Дясната коалиция пред детектора на лъжата

Едва ли дори онези, които най-остро предупреждаваха СДС, че с "дясната коалиция в София" влиза в минно поле са очаквали, че мините ще започнат да гърмят толкова скоро и по такъв грозен начин. Засега вниманието на публиката привлича предимно битово-мутренската гарнитура на скандала около прехвърлянето на столични имоти към СИК: кой кого и как заплашвал, кой искал да застане пред детектора на лъжата, чий телефонен номер е бил записан в чий мобилен апарат и кой кого "уважава като човек". Под днешната пикантерия обаче прозират очертанията на големите политически обеми, които ще определят политиката "център-вдясно" утре.

На пръв поглед в най-губеща ситуация са Гергьовци. Направили имидж като рицари-борци против политическата корупция и призоваващи софиянци да се "ядосат" на въпросната, те се оказаха в типичната за българските политици каша. А именно: всеки, който поиска да се провери поведението на друг политик сам се оказва набъркан в онова, за което обвинява другарчето. "Да сложим всичко на масата и да видим, кой какво прави," с апломб заяви преди време Дилов-син, имайки предвид Софиянски. Но и се оказа, че негов, на Дилов-син съветник прехвърля имоти от общината към мутрите. Самият Дилов-син, хвърлил се да брани своя човек, е вече обвинен в интерес от въпросната сделка.

Така Гергьовци губят точно онова, което ги правеше привлекателни: образа на хора, които са хем в политиката, хем не са забъркани в далавери - и следователно могат да спрат далаверата като такава. Губейки единствения си коз те вече не са очевидни членове на следващия парламент. Да не говорим за реалната възможност тяхната коалиция да се разпадне, ако БЗНС-Народен съюз все пак си тръгне от нея.

При втори поглед, губи - отново - българската политическа система. Хората привидяха възможността поне в София да има некорумпирано управление и дадоха заявка, че ще подкрепят носителите на подобна възможност. И точно в следващия момент се оказа, че тези носители май са в дъното на мутризацията на столичната власт. Оттук следва присъдата на обществото - "И тия са като ония" (разбирай - маскари). Политиката отново изглежда като далавера, а не като осъществяване на общото добро. Хората обръщат гръб на политиката, като така оставят политиците наистина да правят (т.е. вземат) каквото си искат и да показват, че наистина са маскари.

Да не подхващаме наново голямата тема, че едно общество оставено без политика е без основи - и не може да очаква просперитет и развитие.

Докато Гергьовци губят единствено някакви мъгляво очертаващи се бъдещи гласове, СДС отново губи онова, което най-много му липсва тук и сега: политическата перспектива, каузата, която предлага на обществото. Синята теза, спомняме си, звучи горе-долу така: с правенето на софийската дясна коалиция ние не се отказваме нито от твърденията си за корупция в общината, нито - от заявената си кауза за смяна на сегашния (корумпиран) модел на управление в България с друг (на яснота и некорумпираност). Напротив, продължава СДС-тезата, ние в столицата ще наложим начина на управление, който след това ще правим в цялата държава. И - накрая - в София ще демонстрираме модел на сътрудничество в дясното пространство, който модел ще извади дясното от кризата.

Това ни казваше СДС - докато неговият лидер лично не се натъкна на грозната страна на корупцията. А именно: че корупцията означава бизнес с мутрите. Но неотменима страна от бизнеса на мутрите е да трошат кокалите на хора, ако тези хора не правят онова, което мутрите искат. "Ако пречиш на сделката - ще те почупим."

Тук няма нито модел на управление, който някой може да си позволи да предложи на страната, нито - модел за национално коалиране вдясно. Има илюстрация за това, как боговете на политиката наказват онези политици, които търсят лесното. В случая - панацеята "коалиране с реалните субекти вдясно".

Работата е там, че от самото си начало (в нощта на първия тур на изборите) сегашната коалиционна логика на СДС е сбъркана. Тя прилага лесни решения там, където няма такива.

В СДС вероятно разсъждават по следния начин. Имаме проблем: спад на поддръжниците (от над два милиона през 1997 година, през 850,000 в катастрофалната 2001-ма, та до около 370,000 на последните избори). Имаме и решение: влизаме в коалиция с други "реални субекти вдясно" и като съберем и техните гласове, сме ОК.

Усещате ли, къде е грешката? Решението не съответства на проблема и следователно не го решава. Отговорът не е на съществуващия въпрос, а - на друг въпрос.

Ако проблемът е отливът от СДС, то въпросът е "Какво да направим, за да си върнем гласовете?", а не - "С кого да се коалираме?" Още повече, че историята на СДС ясно показва: други "реални субекти вдясно" се появяват тогава, когато самият СДС има лош образ и хората започнат да търсят някакво "по-добро СДС". Така се появяват и изчезват политически преливници, които се пълнят от разочаровани сини гласоподаватели (СеДеСетата с тиретата от 1992 година, Народен съюз през 1994-та, ССД днес). И които се опразват откъм гласове тогава, когато СДС се изправи на крака и отново стане привлекателен.

Разговорът за политическите съюзници е винаги важен. Но той може да се случва едва тогава, когато партията ти е направила възможното да не отблъсква своите симпатизанти.

В СДС подмениха тази трудна тема с лесната - коалирането. С отказа да работи по себе си СДС, иска или не, работи за "преливниците": пълни ги с гласове, защото не привлича собствени такива. При омърсяването на образа на "Гергьовден" основен печеливш е ССД, който очевидно става основният преливник както за напускащите СДС, така и за напускащите НДСВ.

Оказва се, че ССД, вместо да бъде "малкото братче", към момента на парламентарните избори може да се окаже сравним със СДС политически субект. Все пак сините засега само губят гласове, а партията на Софиянски се пълни от два язовира.

Да не говорим, че боговете на политиката подкрепят онези, които сами поемат инициативата. А тя е вече в Софиянски. Именно той гръмна топчето: да се прекрати коалицията с "Гергьовден". Така кметът формулира политическо искане там, където другите се мотаеха в пикантерии и чакаха някой друг да почне пръв. И постави СДС в положението, в което обикновено самата Надежда поставя своя НС: прави нещо, след което иска останалите да се определят, "за" ли са или "против".

Каквото и да направи в близките дни, СДС ще реагира на вече формулирано искане - ще се разполага във вече зададени от друг рамки.

Броженията в "център-дясно" на софийската община показват, че кризата в българското дясно продължава - и че тази криза продължава да е вързана с основната тема на българската политика и управление: как да се управлява за общото, а не за свое благо. Дясното вече дефинира себе си като носител на този нов модел управление ("чиста държава") и ще бъде съдено по това, доколко го може. Засега в собствения си двор.

Решаването на проблема на дясното е и решаване на проблема на българската политика. Това са два елемента от едно и също действие. Десният проблем обаче е пръв по важност - както собствената политическа идентичност е по важност преди коалиционната политика.

Инак казано: ако кризата на дясното, разразила се в София, се реши, това е началото на решаването на проблема на политическото. Ако не се реши - политическата и управленска криза в България няма да види край.

*Статията е публикувана във в. "24 часа". Заглавието е на Mediapool.bg