Двоен критичен ден за разследващата журналистика у нас

19 ноември 2004 година се оказа нещо като двоен критичен ден за разследващата журналистика на българска територия. Този ден прокуратурата образува предварително производство срещу журналисти от британската медийна корпорация ББС заради излъчения филм "Да купиш игрите", в който Иван Славков бе заснет със скрита камера да дава съгласие за получаване на подкуп. Също в петък бе повдигнато обвинение срещу румънския журналист, снимал с монтирана в очилата скрита камера в безмитните магазини на ГКПП Дунав мост.

Делото срещу журналистите от ББС за престъпление по чл. 307 от Наказателния кодекс (НК) - за провокация към подкуп, както и по член 339а от НК - за използване на специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация без надлежно разрешение.

Обвинението срещу кореспондента на румънската телевизия PRO TV също е по член 339а.

Член 339а "не съответства на Европейската конвенция"

Българският Хелзинкски комитет (БХК) определи арестуването и предстоящия обвинителен акт срещу румънския журналист като "грубо нарушение на правото на свобода на изразяване и устойчива проява на недемократичност".

Член 339а от НК не съответства на Европейската конвенция за правата на човека, категорични са от БХК. Оттам обявиха с декларация, че настояват за промени в чл. 339а от НК, като той се съобрази с нормите на международното право. Правозащитниците посочват, че трябва да се промени и Закона за специалните средства (СРС), както и да се прецизира дефиницията за обществен интерес в закона.

Изтъквайки абсурдността на чл. 339а, адвокат Михаил Екимджиев, който е учредител и председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, посочи, че практика всяко лице, което притежава и държи в себе си фотоапарат или дори GSM с функция за звукозапис, попада под ударите на закона само поради простия факт на държането на тези вещи.

"Отделно стои въпросът, че този текст виси като дамоклев меч над всеки журналисти, който има намерение да извърши журналистическо разследване, тъй като при него по правило за доказателство се прибягва най-често до снимки и записи", заяви Екимджиев,.

Плаха декларация на българските медии в защита на репортера

Съветът за национални медии в България, в който участват Съюзът на издателите, трите национални телевизии, двете национални радиа и БТА, подкрепи с декларация румънския журналист Джордже Бухич. В документа се заявява, използването на скрита камера е допустимо в случай, когато няма друг начин за събиране на информация, която е от обществен интерес. Съветът на националните медии в България обаче не стигна дотам да поиска промяна в закона, която да не инкриминира използването на специални технически средства от журналисти, когато става дума за обществен интерес. Към този момент българските медийни сдружения не са реагирали за повдигнатото срещу ББС обвинение.

През август т.г., когато стана ясно, че главният прокурор Никола Филчев е обещал на шефа на БОК и БФС Иван Славков да заведе дело срещу ББС заради използването на скрита камера, адвокатът Михаил Екимджиев заяви пред Mediapool, че законодателите трябва да коригират член 339а от НК.

Че този текст е "абсурден и архаичен" обяви в четвъртък международната организация "Репортери без граници" в послание до Никола Филчев.

БХК обяви ден по-късно:"Важна задача за медиите е да извеждат пред обществото както мафиотски групи, така и чиновниците, които подтикват към и употребяват корупционни практики, а точно това е била задачата на румънския журналист, който е използват скритата камера , за да удостовери продажбата на цигари от българските митничари, в количества по-големи от разрешените от закона".

Депутатите на различни мнения

Депутатът от НДСВ Диляна Грозданова заяви пред Mediapool, че медийната комисия, чийто член е тя, трябва да вземе отношение по случаите, но не знае дали могат да се предприемат някакви законодателни промени.

След като ББС използват подобни тактики, тоест скрити камери и е провокират към подкупи, а Англия е страна с традиции в демокрацията," тогава за какво сме притеснени - за спокойствието на чиновниците?", запита Грозданова.

Според нея интересът на обществото трябва да стои преди спокойствието на държавните чиновници в България и повдигнатите обвинения срещу чуждите журналисти говорят изключително зле за България и за отношението към журналистическите разследвания.

Според депутата от "Новото време" Юлияна Дончева, ако журналистите предварително обявят къде и какви средства ще използват, няма да са в състояние да направят реално разследване.

Против корекция в закона се изказа депутатът от НДСВ Борислав Ралчев. Когато става дума за член 339а от НК, "общественият интерес на всеки един от нас е да бъде гарантирано, че няма да бъде подслушван", смята той.

Пред радио Нова Европа Ралчев каза, че ако тази норма не съществува, "звани и незвани групировки и мутри ...ще използват такива технически средства съвсем не по правомерния и морален начин".

Запитан не трябва ли да бъде направено изключение за журналистите, когато става дума за обществен интерес, Ралчев от своя страна попита: "Кой е този, който ще регламентира и ще посочи и в конкретния случай ще каже "да, тук е налице значимият обществен интерес"". Според него "самото общество е една категория, която... не може да бъде регламентирана" и няма законодателен способ, който да преценява значимостта на обществения интерес.

Депутатът от ОДС Йордан Соколов обаче е на мнение, че член 339а от НК може да бъде коригиран. "Абсурдно е ние да казваме, че всеки, който снима със скрита камера, попада под ударите на закона", заяви той пред радио Нова Европа.

Според него не може един журналист да бъде санкциониран за това, че си е позволил да заснеме нещо във връзка със своята журналистическа професия, стига то да не накърнява личния живот на даден човек.

Йордан Соколов заяви още, че прокуратурата може да повдигне обвинение срещу журналисти по чл. 339а, но не смята, че "един съд ще произнесе присъда" на това основание.

Соколов подкрепи идеята на адвокат Екимджиев да има допълнителна алинея, която да гласи, че текстът по член 339а не се прилага, когато специални технически средства се използват в обществен интерес за предотвратяване или за разкриване на престъпления.

"В момента не мога да кажа, че точно това е най-удачния текст, но идеята я възприемам и я одобрявам. Тогава, когато личният интерес се сблъска с обществения, приоритет трябва да има обществения интерес", заяви Йордан Соколов.

Трябва да започне разследване срещу Славков

През август, по повод обещанието на главния прокурор да заведе дело срещу ББС, адвокат Екимджиев той посочи пред Mediapool, че и текстът по чл. 307 не може да бъде приложен в случая с британските журналисти, предлагащи подкуп на Славков под прикритието на бизнесмени.

При провокация за подкуп лицата, които създават тази среда, трябва да имат пряк умисъл за резултата от това престъпление. Тоест, журналистите от ББС биха могли да носят отговорност само ако действително са имали намерение да дадат тези пари, а те са нямали.

Екимджиев също така беше категоричен, че прокуратурата трябва да започне разследване срещу Славков, а не срещу журналистите.

"Производството може да бъде образувано по един много харесван от прокуратурата текст - чл. 282 - за "длъжностно лице, което не е изпълнило служебните си задължения и/или е превишило властта и правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага" (използван за делата срещу столичния кмет Стефан Софиянски, б.р.)".