Една пропиляна година

България се нуждае от дълбоки реформи. Отиващото си обаче управление не искаше и не можеше да отговори на тази нужда, понеже бе замислено и конструирано с друга цел.

Независимо кога ще са следващите избори вече е ясно – управлението на БСП, ДПС и "Атака” си отива. Защото те имали само аритметично мнозинство, но не и реално доверие - затова нямало ефективно управление, а само "стратегия и режим на оцеляване". Освен това идеята за пълен мандат не била път към стабилност, казват още управляващите днес.

Всичко това обаче беше съвсем ясно и преди година, когато чрез парламентарни игри с кворума те взеха властта. Още повече, когато само за 15 минути избраха Делян Пеевски за председател на една от най-важните институции в държавата. Точно същото тогава казаха и после повтаряха месеци наред хилядите протестиращи. Времето доказа тяхната правота.

Кому тогава беше нужно това "оцеляване”?

Зависи от гледната точка. То очевидно имаше смисъл за управляващите и техните задкулисни патрони и съдружници, вкопчили се за властта на всяка цена, за да я "оползотворят” в свой интерес. От гледна точка на обществения интерес обаче, изминалата година е безсмислено пропиляно време. Единствената полза ще е, ако този отрицателен и скъпоплатен обществен опит накара повече хора да осъзнаят, че така повече не може. Защото страната се нуждае от дълбоки и последователни реформи.

Може някои от отиващите си министри да са имали достатъчно компетентност и искрено желание за промяна и да са вложили много усилия за решаването на някакви всекидневни проблеми. Като цяло обаче отиващото си управление не искаше и не можеше да отговори на нуждата от реформи, защото бе замислено и конструирано с друга цел.

С какво ще ги запомним?

Вярно е, че то получи в наследство много, отдавна залежали проблеми. Но не направи почти нищо за решаването на нито един от тях. Напротив – задълбочи ги и създаде нови. Така че оставеното от него наследство ще е още по-тежко, а цената за преодоляването му – още по-висока.

Ще запомним това управление с нищоправенето в редица, крайно нуждаещи се от реформи, публични сфери - образованието, здравеопазването, съдебната система. А в пенсионната система започнатата макар и плаха реформа даже бе върната назад.

Ще го запомним и с баналния му опит да си купи доверие и подкрепа чрез прехвалената си социална загриженост. Както показаха резултатите от последните избори, този опит не успя. Надеждата е повече хора да са разбрали, че не галещата ухото популистка реторика и не дребните подаяния на „добрата” държава ще ни измъкнат от бедността, а добре работещата икономика.

В обратна посока

Икономическата им политика обаче бе насочена по-скоро в обратната посока. Държавата продължи да налива пари в издъненото корито на губещи фирми вместо да ги преструктурира и приватизира. Добре че засега поне не успяха, и дай боже да не им стигне време, да загробят още пари в тъй наречената "реиндустриализация”.

Успяха обаче да забъркат каша с популистките си опити "в интерес на потребителите” да регулират банките и търговските вериги, ефектът от които за самите потребители ще се изрази в по-недостъпни кредити и по-високи лихви и цени. И с прословутия си мораториум върху продажбата на земя на чужденци.

"Шедьовърът” на икономическата им политика обаче безспорно е чудовищният батак, който сътвориха в енергетиката, докато сваляха цените на тока и преразпределяха икономическо влияние в нея. Катастрофалната цена на този батак тепърва ще плащаме всички. Това ще е и поредният болезнен урок за голяма част от населението - че няма нищо безплатно, че евтиното в крайна сметка винаги излиза по-скъпо. И че гаранция за по-високи доходи и повече работни места могат да бъдат само правилно функциониращите пазари. Енергетиката, впрочем, е пример и за друго, с което ще запомним това управление – подетата от него война с чуждестранните инвеститори.

То (също като предишната "тройна коалиция”) успя някакси пак да забатачи еврофондовете. Едновременно с това влезе във война и с Европейския съюз, защитавайки на живот и смърт интересите на Русия и нейния "Южен поток”. При това в момент, когато тя с експанзията си в Украйна постави на карта мира и стабилността на континента. Така това управление подхрани и без това силните съмнения в трайността и устойчивостта на българската евро-атлантическа принадлежност.

Моделът, който прави развитието невъзможно

И накрая – това управление затвърди пагубния за България модел на срастване на политическа и икономическа власт, при който държавата и нейните институции са в плен на олигархични интереси. Моделът, определен тези дни от Лешек Балцерович като политизиран или връзкарски капитализъм, който е не само несправедлив, но и неефективен. Без неговото премахване развитието на страната и нарастването на благосъстоянието на българите са невъзможни.

Единственото хубаво в тази ситуация е, че "благодарение” на отиващото си управление този модел стана по-видим, а истината за него - по-разбираема за повече хора.

Сега те трескаво, като за последно ще се опитат да „оползотворяват” остатъка от пребиваването си във властта. А през това време задкулисно ще изчисляват и договарят следващата парламентарна комбинация, за да възпроизведат статуквото. За целта вече си произведоха и пуснаха на сцената следващите си фалшиви играчи. Сметките им могат да бъдат объркани само от хората, които са осъзнали, че така повече не може. Дали обаче техните гласове ще са достатъчни?