ДПС: Само в детските градини малцинствата ще научат български

Усвояването на българския език от малцинствата да стане национален приоритет за държавата, призова в парламента зам.председателят на ДПС Лютви Местан, който е и зам.шеф на образователната комисия в НС. Той посочи, че в момента това е голям проблем и настоя за целево финансиране на детските градини, които масово се закриват в граничните райони.

Повод за искането на ДПС е идеята на просветното министерство да въведе тестове за децата от първи клас, които не биха ги издържали, защото не знаят официалния език. Днес мнозинството изобщо не постави на обсъждане внесения проект от Министерски съвет, който предвиждаше прием за децата от първи клас едва след изпит-тест. Парламентът прие проекта на Местан и група депутати, с които бяха отменени матурите за 2006 година.

ДПС е за равен старт в образованието

Съображенията на ДПС срещу законопроекта на МС не били етнически мотивирани, посочи Местан в пленарна зала. Той настоя държавата да финансира детските градини, за да могат децата от малцинствата там да научат българския език и да не изостават от връстниците като прекарват две години в подготвителни класове.

Депутатът акцентира на проблема, че децата от етнически смесените райони могат да научат български само в детската градина, тъй като езиковата среда е такава, че нито в семействата, нито на улицата, детето може да усвои официалния език в някои населени места.

"Проблемът е, че поради демографския срив в редица населени места броят на децата не е достатъчен за сформиране на паралелки и много често се закрива цяла детска градина заради недостиг на едно дете", посочи още Местан.

Според него, изучаването на български език в предучилищна възраст трябва да стане и един от основните моменти в стратегията за развитие на средното образование. В стратегията трябва да се предлагат диференцирани нормативи за броя на децата в групите и паралелките, смята той.

"Няма образование, без да е усвоен официалният български език. Това е предпоставката за равен старт в образованието, за по-висока образованост и за по-добри възможности за реализация , което е в съответствие със стратегическия български национален интерес", аргументира позицията си зам. шефът на образователната комисия.

Полезният ход на министъра на образованието Игор Дамянов е колкото се може по-скоро да инициира публични дебати и консултации не само между политическите сили, но и с гражданското общество по съдържанието, целите и приоритетите на тази стратегия, смята още депутатът от ДПС.

"Стартирането на такъв дебат е много по-важно от това дали едни или други персони ще си отидат и ще останат", каза Местан в отговор на въпрос дали ще се търси политическа отговорност за гафовете в образованието.

"Не ми е в стила да говоря за оставки, но и занапред ще бъда коректен пред педагогическата общност, ученици и родители да не скривам зад позицията си на член на управляващото мнозинство съществуващите проблеми", добави той.

Лютви Местан заяви още, че основното образование в България трябва да бъде осем години, както е във всички страни от Евросъюза. Ако ние приемем по-малък минимум за усвояване на основните общообразователни предмети, ще бъде прецедент в Европа, смята зам.-председателят на ДПС.

Без матури до 2006 година

Народното събрание прие днес проекта за промени в просветния закон, внесени от Местан и група депутати, които предвиждат отлагане на матурите за 2006 година.

Депутатите от мнозинството смятат, че полагане на матури през 2004-та и 2005-та практически е невъзможно, защото липсва координация в прилагането на зрелостните изпити, които да са акт на завършено средно образование, от една страна, и едновременно с това да бъдат вход за висшите училища, от друга.

В гласуваните промени в Закона за народната просвета е записано, че учениците, които завършват средно образование през 2004 и 2005 година, няма да полагат зрелостни изпити. В мотивите на вносителите се казва, че отлагането на матурите за 2006 година е съобразно най-добрия интерес на учениците и дебатите ще продължат до постигането на максимално обществено съгласие.

След две години зрелостниците ще полагат два изпита - по български език и литература и по избран от тях предмет, предвиждат още промените в закона. Онези, които не желаят да отидат на матура, ще получат документ за завършено средно образование, но няма да имат възможност за кандидатстване във ВУЗ.

Министърът на образованието и науката Игор Дамянов вместо да предприеме сериозна разяснителна кампания, съчетана със сериозна организационна работа за изпълнение на закона, сам е поел ангажимента пред ученици и родители, че матурите ще бъдат отложени, посочиха в мотивите си Местан и колегите му, прокарали своя законопроект.

Срещу неспазването на правилника на Народното събрание протестира зам.председателят на парламента Любен Корнезов. Депутатът припомни, че според правилника на парламента всички проекти за промени в даден закон трябва да бъдат гласувани едновременно и недопускането на проекта на Министерски съвет в пленарна зала днес е нарушение на конституцията. "Депутатите нарушават основния закон и в същото време изискват от гражданите да спазват законите", каза още Корнезов.

Корнезов призова парламента да отхвърли проекта на МС, но едва след като го постави на гласуване наравно с останалите два проекта. Той предложи и законът да задължи министерството на образованието да вписва отново общия успех в дипломите на учениците за завършено средно образование. Отпадането му, според Корнезов, при стогодишната българска традиция, е причина наши и европейски вузове да отказват прием на български кандидат-студенти. Неговото предложение обаче не бе подкрепено от мнозинството.