ЕК няма да поставя България под наблюдение заради бежанците

Европейската комисия (ЕК) няма да поставя България под наблюдение заради политиката ѝ спрямо бежанците. Това обяви в понеделник в Брюксел комисарят по вътрешните работи на Европейския съюз Сесилия Малмстрьом, съобщи БНР.

В началото на годината тя допусна, че е възможно да бъде задействан специален механизъм за ранно предупреждение заради бавните процедури по обработка на документите на търсещите убежище, но вече е убедена, че това не е необходимо.

"Видяхме в България много, много сериозни усилия за справяне със ситуацията. Постигнат беше голям напредък въпреки продължаващия натиск от новопристигащи хора. Така че в този момент нито за нас, нито за българските власти има необходимост от прилагане на този инструмент. Разбира се, ние ще продължим да работим с българските власти и да им помагаме с всичко възможно. Не е изключено да има и нови вълни от търсещи убежище, но смятам, че ситуацията в България е под контрол", коментира Малмстрьом.

Еврокомисарят присъства на представянето на годишния доклад на Европейската служба за подкрепа на бежанците. Според документа България е била една от най-засегнатите от миграционния поток страни, регистрирайки с ръст 416%.

Междувременно неправителствената германска организация "Бордърмониторинг" стана поредната правозащитна организация, разкритикувала политиката на правителството за отблъскване на идващите от Турция бежанци, които се опитват да преминат нелегално границата ни.

Организацията разпространи доклад за България, в който се отбелязва, че местните власти "прогонват търсещи убежище чрез налагане на страх от пресичане на границата". Според правозащитниците "това представлява грубо нарушение на нормите на човешките права".

"Предвид скорошните репортажи по отношение на граждани на трети страни, заловени в българските морски води и поведението на българските власти при предоставяне достъп до българска територия, "Бордърмониторинг България" е сериозно обезпокоена за поведението на гранична полиция, ако каналът на търсещите убежище се смени към морски води", се посочва в заключителната част на доклада.

Отчетено е, че условията на живот в лагерите за бежанци у нас все пак са се подобрили през последната година.

"Въпреки това, има много нови проблеми за бежанците, които произтичат от ускоряване на процедурата за получаване на статут и увеличения брой на предоставени статути (що се отнася до сирийските граждани). Липсата на съгласувани институционални рамки за интеграция, както и трудните икономическите условия в България, изправят носителите на бежански и хуманитарен статут пред сериозен риск от бездомност, безработица, крайна бедност и социална изолираност", допълват обаче от "Бордърмониторинг".

Правозащитниците допълват още, че нормалният живот на получилите бежански или хуманитарен статут в България е сериозно затруднен от "нефункциониращата държавна програма за интеграция". Като доказателство е посочен фактът, че Националната интеграционна програма приключи през декември 2013 г., а новата все още е неактивна.

"Нашата позиция е, че без наличието на нова, добре проектирана и ефективно прилагана интеграционна програма, ползващите се от международна закрила имат много ограничен шанс за социално включване и даже физическо оцеляване на територията на България. Броят на ксенофобски мотивираните престъпления нараства в последната година, адекватна институционална реакция към тях продължава да липсва. Обезпокоително се увеличава и броят на крайно десните формации, както и на преобладаващите ксенофобски дискурси в публичното пространство. Представители на държавни институции редовно отправят расистки коментари и изводи в техните официални изявления, без да бъдат санкционирани", се посочва още в доклада.