Двуполюсният модел е жизнено необходим за демокрацията

Това, което прави впечатление на чуждестранния наблюдател, е, че много българи придават несъразмерно голяма тежест на своите партии. Партиите често са смятани за корумпирани и с това - за непригодни да решават проблемите на страната. Една партия обаче не може да бъде корупмирана - само хората могат да са такива. Онзи, който изначално смята всички партии за развъдници на корупция, всъщност счита своите сънародници за морално неблагонадеждни.

Неопетнени личности има във всяка страна, също и в България. Тук обаче са склонни вече да смятат някой политик за виновен, само защото е бил обвинен в нещо от медиите. Дори слух е достатъчен, за да се очерни даден политик. Тук не се спират и пред най-ужасяващите обвинения, когато искат да повалят някой политик на земята.

И изобщо в България не уважават кой знае колко политиците. Нямат високо мнение дори за безукоризнените политици. Един таксиметров шофьор в София, който навремето бил партиен секретар на БКП, обвинил преди години своя пътник - бивш депутат от СДС, че съсипвал и ограбвал държавата. Предположил дори, че онзи сигурно пак мъкнел у дома долари в дипломатическото си куфарче. Пътникът отворил куфарчето, в което имало само вестници, сред тях "Дума", и една ябълка. Таксито спряло пред посоченото от клиента жилище в неугледен панелен блок. Таксиметровият шофьор огледал фасадата и се обърнал към пътника с думите: "Ама ти хич не си се възползвал от мандата си". Дали това е просто тъп анекдот? Може би не. Колкото и да е странно, в България проявяват снизхождение към богатството на мнозина, които са се обогатили след 1989 г., и ровят само из по-дребните случаи.

Някои избиратели на НДСВ се надяваха, че с победата на Симеон двуполюсната система в България ще бъде преодоляна окончателно. Те гласуваха за една утопия. Когато човек вижда политическата действителност в най-мрачни краски, всяка фата моргана се превръща в изкушение. Симеон също желаеше съвсем различна система, той не харесваше дори самото цветово разделение на "червени" и "сини". Когато настоящият министър на спорта Васил Иванов неотдавна заговори пак за една България без партии, той възкреси копнежа на много българи по някакъв здрав, непокътнат, добър свят. Подобни представи, излезли от устата на един политик, издават удивителна отдалеченост от реалността.

Често е трудно да се разбере какво искат българите. Едни не могат да понасят БСП, други - СДС. Не желаят караници и разправии, нито подкупи, а правителство от експерти. Корупцията обаче е обществен проблем или казано другояче - всенародна болест, от която страдат и експертите. Преди всичко експертите в ролята на политици доста често са дилетанти. Политиката обаче е трудно и сериозно занятие. Парламентарната демокрация е възникнала въз основа на схващането, че човешката природа е твърде податлива на злоупотребата с власт. Ето защо чрез разделението на властите тя се опитва да държи в шах жаждата за власт на партии, групи или отделни лица. Няма друга система, която да предотвратява по-добре злоупотребата с власт, стига разделението на властите да функционира.

Нашата Земя и животът ни се състоят от противоположности: ден-нощ, плюс-минус, горещо-студено, богат-беден. В условията на демокрация двуполюсността е най-естественото нещо на света. Тя дори е жизнено необходима. В САЩ това се вижда най-ясно, на европейския континент се проявява обикновено след сформирането на кабинет, когато едни срещу други се изправят правителствената коалиция и опозицията. Една силна опозиция, изпълнена с чувство за отговорност, е допълнителен инструмент, гарантиращ, че няма да се допусне могъщите да станат прекалено могъщи.

Колкото и да е странно, мнозина българи не харесват ясните разделителни линии между партиите. Те ценяха министър-председателите Димитър Попов, Любен Беров и (първоначално) Симеон, при които не се знаеше точно коя партия е в правителството и коя не. Това обаче съвсем не е предимство, както се смяташе, а недостатък. Във времената на размита отговорност възниква хранителната среда за корумпирани елементи. Удивително много избиратели на БСП понастоящем не смятат за чак толкова лошо, че партията им хем е мъничко в правителството на Симеон, хем е мъничко извън него.

Противоположностите трябва да си останат противоположности. Дискусията за правилния път следва да се води в парламента и в медиите.

Именно след 1989 г. в Източна Европа трябваше да се появят радикални антикомунистически партии, които да сложат край на продължилата десетилетия наред злоупотреба с властта. Фактът, че през 1990 г. БСП успя да спечели абсолютно мнозинство на изборите, доказа, че в България имаше страх от истинските реформи. Във Варшава, Прага и Будапеща още на първите избори бяха избрани антикомунистически формации.

Разбира се, в една демокрация не може без преувеличения, полемики, дори театралничене. Всичко това отново и отново разтърсва избирателите, държи ги нащрек и ги кара да участват в политиката. Избирателите биха си умрели от скука, ако депутатите се правеха на професори и изнасяха сухарски лекции от трибуната. Всеки, който е отишъл да гласува обаче, в определена степен носи отговорност. Когато едно правителство се провали или се окаже некадърно, то значи онзи, който го е избрал, е гласувал погрешно. Той или е бил твърде доверчив, или не е бил достатъчно добре информиран. Когато едно правителство се окаже неспособно, причината не е само в политиците, тя е и в избирателите.

Политически опит се придобива, когато грешките и щетите ни правят по-мъдри. Нищо не може да попречи на един човек всеки ден да придобива нови, по-добри познания. Скоро и хората в България отново ще проумеят, че двуполюсният модел в по-тесен или в по-широк смисъл не вреди. Онзи, комуто не се харесват пренията между правителство и опозиция, е или неопитен в политическо отношение, или сляп. Страна, в която има само един политически център, не е никаква демокрация.

*Авторът е немски политолог, дългогодишен ръководител на научно звено във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн.