Двадесет и пет жертви на руски удар по жп гара в Централна Украйна

Броят на жертвите при руски обстрел, нанесен снощи на железопътна гара в Централна Украйна, нарасна до 25, а ранените са 31, съобщи компанията оператор на украинските железници, цитирана от Франс прес.

"Според информация от тази сутрин загиналите са 25, между които две деца. 31 души са ранени, включително две деца", обявиха от компанията в Телеграм.

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи за "удара с руски ракети" късно снощи в началото на видео изявлението си пред Съвета за сигурност на ООН, като първоначално спомена за 22 жертви.

Ударът е бил по гарата в Чаплино, град с население около 3500 души в централната Днепропетровска област. Според Зеленски под обстрел са попаднали четири пътнически вагона.

Обстрелът бе извършен в момент, когато Украйна отбелязваше своята независимост и отделянето си от СССР през 1991 г., но и в деня, когато страната влезе в седмия месец от войната с Русия, започнала на 24 февруари.

Основните военни действия се водят в източните и южни части на Украйна, където не се наблюдава особен напредък при някоя от страните. Русия обаче нанася и редовни удари по украинските градове с ракети с дълъг обхват, твърди Киев.

Руската армия потвърди за удара по жп гарата, но каза, че е убила украински военни

Руската армия потвърди днес, че е нанесла вчера ракетен удар по железопътната гара в Чаплино, Централна Украйна, но каза, че е убила украински военни, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позоваха на министерството на отбраната на Русия.

Руското министерство на отбраната потвърди нападението, но увери, че са били убити над 200 украински войници от резерва. То каза в дневната си сводка, че ракета "Искандер" е поразила военен влак, който трябвало да достави муниции за фронта в Донбас.

Твърденията и на двете страни в конфликта не може да бъдат потвърдени по независим път, отбелязва Ройтерс.

Днепропетровска област е съседна на Донецка област, която сега е основна цел на руската армия в Украйна.

Нападението бе осъдено от Запада.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел призова да бъде потърсена отговорност от хората, отговорни за атаката. "ЕС категорично осъжда жестоките руски удари срещу цивилни" в Украйна вчера, написа в Туитър Борел, цитиран от АФП.

Министерството на отбраната на Русия каза още в сводката си, че осем украински изтребителя са били унищожени при удари по военновъздушни бази в Днепропетровска и съседната Полтавска област. Ако съобщението е вярно, това би била една от най-тежките загуби на военновъздушните сили на Украйна през последните седмици, отбелязва Ройтерс.

Токът в редица места в Запорожка област бе спрян след обстрел в района на местната АЕЦ

Електроснабдяването в редица градове и села в Запорожка област, Югоизточна Украйна, бе прекъснато днес след обстрел в района на местната атомна електроцентрала.

Назначените от Русия власти в окупираната част от региона съобщиха за прекъсване на електроснабдяването по места след украински обстрел в района на Запорожката АЕЦ, предаде ТАСС.

Украинската държавна компания "Енергоатом" обяви, че най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която от март е под руски контрол, за първи път е била изключена от електропреносната мрежа, съобщи агенция Укринформ.

"Енергоатом" обвини за това Русия. В резултат на "вражески обстрел в района на Запорожката АЕЦ бе прекъсната Днепърската въздушна линия" от електропреносната мрежа, заявиха от компанията.

ТАСС съобщи за спиране на тока и в съседната Херсонска област, на запад, която от март е под руски контрол.

Всички тези твърдения не може да бъдат проверени по независим път.

Първо "Запорожки вестник" писа, че в Енергодар, Мелитопол и редица населени места в Запорожка област няма ток, след като украинската армия обстрелвала Енергодар, където се намира най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Изданието се позова на Владимир Рогов, член на главния съвет на назначената от Русия военно-гражданска администрация (ВГА) в югоизточния украински регион.

По предварителни данни, след украински обстрел на поле в района на Енергодар е избухнал пожар, който причинил късо съединение в подстанция.

