Двата сценария пред Европейския конвент

Сценариите пред Европейския конвент са два. Успешният "ще открие пътя към приемането на Европейска конституция". Неуспешният ще сведе Европейския съюз до обикновена зона за свободна търговия. Такъв е според Валери Жискар д'Естен залогът в мисията на председателствания от него 105-членен Конвент за бъдещето на ЕС, който вчера започна работа.

Първият сценарий обещава могъщество. След 50 години, обяснява бившият френски президент, ЕС ще бъде зачитан не само като икономическа сила, каквато вече е, но и като политическа сила, разговаряща на равна нога с великите държави на планетата и способна да действа за утвърждаване на своите ценности, а така също да гарантира сигурността си. В случай на провал, всяка страна ще се върне към логиката на свободната търговия. Нито една европейска държава, дори най-голямата, няма да има достатъчно тежест спрямо световните гиганти. Всяка от тях тогава ще се пита за причините за европейския залез и за положението на доминирани, смята Жискар д'Естен.

Следователно мисията на членовете на Конвента е от съдбовно значение. Разширяването на Европейския съюз с още 12 страни от Източна и Югоизточна Европа ще открои още повече непригодността на неговите институции. Договорите за реформа в европейските институции - от Маастрихт до Амстердам през 1997 г. и Ница през 2000 г., бяха разочароващи. Дипломатическите преговори се изродиха в пазарлък, в който всяко правителство защитаваше националните си позиции за сметка на колективния интерес.

Резултатът е растящо безразличие сред европейските граждани към бъдещето на ЕС, за което свидетелства масовото неучастие в изборите за Европарламент. Не бива обаче да се отчайваме, смята Валери Жискар д'Естен. Гражданите ще одобрят европейските проекти, когато преценят, че те са прости и полезни. Доказателството е радостта от въвеждането на еврото, с която бяха разбити на пух и прах обвиненията в "евросклероза".

Валери Жискар д'Естен набляга върху историческата отговорност на членовете на Конвента. За пръв път след конференцията в Месина през 1955 г., когато бе подготвен Римският договор, европейците осигуряват необходимите средства и време за задълбочен размисъл върху Европа. Участниците в Конвента ще могат да предвкусят и трудностите във функционирането на институциите, които ще възникнат след разширяването на ЕС. От общо 105 членове 39 са представители на бъдещите страни членки.

Ако иска да работи добре, Конвентът не бива да се възприема като междуправителствена конференция или като парламент. Той не е, както отбелязва един дипломат, мястото, на което кандидатстващите страни ще преговарят за бъдещите селскостопански субсидии. Конвентът е оригинална инстанция, в която мъже и жени са се събрали, за да подготвят един общ проект.

Членовете на Конвента не бива да се възприемат като говорители на тези, които са ги избрали. Затова и председателят на Конвента не се смята за представител на Франция, противно на изявленията на Елисейския дворец, че със своите седем представители включително президента Д'Естен Франция е най-добре представената държава в тази институция.

Шест са въпросите към Конвента. Най-напред трябва да се разбере какво искат европейците и как си представят Европа след 50 години - като хомогенен съюз или като общност, съхранила разнообразието, зачитайки историческите и културните идентичности. За да узнае мнението на гражданите, председателят предлага да бъде организиран младежки Конвент и да бъдат проучени очакванията на гражданите от кандидатстващите страни. След тази фаза на проучване членовете на Конвента ще трябва да отговорят на шест въпроса. Каква Европа искаме? Кой какво ще прави в Европа? Как да се опрости функционирането на Съюза. Как да се съчетаят ефективност и демократичност на институциите? Какъв ще е гласът на Европа в света?
И накрая - пътят към Европейската конституция.