Две комисии в Брюксел ще следят финансовата криза в Европа

Две отделни комисии с участието на еврокомисари ще следят състоянието на банковата криза в Европа, съобщи ръководителят на Прессгрупата на Европейската комисия Йоханес Лайтенбергер на брифинга на институцията в четвъртък.

Същия ден Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклада за бъдещата структура на единния надзор над банковите и застрахователните институции на страните членки на общността.

Решенията идват на фона на успокояване на европейските борси и ръст на индексите им и на мрачните прогнози на Министерството на финансите на САЩ, че някои банки на страната няма да се разминат с банкрута въпреки одобрения правителствен план за оздравяване на финансовия пазар със 700 млрд. долара.

Лайтенбергер съобщи, че едната комисия ще се занимава със създалата се непосредствена финансова обстановка и ще търси краткосрочни решения. Тя ще се ръководи от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, участие в нея ще вземат комисарите по икономически и парични въпроси Хоакин Алмуния, за конкуренцията Нели Крус и за вътрешния пазар и услугите Чарли МакКрийви.

Тримата ключови еврокомисари ще участват и във втората комисия, която ще бъде ръководена от Жак дьо Ларозиер, бивш директор на Международния валутен фонд и на френската Национална банка. Тя ще обмисля и предлага решения около банковата криза в по-дългосрочен план.

Очакват се по-конкретните решения за мерките за справяне с финансовата криза да бъдат взети на 15-16 октомври, когато се събира Европейския съвет, за да консултира представената миналата седмица от Барозу надзорна рамка.

До 30 ноември 2008 г. пък ЕК трябва да да представи на Европарламента законодателното предложение за подобряване на структурата на надзора на финансовите услуги в Европа. Паневропейският надзор трябва да следи особено стриктно трансграничните транзакциите на над 40 европейски банки, голяма част от които оперират и на американския пазар и са засегнати чувствително от кризата там.

По време на дискусията в Европарламента по доклада за бъдещата надзорна структура в ЕС, голяма част от депутатите се обединиха около становището, че държавите членки трябва да се въздържат от едностранни мерки, които могат да причинят проблеми за техните съседи. Германският евродепутат Мартин Шулц (ПЕС) посочи, че Европа се нуждае повече от всякога от Лисабонския договор, за да може да посреща възникващите кризи. Той предложи в новата регулаторна архитектура някои форми на спекулация да бъдат забранени.

Френският министър по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе призова ЕК за повече гъвкавост по отношение на държавните помощи и правилата за конкуренция в ЕС, каквато заявка подаде миналата седмица Барозу.

По думите на председателя на ЕК изготвянето на европравила за справяне с кризата на финансовите пазари ще бъде труден тест за нейната способност за ефективна координация и бързо действие.

Европа трябва да управлява последствията от кризата, като насочи усилията си към намаляване на ефекта и върху икономиката и предприятията, особено при малките и средни компании, които се нуждаят от мерки за подкрепа, каза Жозеф Дал (ЕНП-ЕД). Според него финансовите пазари не функционират правилно и е "неприемливо" да не бъде потърсена отговорност от хората, докарали банките до фалит.

Часове преди това министърът на финансите на САЩ Хенри Полсън предупреди, че някои от банките са заплашени от банкрут, независимо от правителствената финансова помощ от 700 млрд. долара. той призова за по-бързо осъществяване на набелязаните в плана мерки, за да се ограничи продължаването на финансовата криза.

За разлика от мрачните прогнози в Америка, всички 12 крупни национални борсови индекса в Европа отбелязаха ръст при отварянето на пазарите в четвъртък. Британският FTSE 100 на Лондонската борса, който шест дни поред падаше, сега се повиши с около 2 процента, предаде ББС. С толкова нарасна и немският DAX на пазара във Франкфурт, френският CAC-40 прибави 2.8 на сто.

Последните няколко сесии европейските и американските борсови индекси стигнаха минимуми, непознати от дълги години, заради опасенията от задълбочаване на финансовата криза.

След дълги колебания японският индекс Никкей се вдигна с 1.25 на сто, след като Банк ъф Джапан пусна на пазара 2 трилиона йени или 20.1 млрд. долара, за да стабилизира положението.

В Южна Корея и Австралия индексите паднаха.