Новината бе потвърдена от ръководителя на ВГА в Енергодар Александър Волга.

"Информирам ви, че по предварителна информация, в резултат на масиран обстрел от снощи от страна на въоръжените сили на Украйна на много места са пламнали полета и храсти. Това доведе до късо съединение в мрежата", написа Волга в Телеграм. Той съобщи, че в резултат "са се задействали системите за безопасност" на Запорожката АЕЦ. Тя вече отново е свързана с електропреносната мрежа, като "специалистите своевременно приключиха работата по възстановяване на електрозахранването", уточни Волга.

Назначеният от Русия кмет на Енергодар Галина Данилченко потвърди, че електроснабдяването в града вече е възстановено.

Днес се появиха съобщения за спирания на тока и в съседната Херсонска област. В Херсон електроснабдяването е преустановено, а мобилните комуникации прекъсват, предаде кореспондент на ТАСС на място. В главния град на окупирания от Русия южен украински регион тролейбусите спряха, някои магазини са затворени, бензиностанциите не работят, а интернет връзката се появява периодично.

Кореспондент на ТАСС съобщи, че токът е спрял заради излизането от строя на разпределителен пункт на Мелитополската линия от електропреносната мрежа. Той не посочи причина за аварията.

Енергетици вече са възстановили частично електроснабдяването в Херсон, съобщи още кореспондентът на ТАСС. В сградите в централната част на областния център има ток. Възстановява се движението на тролейбусния транспорт. Магазините и бензиностанциите също отново започват работа.

В някои части от града и региона обаче все още няма ток. Работата по възстановяването на електрозахранването продължава, добави кореспондентът на ТАСС.

Малко след това назначената от Русия военно-гражданска администрация на Херсонска област съобщи, че вече има ток в Херсон, Новая Каховка и Голопристански район. Специалистите продължават да работят, за да възстановят електроснабдяването на всички потребители в региона.

Русия планира да изключи Запорожката АЕЦ от енергийната мрежа

Русия планира да изключи Запорожката АЕЦ от енергийната мрежа, пише "Гардиън". Русия е изготвила подробен план за изключване на най-голямата атомна електроцентрала в Европа от украинската електроразпределителна мрежа и присъединяването ѝ към руската, посочва вестникът и добавя, че това може да създаде катастрофален риск от повреждане на охладителните системи на централата.

"Гардиън" се позовава на интервю с директора на украинската държавна енергийна компания "Енергоатом" Петро Конин, който посочва, че планът, изготвен от руските инженери, трябва да се задейства при извънреден сценарий, предвиждащ прекъсване заради боевете на всички връзки на централата с украинската мрежа. По думите на Конин три от четирите основни връзки на централата с украинската мрежа и две от общо трите спомагателни вече са прекъснати заради боевете. Той изразява опасения, че Русия нарочно обстрелва тези връзки, за да създаде повод да задейства извънредния сценарий. Киев и Москва се обвиняват взаимно за обстрелите на централата, припомня изданието. Рискът за охлаждащите системи според Конин идва от това, че при превключване от едната мрежа към другата може да се окаже, че централата ще се окаже зависима от един-единствен източник на електричество, нужно за работата им, и то да се окаже недостатъчно.

МААЕ е "много, много близо" до изпращане на инспектори в Запорожката АЕЦ

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е "много, много близо" до инспекция на контролираната от Русия Запорожка АЕЦ в Украйна, която е най-голямата в Европа, каза днес в ефира на телевизия "Франс 24" генералният директор на агенцията Рафаел Гроси, цитиран от Ройтерс.

Попитан дали преговорите за получаване на достъп до централата са били успешни, в случай на което Гроси беше казал, че неговата агенция ще изпрати там инспектори до няколко дни, той отговори: "много, много сме близо до това".

