Една година по- късно

Измина една година, откакто Националното движение "Симеон Втори" без особени усилия спечели сензационната си изборна победа. Навремето западните медии отделиха изключително голямо внимание на предизборната борба, на самото гласуване и накрая - на формирането на правителството. Наистина, някои в почуда повдигаха вежди: бивш цар, който се впуска в предизборна борба - това си беше доста необичайно. На някои журналисти пък вече им се привиждаше завръщането на монархията в България; други бяха на мнение, че твърде много неща в ситуацията изглеждаха нелепи.

Днес около Симеон II фон Сакс-Кобург-Гота е осезаемо по-тихо - включително и в България, където хората вече с крайно неудоволствие разговарят за политика. Струва ми се, че софийските вестници от последните седмици са се отърсили поне от част от отразяването на дейността на правителството като от ненужен баласт. Бивши привърженици на Симеон вече не изключват дори завръщането на някогашния си идол в Мадрид. Преди повече от година Симеон заявяваше, че иска да спечели негласуващите, като събуди отново интереса им към политиката чрез своето движение, възникнало от нищото. Днес обаче той едва ли може да мобилизира големи маси от избиратели. Според проучванията на общественото мнение, той не би получил дори половината от гласовете, които спечели преди година. Избирателната активност на частичните избори за кметове на Русе и Благоевград беше под 30 процента. Хората обърнаха гръб на политиката.

През 2001 г. много се спекулираше по въпроса кога и как монархията щяла да възкръсне триумфално. Днес подобна мисъл хрумва на малцина. Решението срещу монархията бе взето вероятно в момента, в който Симеон взе решение в полза на премиерския пост. Нито един български министър-председател след 1989 г. не е успял да повиши рейтинга си по време на своето управление. През 2001 г. Симеон събуди огромни надежди. Мнозина изглежда смятаха, че той е в състояние да познае само по очите на всеки от своите министри и сподвижници дали става за поста си или не. Хората вярваха, че младите инвестиционни банкери от Лондон ще успеят много бързо да извадят каруцата на икономиката от канавката, в която бе заседнала. Смятаха Симеон за магнит, който ще привлече чуждестранен капитал. Вярваха дори, че европейската аристокрация ще подкрепи Симеон.

Още през 1945 г. обаче английският крал показа, че не го е грижа за принц Кирил. Защо сега британската кралица да помага на Симеон? Сегашното правителство очакваше един милиард долара чуждестранни инвестиции през 2002 г., но през първото тримесечие на годината в България са влезли по-малко от 50 милиона долара. Имаше намерения да се завоюват пазарите на арабските страни и на Русия. Досега нищо подобно не се е случило.

Според проучванията на общественото мнение много българи днес се чувстват по-бедни, отколкото преди година. Правителството на Симеон възнамеряваше да се пребори безпощадно с корупцията - но съвсем неотдавна шведският посланик се оплака от податливостта на страната към корупция. Много българи вярваха, че е възможно корупцията да се унищожи из корен, и то в кратък срок. Това очакване обаче беше абсолютно нереалистично. Та нали естеството на корупцията е тъкмо такова - тя гледа по възможност да не оставя следи, които биха били достатъчни за повдигане на обвинение пред съда. Освен това корупцията не е изобретение на Костовото правителство, както внушават някои. Тя е една човешка слабост, която пуска дълбоки корени в обществото и с която не можем да се справим просто като вземем някое и друго съдебно решение.

В България е най-лесно да се отбелязват външнополитически успехи. Безспорно София разгърна огромна активност, за да постигне сближаване с НАТО и ЕС. В медиите обаче често се придава прекомерно значение на всяка дума на западен политик, който споменава - или не споменава - България като кандидат за членство в един от двата съюза.

Симеон и неговите привърженици искаха да създадат в лицето на своето движение нов политически инструмент, който да не допуска лек достъп на корупцията, както е при традиционните партии. Не партиите обаче са корумпирани, а хората. Ето защо би трябвало да си изберем нов народ, ако искаме да имаме чисто нови партии. Междувременно на водачите на Симеоновото движение им дойде друг, по-добър акъл - те регистрираха НДСВ, както всяка друга партия.

През последната година Симеон започна смел експеримент. Неговият триумф може да се сравни - разбира се, с уговорки - с "Листата на Пим Фортейн", която също дължи съществуването си на една единствена личност - нещо, което и в двата случая личи ясно още в името на партията. И Фортейн, и Симеон отделиха малко време за партийно строителство. И двете движения нямаха зряла програма и бяха принудени да формират екипа си набързо, презглава.

Появата на Симеон на политическата сцена подейства като катализатор, ускорявайки процеса на разцепление в СДС. Немалко българи се надяваха, че СДС ще изчезне завинаги. Двуполюсната партийна система сякаш принадлежеше на миналото. След избора на Георги Първанов за президент и след благоприятните резултати, които БСП получава според проучванията на общественото мнение, става ясно, че схемата "ляво-дясно" не може да бъде премахната току така.

Разбира се, днес вдясно от центъра има прекалено много партии. Би било загуба обаче, ако бъде попилян СДС, който така или иначе натрупа най-голям опит в управленската дейност. Европейската народна партия, към която принадлежи СДС, все още е настроена крайно скептично към НДСВ, което иска да стане неин член. Една консервативна партия, която безогледно включва в кабинета си бивши комунисти, изглежда авантюристична в очите на консерваторите от ЕС. Освен това НДСВ съвсем не може да се смята за утвърдена партия. Симеон искаше да бъде обединител - той обаче допринесе за раздробяването на политическите сили. Днес все още не може да се каже дали СДС ще наследи НДСВ или НДСВ ще наследи СДС, дали двете партии ще съществуват паралелно или може би ще се коалират по-късно. Историята извънредно рядко върви по пътя, по който ни се иска да тръгне.

Сегашното отрезвяване на българското общество може да се окаже оздравително, ако то изостри усета към реалността у избиратели и политици. То може да бъде и деструктивно, ако води до апатия и отвръщане от политиката. Едно старо боксьорско правило гласи: Онзи, който се отказва от борбата, е загубил предварително. Който се бори обаче, може и да спечели.