Две от ЕС-поправките в конституцията невъзможни без Велико Народно събрание

Две от необходимите шест промени в българската конституция, свързани с членството ни в ЕС, могат да се извършат само от Велико Народно събрание. Това е мнението на повечето юристи, съобщи зам.председателят на парламента Камелия Касабова, която оглавява и временната комисия за подготовка на измененията в основния ни закон.

Пред Би Ти Ви Касабова изброи шестте необходими изменения на основния закон.

Първата е частичното прехвърляне на компетенциите от националните органи на органите на Европейския съюз, тоест част от законодателната дейност на Народното събрание ще се осъществява в Брюксел от съответния Европейски парламент и от Съвета на министрите.

Втората промяна е уреждане на върховенството на европейското право над националното право и директното му действие в българското законодателство.

Две задължителни промени, които са условие България да подпише присъединителния договор за членство в ЕС, са отпадане на забраната за чужденци да купуват земеделска земя в страната и уреждане на така нареченото активно и пасивно избирателно право. По-конкретно това е възможността български граждани да участват в избор за Европейски парламент, а европейски граждани да могат да участват в избори и да бъдат избирани в България, ако имат постоянно пребиваване на територията на страната.

За тези две промени Касабова отбеляза, че са поети по конкретни преговорни глави и отново повтори, че трябва да се осъществят преди България да подпише присъединителния протокол, което българското правителство иска да направи в началото на 2005 г., за да има достатъчно време за ратификационния процес преди ефективното ни членство от 1 януари 2007 година.

Петата поправка е свързана с оторизацията на Министерския съвет, който ще представлява държавата в европейските институции и респективно задължението на правителството да информира Народното събрание по актовете, които се приемат в ЕС и по това как се поддържат националните позиции там.

Последната поправка е свързана с довършването на реформата в съдебната система, която налага промяна вътре в структурата на съдебната власт.

Темата за Велико Народно събрание (ВНС) излезе на дневен ред преди 2 седмици, когато депутатът от НДСВ Даниел Вълчев предложи след изтичането на мандата на сегашния парламент да се свика ВНС заради промените в конституцията и едва след него да се проведат поредните редовни парламентарни избори. Социалистите, сочени за победител на следващите избори, веднага обвиниха управляващите, че така се опитват само да спечелят време. От дясната опозиция напомниха, че преди повече от година те за първи път посочиха необходимостта от изменения на основния закон, обявявайки 24-те си идеи за промяна на България.

Днес Касабова напомни, че глава 9 на Конституцията урежда кои правомощия за промени в основния закон са от компетенциите на обикновено Народно събрание и кои - само на Велико.

По думите ѝ, според повечето юридически мнения първата и последната необходими поправки - частичното прехвърляне на компетенции от националните към органите на ЕС и довършването на реформите в съдебната система - могат да се осъществят само от ВНС, защото водят до разместване в баланса на властите, уредени в конституцията. Според глава 9 на основния закон разместване на баланса на властите може да се извършва само от Велико Народно събрание.

Тя напомни, че миналата година Конституционния съд излезе с тълкувателно решение, според което отново Велик парламент трябва да промени мястото на следствието и прокуратурата. В момента те са част от съдебната власт, а Европейският съюз поставя изрично условие следствието да премине към изпълнителната власт.

Тези проблеми трябва да се обсъждат още сега, а не да се привиждат нечии зли помисли, заяви Касабова, посочвайки, че парламентът не бива да допуска ситуация, при която заради неуредени изменения на основния закон да забавим членството си в Европейския съюз.

Възможно е да надделеят и други аргументи, възможно е дори Конституционният съд да реши, че шестте необходими поправки могат да се извършат и от обикновено Народно събрание. Но това трябва да стане ясно още сега, заяви Касабова.

Ако можем да направим това с обикновено събрание, нека го направим, допълни Касабова, която като юрист обаче е скептична към тази възможност.

Вчера ръководството на БСП официално се обяви против свикването на ВНС, обявявайки идеята за "вредна". Според социалистите, едно Велико Народно събрание нямало да се занимава с реални проблеми, а щяло да върне политическия живот в страната към атмосферата на конфронтация от началото на 90-те години.