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че ръководителят на ведомството Сергей Шойгу е провел телефонен разговор с министъра на въоръжените сили на Франция Себастиен Льокорню за ситуацията около Запорожката АЕЦ. Би Би Си съобщи, цитирайки руски медии, че двамата министри са отбелязали "важността на посещението в Запорожката АЕЦ на служители на МААЕ".

Агенция "Интерфакс" цитира руското министерство на отбраната, което съобщи, че по време на разговора министрите са обсъдили също "готовността да се окаже съдействие на инспекцията".

Междувременно шефът на МААЕ Рафаел Гроси, който възнамерява лично да оглави инспекцията в Запорожката АЕЦ, написа в Туитър, че е разговарял за ситуацията около централата с френския президент Еманюел Макрон. По думите на Гроси, срещата му с френския лидер е била "навременна и фокусирана", и е била посветена на "посещението на МААЕ в Запорожката АЕЦ, което ще се състои в близко време".

Боевете в района на централата повишиха безпокойството за потенциална ядрена катастрофа, отбелязва Ройтерс.

Евентуално посещение в Запорожката АЕЦ на екип от инспектори от МААЕ, каквото се подкрепя по принцип от всички страни в конфликта, засега не се е реализирало, поради нерешения въпрос дали инспекторите ще стигнат до централата през контролираната от Русия територия или през украинска територия, посочва Ройтерс.

Руската Национална гвардия съобщи, че вчера е задържала двама служители на централата заради това, че са предавали информация на украинските власти.

С указ Путин увеличава броя на военнослужещите в руската армия

Руският президент Владимир Путин днес подписа указ за увеличаването на числеността на въоръжените сили на Русия, като броят им ще нарасне от 1,9 милиона на 2,04 милиона души, съобщи Ройтерс.

Увеличението е със 137 000 души, с които броят на военнослужещите в руската армия ще достигне 1,15 милиона души. Според постановлението, публикувано на интернет портала на руското правителство, промените ще влязат в сила от 1 януари.

За последно Путин беше променил броя на военнослужещите в руската армия през ноември 2017 г., когато го фиксира на 1,01 милиона души от общата численост на въоръжените сили, наброяваща тогава 1,9 милиона души.

Кремъл заяви, че в това, което нарича "специална военна операция" в Украйна, участват само доброволци, като отхвърли твърденията, че обмисля широка мобилизация, съобщи Асошиейтед прес.

Русия не е съобщила колко жертви е дала в Украйна от първите седмици на инвазията, когато заяви, че броят на загиналите руски войници е 1351. Според оценки на Запада, действителният брой може да е поне 10 пъти повече от това, а Украйна твърди, че е убила или ранила най-малко 45 000 руски войници от началото на конфликта, започнал на 24 февруари. Киев също не желае да публикува информация за загиналите украински войници, но в понеделник ръководителят на въоръжените сили на Украйна съобщи, че почти 9000 военнослужещи са загинали от началото на военните действия.

В указа на Путин не става ясно как ще бъде постигнато увеличението в броя на военнослужещите, но в него се дават инструкции на правителството да предвиди съответния бюджет.

Според годишен доклад на Международния институт за стратегически изследвания, Русия е разполагала с 900 000 активни военнослужещи в началото на тази година и военни резерви, наброяващи 2 милиона души, които са служили през последните 5 години.

Медведев коментира сценариите за развитие на ситуацията в Украйна

Бившият президент и премиер на Русия и днешен заместник-председател на Съвета по сигурността на Руската федерация Дмитрий Медведев коментира прогнозите за развитие на ситуацията в руско-украинския конфликт. Между другото той заяви, че победа на Украйна във войната прогнозират "украинофилстващите страни на Запада".

Всъщност всичко това са чисти лъжи и демагогия за обработка към електората. Всички разбират всичко. Но разиграват роли, смя а Медведев.

