Едно евро, една държава

Целият европейски континент е развълнуван от приемането на еврото с настъпването на новата година. Тази седмица европейците ще започнат да харчат новите си пари. Всички банки зареждат банкоматите в Европа с новата европейска валута. В последните часове на отминалата година продажбите нараснаха значително, докато хората харчеха франковете, лирите, песетите и марките, които бяха укривани от данъчните служби. Една германска верига магазини дори открито призоваваше хората да изхарчат "мръсните си пари". Според социологическите проучвания над 300 милиона души от 12-те държави на еврозоната предпочитат да запазят местната си валута още известно време.

Въпреки това суматохата не представлява нищо в сравнение с това, което може да стане, когато Европа продължи по пътя на великия си експеримент. Еврото е продукт на политиката и е отчасти условие, за да може Франция да приеме обединението на Германия. Премахването на държавните граници е крачка към политически съюз, който е замислен през 50-те години на миналия век с цел да бъдат намалени рисковете от избухване на нова война в Европа. Редица европейци забравят, че бившият германски канцлер Хелмут Кол искаше въвеждането на еврото да се превърне в първата крачка към създаването на Обединени европейски щати.

Маастрихтският договор, който през 1992 г. премахна последните пречки пред еврото, призовава за политическо обединение. Въпреки това тези дни никой не говори твърде много за постигането на тази противоречива цел. Все пак защитниците на идеята за обединена Европа тайничко се надяват, че завършилата среща на върха в белгийския град Лакен ще проправи пътя за приемането на някакъв вид европейска конституция.

Ако хората приемат еврото с лекота, те ще могат да толерират и едно по-нататъшно поемане на властта от Брюксел. Ако се почувстват обаче измамени от промените в цените или бъдат объркани от новата валута, те ще се противопоставят и на всякакви опити за други посегателства върху суверенитета им.

Недоволството на европейците може да бъде изразено пряко, ако бъде приета конституция или ново европейско споразумение, за които ще се разчита на гласа на народа. До този момент еврото не получаваше голяма обществена подкрепа на социологическите проучвания. В Германия, където две трети от хората все още се противопоставят на общата европейска валута, не е провеждан референдум за изваждането от обръщение на марката. Във Франция едва 51 процента от гражданите подкрепиха еврото, а в Дания приемането на общата европейска валута беше отхвърлено на два пъти.

Еврозащитниците и евроскептиците са съгласни, че общата европейска валута не може да просъществува за дълго без наличието на някакъв вид федерална държава. Това се дължи на факта, че Европейската централна банка контролира лихвените проценти, а отделните правителства все още контролират разпределението на парите, което може да има противоположни ефекти върху икономическия растеж. В САЩ за разлика от Европа, ако Тексас има финансови затруднения, докато Калифорния процъфтява, тогава автоматично Вашингтон изпраща помощ, събирайки данъци от единия щат и увеличавайки помощите за безработни в другия. В Европа не съществува подобна система за подпомагане.

Между различните европейски държави вече възникнаха противоречия за управлението на Европейската централна банка /ЕЦБ/. Лихвеният процент на ЕЦБ от 3,25 процента може би ще бъде твърде висок, за да осигури финансов растеж в Германия, която в момента е в рецесия.

Въпросът в тази ситуация е, колко власт трябва да имат федералистите, за да спасят еврото? Първоначално трябва да се запитаме дали хората ще приемат въвеждането на някакъв федерален данък, с помощта на който ще се бъде обезпечено социалното осигуряване в еврозоната. В момента бюджетът на ЕС е само 1,4 процента от стойността на икономиката на съюза, сравнено със САЩ, където бюджетът е 18 процента. Едно проучване от 1977 г. показва, че Европейската икономическа общност, както се казваше тогава ЕС, е трябвало да похарчи 8,75 процента от общия си брутен вътрешен продукт, за да компенсира загубите от неустойчивостта на лихвените проценти.

Ако общата европейска валута се нуждае от държава, а европейците се противопоставят на създаването на подобна федерация, тогава еврото може да бъде застрашено. Разбира се повдигането на подобни въпроси не е коректно от политическа гледна точка в момент, когато ЕС въвежда еврото. Въпреки това европейците продължават да задават въпроса дали дадена държава може да се изтегли от еврозоната. Ръководителят на италианската групировка Лепано, която се противопоставя на приемането на еврото заяви, че това обединение е насилствено и неправилно и добави, че не е невъзможно еврото да се провали.

През 1993 г. и през 1998 г. трима германски икономисти и един професор по право заведоха дело срещу приемането на еврото в Германия, с доводите, че това би нарушило законите за защита на цените и че е наложено недемократично. И в двата случая те загубиха, но през 1998 г. съдиите отсъдиха, че Германия ще се присъедини към еврозоната, защото еврото ще допринесе за финансовата ѝ стабилност. Теоретично германското законодателство позволява на страната да се оттегли от еврозоната в случай на голяма инфлация.

Най-правдоподобния сценарий за дезинтеграция идва от Франция. Държавата има толкова дълга история на централизирано управление, че еврокритикът Жан-Пол Блед цитира думите на Жана Д' Арк, за да подкрепи аргументите си срещу федерална Европа и срещу приемането на еврото. В политическо отношение Франция е доста нестабилна. Например през 1968 г. Шарл де Гол прие исканията на въстаналите работници като вдигна минималната надница с 20 процента и пенсиите с 25 процента, а през следващата година, след като спечели изборите, обезцени франка с 20 процента, за да компенсира вдигането на надниците. Никой френски политик не може да направи това сега, без национална валута. Според Блед поне една трета от френските избиратели са настроени скептично към еврото. "Разривът между нашето правителство и народа нараства и накрая политиците няма да могат да се измъкнат", предупреждава той.

Това ви звучи твърде песимистично? Този мрачен сценарий е развит докрай от американският икономист Мартин Фелдщейн, според когото стремежите за създаване на валутен съюз може да доведе до зараждането на конфликти в Европа и вероятността тези конфликти да прераснат във война е твърде реална, за да бъде пренебрегвана. Това мнение е твърде крайно, но напомня, че еврото представлява продължение на европейската дипломация в икономически аспект. Един силен външен срив, като например голямо покачване на цените на петрола, може да срине целия проект. Поне за сега обаче, преобладава мнението, че ще бъде открит начин за координация на данъците и разходите, което ще осигури стабилност на еврото.