Две трети от отпадналите ученици не искат да се връщат в училище

Близо две трети от децата, които отпадат от училище, не искат да се продължат образованието си. Това сочат данните от проучване на MBMD, представено от социолога Мира Янова в понеделник.

Изследването е направено в периода септември-ноември 2006 година по поръчка на образователното министерство, като в него са участвали ученици, родители и учители. По статистика на Министерството на образованието през последните години една четвърт от децата у нас не завършват средно образование.

Близо половината от анкетираните деца, които вече не ходят на училище, категорично заявяват, че не желаят да възобновят образованието си. Други 21% също казват, че по-скоро не искат да се върнат в училище. Едва 20 процента от отпадналите ученици категорично искат да завършат образованието си, за да могат след това да си намерят по-добра работа (81%).

Дори в образователната система да се върнат само тези деца, които искат, това пак ще бъде успех, коментира Янова.

Повече момчета напускат училище

Според проучването 53 на сто от отпадащите ученици са момчета, а 47 процента - момичета. Половината от тях напускат училище до 8 клас, 20% учат до завършване на средно образование, а 32 на сто са напуснали училище до 4 клас. Това на практика означава, че над 30% от децата остават неграмотни и като възрасти могат да станат клиенти единствено на правосъдната система, отбеляза Янова.

70 процента от децата, които са напуснали училище, са от ромски произход, 15 на сто са българи, а 11% - турци.

Най-често отпадналите ученици имат успех между двойка (22%) и тройка (42%), като причини за това обикновено са трудностите при усвояване на учебния материал и нередовното ходене на училище.

Никой не е помагал при подготовката на почти 60 на сто от децата, които вече не ходят на училище, на 21% от учениците са помагали учители, а 20 процента - родители или роднини, сочи изследването.

Според данните, отпадането от училище е предвидим процес и затова е добре да се разработят съответните мерки, за да се намали броят на децата, зарязващи обучението си, посочи образователният министър Даниел Вълчев.

Междувременно във Велико Търново социалният министър Емилия Масларова каза, че промени в кодекса за социално подпомагане предвиждат спиране на помощите на семейства, чиито деца не учат до 8-ми клас.

В много от страните-членки на ЕС родителят отива в затвора, ако се установи, че той проявява безотговорно отношение за образованието на своите деца, допълни тя.

Две трети от учениците искат да бъдат висшисти

77 на сто от учениците, участвали в проучването, желаят да завършат висше образование, а тези, които ще спрат да учат след 12 клас са едва 18 процента.

Основно това се дължи на факта, че 33% от децата виждат образованието като едно от най-важните качества за успех, наред с интелекта и високата култура (31%). 43 процента от младежите смятат, че за да успееш, освен добре подготвен, трябва да си и предприемчив.

След семейството и приятелите, доброто образование е на трето място сред ценностите на учениците. Според учителите обаче младежите се интересуват най-вече от парите и личния си успех. Преподавателите пък смятат, че доброто образование е едва на осмо място в ценностната система на младежите.

Учителите виждат децата като много по-големи материалисти, отколкото са те в действителност, което е едно интересно разминаване в нагласите на ученици и преподаватели, уточни Янева.

Основните проблеми в училище, според децата, са агресията и слабата дисциплина (70%), както и лошата материална база (52%). По думите на Вълчев това говори, че децата не са против правилата и реда в училища, каквито твърдения има в публичното пространство.

Същевременно по шестобалната система децата дават на българските учители много добър. Най-високо – 5.1, учениците оценяват компетентността и професионалната подготовка на учителите, най-ниско – с 4.6 - методите за преподаване.