Сценариите за развитие на ситуацията, добави той, са всичко на всичко един и половина (но все пак посочи два). "Първият – постигане на всички цели на Специалната военна операция (както в Москва наричат войната срещу Украйна – бел.ред.) и недвусмислено признаване на нейните резултати в Киев. Вторият – военен преврат в Украйна и след това прицнаване на резултатите от спецоперацията", пише Медведев.

По-рано медии, сред които и британският "Гардиън" публикуваха прогноза за развитието на конфликта в следващата половин година. Изданието представи пет сценария:

1. Войната ще продължи поне още една година, но всъщност ще стигне до задънена улица, нейната интензивност ще намалее.
2. Киев няма да има средства за ефективно контранастъпление. Украйна ще започне да унищожава бази дълбоко в тила на руската армия с помощта на партизански нападения.
3. Русия ще се съсредоточи върху задържането на вече завзетите територии и анексирането им.
4. Зимата ще донесе нова вълна от бежанци и ще създаде възможности за страната, която е по-добре подготвена за нея. През пролетта може да започне нова фаза на военни действия.
5. Западът трябва да реши дали иска Украйна да спечели или „просто да се задържи“. Изданието пише, че западните политици само обещават мащабна военна помощ, но всъщност не предоставят необходимото количество оръжия.

Новата американската военна помощ за Украйна e сигнал за Путин

Шест месеца след началото на руската инвазия в Украйна американският президент Джо Байдън съобщи, че изпраща нова военна помощ на Киев от 2,98 милиарда долара, която е за дългосрочно въоръжаване и обучение на украинските военни, за да може украинската армия да повиши боеспособността си за години напред, предаде Асошиейтед прес. Общият размер на отпуснатата от Вашингтон военна помощ за Украйна в рамките на управлението на Байдън вече достигна 13,6 милиарда долара и включва 19 пакета от въоръжение, взети директно от запасите на министерството на отбраната.

Освен че предоставя дългосрочна помощ, която Киев може да използва за бъдещите си отбранителни нужди, новият пакет има също така за цел да увери украинските власти в готовността на САЩ да продължат да ги подкрепят независимо от честите промени в хода на конфликта. "САЩ са ангажирани с подкрепата си за украинския народ, който продължава да се бори, за да защити своя суверенитет", каза Байдън.

Американският заместник-министър на отбраната Колин Кал заяви, че дългосрочната цел на договорите, чието изпълнение може да продължи между една и три години, е да се изпрати ясно послание на руския президент Владимир Путин.

"Неговата теория за победата се основава на схващането, че той може да изчака всички. Може да изчака украинците, защото в един момент те ще се окажат изтощени и безсилни. Може да изчака и нас, защото смята, че ще пренасочим вниманието си в друга посоки. Освен това той може да изчака и европейците заради високите цени на енергията или нещо друго", каза Кал. "Така че подобни пакети са изключително важни и косвено опровергават теорията на Путин", обясни той.

В отговор на журналистически въпрос защо дългосрочният пакет не включва самолети Кал заяви, че засега приоритетите не включват нови изтребители. Той посочи, че Пентагонът се фокусира върху подобряването на произведените в Русия самолети, които Украйна в момента използва, включително с оборудването им с високоскоростни противорадарни ракети, с които да се атакуват системите за ПВО на противника. Той допълни, че въпросът за предоставяне на изтребители на Украйна остава отворен.

САЩ обсъждат и планове, който ще разширят обхвата на обучението на украински военни в чужбина, както и на военнослужещи от страните от източноевропейския и южноевропейския фланг на НАТО, най-силна застрашени от руската агресия, отбелязва АП.

Международна организация обвини Русия в използване касетъчни боеприпаси в Украйна

Русия е използвала масово касетъчни боеприпаси в Украйна, което е довело до стотици цивилни жертви и щети по жилища, училища и болници, съобщи международна организация, наблюдаваща този вид въоръжение, предаде Франс прес.

"Стотици атаки с касетъчни боеприпаси, извършени от руските сили, са били документирани, съобщени или са се случили в Украйна през тази година", посочи международното движение на гражданското общество Коалиция за касетъчни боеприпаси в своя годишен доклад.

