ЕК предлага строги санкции за страните с прекомерен дефицит

Европейската комисия предложи в сряда да се засилят санкциите срещу страните, които многократно надхвърлят 3-процентовото ограничение за бюджетен дефицит, както и проектобюджетите на страните членки да минават на одобрение от ЕС преди да се приемат от националните парламенти. Стремежът на изпълнителния орган на ЕС е да се избегне повторение в бъдеще на случаи като гръцката дългова криза и високите дефицити на Испания или Португалия.

Брюксел настоява общите линии на бюджета, особено фискалната рамка, да минава на обсъждане сред страните членки и най-вече с Еврокомисията, преди проектът да влиза за одобрение в съответния национален парламент.

Франция и Германия одобряват "духа" на предложенията, но уточниха, че не бива да се посяга на суверенитета на националните парламенти.

На съвместна пресконференция председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Оли Рен обясниха, че предложението за съгласуване на бюджетите на страните членки с ЕС има за цел да засили координацията в прилагането на бюджетни политики и няма за цел да се налага вето. По този начин ще се затегне фискалната дисциплина и ще се възстанови доверието на инвеститорите и потребителите.

ЕК предложи още ЕС да спре помощта от Кохезионния фонд за нарушителите.

Според Пакта за стабилност и растеж на ЕС бюджетния дефицит на страните членки не трябва да надвишава 3%, а дългът не може да надвишават 60 на сто от брутния вътрешен продукт. Само три страни може би ще покрият изискването за размера на дефицита тази година, а само 13 ще се справят с дълга, прогнозира ЕК.

"Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни членки - да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната. Ние се надяваме да не ги използваме и ще даваме време на страните в затруднение да се поправят. Санкциите няма да са автоматични", каза Барозу.

Другата революционна идея на ЕК е създаването на постоянен механизъм за разрешаване на кризи. За негова база ще служи стабилизационният механизъм, приет заради кризата в Гърция, за който ЕС предвиди 500 милиарда евро, а МВФ ще предостави още 250 млрд.евро. За него се предвижда да работи само 3 години и включва система от гаранции чрез двустранни заеми, както и заделяне на пари от бюджета на ЕС. Новият механизъм обаче трябва да бъде постоянен и да бъде одобрен от страните членки. Мнозина вече го наричат Европейски валутен фонд, но бъдещето му е неясно, особено след изборите във Великобритания и очакваното ново правителство там.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?