кабинета

Какви са общите ви впечатления, след като прочетохте близо 200 страници?

Едно от впечатленията, е че нещата са сложни, в смисъл много работа, много неща трябва да се правят. Не можах аз лично да се ориентирам във всичките неща в смисъл до колко едно е свързано с друго. Предполагам , че това е направено, но аз все още не мога да направя всички връзки, защото документът наистина е голям.

По отношение на икономическата част общата философия общо взето ми допада. Философията звучи по следния начин: създаваме условия за растеж, опростяваме средата, подобряваме средата и от растежа се получават всякакви желани последици като примерно увеличаване на доходи , намаляване на безработица. Всички социални ефекти. С други думи, запазва се тази философия от първоначалната програма на икономическия екип на националното движение за това, че растежът стои в основата на всичко. Запазваме финансовата дисциплина изрично, валутният борд се запазва. Разумен бюджет, който клони към нула в края на мандата. Мисля, че това са условията, при които реалистично може да се очакват малко по малко българите да започнат да усещат подобряване на жизнения стандарт.

Не мислите ли, че конкретиката в текста се долавя трудно?

Аз вече не съм изненадан от липсата на много конкретни неща от това, което излиза от това правителство. Но за мен е важен философският елемент, защото в крайна сметка е хубаво човек да знае какви са ценностите, какви са критериите, по които едно правителство ще се справя с нововъзникващи ситуации. Изказването на тези ценности в някакъв смисъл може би прави правителството по-предвидимо, отколкото изброяването на 100 хиляди конкретни неща, които то ще направи.

Това, което чувам от тази програма е - първо се вълнуваме от запазване на сегашната много добра положителна динамика в икономиката, от подобряване на условията за бизнес и няма да рискуваме, когато примерно външната среда има някакво неблагоприятно развитие, и се надяваме, че от поддържането на тази динамика ще последват желателни неща. Това за мене е важно послание.

Виждате ли в програмата достатъчно ясни приоритети по отношение на областите в държавната политика, които са неин приоритет: в социалната област, в образованието, в здравеопазването?

Точно социална политика и здравеопазване не са моите области и не бих могъл да коментирам качеството на поетите ангажименти в тази програма. Това, което ме интересува, въпреки че в някакъв смисъл пак не са ми области, но изключително ярко присъстват в икономическите анализи, са гражданското общество и правната система.

По въпроса за гражданското общество почти нищо не е споменато в програмата и това ме учуди. Може и да съм пропуснал, но все пак съм прехвърлил наистина всичките 200 страници. Мислех, че ще има поне нещо, разработено конкретно, как по-активно структури на гражданското общество и граждани ще могат да участват в процеса на взимане на решения - най-малко в дебати, най-малко в изказване на позиции.

Исках да видя малко повече конкретни неща и за това какво ще се прави в правната система. В тази част, която е към края на програмата и не е голяма, има много конкретни неща: примерно компютри, курсове за съдии и др. А липсва философията. Защото всички знаем от анализи, които са излизали, че основните проблеми са свързани със структурата на съдебната власт, мястото на прокуратурата и на следствието, липсата на координация, разпределението на властовия ресурс в съдебната власт, ролята на Висшия съдебен съвет. Такива основополагащи неща не са разгледани в тази програма.

А смятате ли, че е правилен подходът да се определят приоритетни отрасли за развитие?

Не. Аз поначало съм противник на определянето на колкото и да е на брой приоритетни отрасъла - дори и на 305. Просто защото определянето на N брой приоритети означава, че от N+1 нататък всичко не е приоритет.

Например от тази програма означава, че всеки, който е в отрасъл текстил, отсега нататък би трябвало да знае, че не е приоритет на правителствената политика. Нарочно споменавам отрасъл текстил, защото той е най-големият износител на България. И очевидно е отрасъл, който през последните години е доказал, че е конкурентноспособен на външни пазари. В този смисъл, ако са наистина сериозни намеренията на правителството значително да помага на износа на България - нещо, което изрично е заявено на повече от едно място в програмата, текстилът би трябвало да бъде един сериозен приоритет.

Разбира се, човек може да се досети и за други отрасли, които с пълно право биха могли да кажат: "Защо сме пренебрегнати по такъв начин?".

Например отрасъл като информационните технологии, който е относително млад отрасъл изобщо в света и се развива не зле и в България в момента - защо трябва да му се меси вътре правителството, да му прави приоритети. Изобщо философията, при която държавата избира победители, на мен не ми импонира.

Вижда ли се, според вас, в програмата философия на правителството за това как може да се подобри състоянието на хората?

От гледна точка на философията на програмата - в смисъл растеж, от който произтича подобряване на жизнения стандарт и на всекидневния живот - да, виждам неща, които биха довели до такъв резултат. Например всички ангажименти за опростяване на бизнес средата, която би трябвало да доведе до приток и на чужди инвестиции, увеличаване на инвестициите в икономиката и по-добра основа за устойчив растеж, за ускоряване на растежа. Освен това ангажиментите за подобряване на административното обслужване на всички фирми и граждани на принципа "едно гише", на принципа "гражданинът има права, администрацията има задължения".

Това са все положителни неща, които ако наистина бъдат направени, хората ще ги усетят. Когато се подобри отношението на администрацията към продукта, който тя предоставя и към клиента, се усеща и обикновено хората много добре откликват чисто политически на такива промени.

Виждам неща, които са предвидени. Остава те да бъдат приложени на практика. И второто, което остава, понеже практиката винаги коригира всякакви планове, да върви диалогът, да са отворени двата канала - за приемане и за подаване на информация към и от обществото, за коригиране на съвсем обективно получаващите се различия между намерения и действителност. Тоест един от проблемите на правителството - този с комуникацията, трябва да бъде засегнат по-сериозно, за да може то да чува това, което хората ще му кажат по изпълнението на тази програма.