"Украинските сили също са използвали многократно тези боеприпаси по време на конфликта", който започна на 24 февруари с инвазията на Русия, се казва още в доклада.

Нито Русия, нито Украйна са подписали конвенцията за забрана на употребата на подобно въоръжение. Тя е приета от 110 държави, а 13 други са я подписали.

"Масовата употреба на забранените в по-голямата част от света касетъчни боеприпаси от Русия и Украйна показва крещящо презрение към човешкия живот, хуманитарните принципи и юридическите норми", заяви Мари Уеърхам, участник в подготвянето на доклада.

"От изключителна необходимост е безпрецедентно осъждане на употребата на касетъчни боеприпаси в Украйна. Само така ще се засилят опитите за отхвърляне на тези оръжия и слагането на край на заплахата, която те представляват", добави Уеърхам.

Докладът от 100 страници се публикува в навечерието на годишната среща на страните, приели конвенцията, която ще се проведе от 30 август до 2 септември, в седалището на ООН в Женева.

Коалицията също така настоява Русия "да сложи незабавен край на безразборните атаки, а страните, подписали конвенцията да предприемат мерки за бързото ѝ приемане".

Близо 100 души са загинали при атаки срещу здравни обекти в Украйна от началото на войната

При близо 500 атаки срещу здравни обекти в Украйна, извършени от началото на руската инвазия, са загинали най-малко 98 души, съобщи Световната здравна организация, цитирана от Франс прес.

Ръководителят на европейското подразделение на СЗО Ханс Клуге определи тези нападения като недопустими.

При атаките срещу общо 473 обекта, свързани с медицински грижи, са били ранени също най-малко 134 души, сочат данните на здравната организация. При 399 нападения са били засегнати здравни заведения, 127 са поразили медицински запаси, 69 - транспортни средства, включително линейки, 58 атаки са засегнали медицински персонал, 24 - пациенти, а 12 - складове.

"Тези заплахи не са само нарушение на международното право. Те са и препятствие за много хора, които се нуждаят от здравни грижи по време на войната", заяви представителят на СЗО в Украйна Ярно Хабихт пред журналисти в Женева чрез видеовръзка от бункер в град Днепър.

Ръководителят на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус отбеляза, че украинската здравна система е била засегнато, но не се е сринала.

"Шест месеца война имаха опустошителен ефект за здравето и живота на украинското население, но въпреки многото предизвикателства, системата на здравеопазването успя да оцелее и да оказва помощ на тези места и в онези моменти, когато е най-необходима", посочи в комюнике той.

"Нито една система обаче не може да осигури оптимално здраве на населението си под стреса на войната, ето защо продължаваме да настояваме пред Руската федерация да сложи край на тази война", допълни шефът на световната организация.

Вашингтон осъжда намерението на Русия да организира в Мариупол съдебни процеси срещу украински военнопленници

САЩ осъдиха намерението на Русия да организира в завзетия през май град Мариупол съдебни дела срещу украински военнопленници, като изтъкнаха, че те биха били незаконни, предаде Франс прес.

"Плановете за показни процеси са нелегитимни и пародия на правосъдие, и ние решително ги осъждаме", заяви в комюнике говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.

Според Вашингтон с това Москва цели да отклони вниманието на международната общност от "жестокостите, извършвани от руските сили в Украйна" от началото на руската инвазия в страната на 24 февруари.

"Всички членове на украинските въоръжени сили, включително украинските и чуждестранните доброволци, имат право на статут на военнопленници, ако попаднат в плен, и трябва да бъдат третирани и закриляни съгласно този статут, при зачитане на Женевските конвенции", се казва още в комюникето, което призовава Москва "да спазва задълженията си в рамките на международното право".

Сходно безпокойство изрази във вторник и ООН. Международната организация подчерта, че е забранено да се създават трибунали, предназначени единствено да съдят такива пленници.

