ДСБ обвини кабинета, че заблуждава ЕС за съдебната реформа

Вместо да направят по-ефективно досъдебното производство, предлаганите от правителството промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) ще влошат процеса на разследването. Това обявиха в сряда от партия Демократи за силна България (ДСБ).

Депутатите от партията на бившия премиер Иван Костов обвиниха правителството, че заблуждава партньорите от Европейския съюз за ефекта на предлаганата от него съдебна реформа. Преди ден холандският посланик у нас баронеса Хенриета ван Линден призова опозицията в парламента и съдебната система да подкрепят проекта на правителството с мотива, че това са усилия за ускоряване на досъдебното разследване.

С гласовете на управляващите поправките в НПК, предвиждащи 95% от делата да преминат към дознателския апарат в МВР, бяха приети от парламентарната правна комисия и тази седмица предстои гласуването им на първо четене в пленарна зала. На среща с европосланиците в понеделник представители на НДСВ и на правителството обещаха поправките да бъдат приети окончателно от парламента до края на септември. На няколко пъти ЕС излъчи сериозни сигнали, че България недопустимо се забавя с реформата на съдебната система, което може да коства отлагане на членството ни с една година. Най-остро се поставя въпросът с реформата на досъдебната фаза.

Всички опозиционни партии в Народното събрание обаче се обявиха против идеята на НДСВ за механично орязване на функциите на следствието и прехвърлянето им към по-неподготвения дознателски апарат. Резерви изрази и коалиционния партньор ДПС, което прави твърде проблематично прокарването на поправките през парламента, където управляващите нямат мнозинство.

Също в сряда в официално писмо Националната следствена служба обвини главният секретар на МВР ген. Борисов в манипулации по повод критиките му към работата на следствието в интервю пред столичен ежедневник.

Механичното прехвърляне на делата към дознанието ще забави разследването

Според ДСБ, вместо да разрешат проблема с бавното и неефективно досъдебно разследване, промените в НПК ще доведат до обратния ефект, което е в ущърб на интересите на българското общество. Почти всички, включително и тежките престъпления, ще се разследват от по-неквалифицираните полицейски дознатели, което ще намали разкриваемостта и със сигурност ще забави самия процес на разследване, заяви депутатът от ОДС Димитър Абаджиев.

Абсурдно е по-компетентните и с по-голям опит следователи да разследват 1.4 % от общия брой престъпления и то такива, които почти не се извършват - против републиката, мира и човечеството, за шпионаж и срещу държавна тайна, е позицията на ДСБ.

Оттам напомниха, че дознателския апарат в МВР бе въведен именно по време на предишното управление на ОДС, но само за най-леките битови престъпления с цел по-бързото им разследване и облекчаване на следствието. По думите на Димитър Абаджиев, това е раздвижило около 59 хиляди забавени следствени преписки през 2001 година.

Партията на бившия премиер обвини правителството на Сакскобургготски, че заблуждава ЕС, че изпълнява препоръките на Европейската комисия за реформа в досъдебното разследване. Според ДСБ, с инициативите си управляващите всъщност прикриват своя провал в борбата с престъпността.

След срещата с посланиците в понеделник зам.шефката на парламента Камелия Касабова използва европейското членство на България като мотив да призове колегите си от другите партии да подкрепят промените.

Реформата минава през промяна на мястото и ролята на следствието

Основният проблем на досъдебната реформа е да се реши къде е мястото и какви са функциите на следствието, а не механичното прехвърляне на задачите му към МВР, заяви Димитър Абаджиев.

Той определи като ненужно и безполезно следствието да остане като структура в съдебната власт, а в същото време цялата му дейност да се прехвърли към по-некомпетентни хора в изпълнителната власт.

Абаджиев напомни, че още през 2002 г. ОДС предложи цялостна конституционна реформа, включително и на съдебната система, предвиждаща преминаване на следствието към изпълнителната власт. Според тълкувателно решение на Конституционния съд обаче тази промяна може да се извърши само от Велико Народно събрание. Това бе аргумент за управляващите да я отхвърлят като "работещ" вариант за България, въпреки настояването от Брюксел разследването да бъде по-близо до криминалните служби в рамките на изпълнителната власт.

Постигането на консенсус за промяна на мястото на следствието в рамките на този парламент обаче изглежда невъзможно. БСП и ПГ "Новото време" вече обявиха предпочитанията си следствието да не излиза от съдебната система и подкрепиха лансирания от Националната следствена служба вариант за съдии-следователи. Поправките в НПК пък са варианта на НДСВ на практика да отнемат правомощията на следователите, без да се пипа конституцията.

Следователите обидени от ген. Борисов

Също в сряда Националната следствена служба разпространи официално становище, в което обвиниха главния секретар на МВР в груба манипулация и обида към труда на следователите.

Острата реакция бе по повод интервю на ген. Борисов в столичен ежедневник, в което той заявява: "Хиляди са крадците, които сме задържали за дребни кражби. Проблемът тук е с така наречените висящи дела. Както виждате всеки, които излезе на страниците на вестниците, има по 4-5 висящи дела. А това означава, че полицията е работила по него и е установила, че се занимава с престъпна дейност. След това го е задържала и предала на следствието и прокуратурата. В същото време Националната следствена служба обяви, че има около 60 000 следствени дела, които не са пипани. И тъй като става дума за групи от минимум по трима човека, говорим за 180 000-200 000 ненаказани престъпници, непредадени на съд. Разбирате какъв огромен контингент стои на улицата."

От следствието обвиняват Борисов в лъжа и обявяват, че до август т.г. общият брой на разследваните дела за цялата страна е 51 669, в това число и неприключените от минали години. Според данните на НСлС, от тях до 1 септември т.г. са приключени 23 139 дела и продължава да се работи по 28 530 дела.

От националното следствие заявяват, че неговото ръководство никъде и никога не е обявявало че има около 60 000 дела, по които не е започвала работа.

НСлС определя като манипулация на общественото мнение извода на ген.Борисов, че заради тези 60 000 дела по вина на следствието на свобода са близо 200 000 ненаказани престъпници. Подобни абсурдни констатации създават обстановка на несигурност и напрежение както в обществото, така и сред работещите следователи, се казва в официалното становище.

От следствието напомнят на главния секретар на МВР да не поставя под общ знаменател резултатите от разследванията на следователите и на дознателите във вътрешното министерство.

НСлС пита риторично защо, говорейки за следствието, ген.Борисов не коментира и позитивните оценки на западноевропейските разследващи органи по повод на следствените поръчки, изпълнявани от българското следствие по дела, свързани с трафик на хора и наркотици.