Говорителката на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Женева, Равина Шамдасани, отбеляза, че на разположение има малко подробности за това, което се представя от Москва като "международен трибунал". Тя каза обаче, че снимки и видеоклипове, публикувани в социалните мрежи, изглежда показват сглобяването на метални клетки, предназначени вероятно за подсъдимите на процесите, в залата на филхармонията в Мариупол.

Русия е задържала жител на Калининград, подготвял диверсии срещу Балтийския флот

В Калининград е задържан 55-годишен местен жител, който според ведомството е сътрудничел със забранения в Русия украински батальон "Азов", като е подготвял диверсии в пристанища на руския Балтийски флот, на местното летище "Храброво" и срещу руски военни. Това съобщи Федералната служба за сигурност (ФСС) на Русия, информира руската редакция на Би Би Си, като се позова на ТАСС.

"Азов" е едно от многото подразделения на украинската Национална гвардия. Ако се съди по структурата на украинската армия, задачите му не предполагат да организира нападения в чужбина. По данни на западни журналисти такива акции могат да извършват украинските Сили за специални операции.

ФСС съобщава, че в скривалище на задържания е открито взривно устройство с мощност около 5 кг тротилов еквивалент, компоненти за направа на експлозивни устройства, кореспонденция с членове на "Азов", забранени символи и литература.

Според ФСС той бил ръководен от хора в Украйна. Задържаният давал самопризнания. Разказал например пред камера, че членове на "Азов" настояли да бъде взривен обект на Балтийския флот в село Переяславское.

По думите му той писал през март т. г. чрез социална мрежа на украинския зам.-вътрешен министър Антон Герашченко, а в края на юли го потърсили представители на "Азов" и му дали инструкции как да изготви самоделно взривно устройство.

Не се съобщава с каква цел е писал първоначално задържаният на Герашченко.

Украинските власти настояват, че "Азов" е част от структурата на въоръжените сили на Украйна и няма никаква разлика между бойците му и останалите военнослужещи. Той е създаден на базата на едноименния доброволчески батальон, членовете на който в началото на конфликта в Донбас бяха обвинявани, че изповядват радикални идеи, отбелязва Би Би Си.

Според украинския посланик в Берлин Ангела Меркел би мога да изиграе посредническа роля

Украинският посланик в Берлин Андрий Мелник, който ще напусне поста на 14 октомври, каза в интервю за сп. "Шпигел", че бившият германски канцлер Ангела Меркел би могла да изиграе посредническа роля в по-нататъшния ход на войната в Украйна.

"Смятам, че г-жа Меркел, стига да поиска, би могла да изиграе определена роля в даден етап от войната, но той все още не е настъпил", казва Мелник пред германското издание. Той споделя, че е останал с впечатлението, че руският президент Владимир Путин продължава да изпитва уважение към бившия канцлер. "Поради това г-жа Меркел може да даде своя принос в момента, в който Путин започне да търси стратегия за изход", обяснява украинският дипломат и изразява надежда, че тя ще го направи.

Същевременно Мелник отхвърля възможността подобна роля да бъде изиграна от бившия канцлер Герхард Шрьодер, който е близък с руския държавен глава. "Шрьодер вече имаше своя шанс, но го пропусна", отбелязва той.

През юни Меркел даде интервю за германската медия Ар Ен Де, в което отговори на въпроса дали би посредничила за разрешаването на конфликта с думите: "В момента този въпрос не стои пред мен", припомня в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Тя допълни, че е загубила влиянието си върху руския президент. Няколко дни преди това тя каза по време на публична изява в Берлин: "Нямам впечатлението, че в този момент това би било от полза", пише още "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Андрий Мелник стана известен със сериозните си критики към германските власти заради реакцията им на инвазията на Русия в страната му. В средата на юли украинският президент Володимир Зеленски обяви, че сменя Мелник като посланик и обясни, че това е обичайна практика.