ЕК прогнозира 5.1% икономически спад у нас, кабинетът – 3%

България се очаква да е с един от най-ниските бюджетни дефицити в съюза тази година

ЕК прогнозира 5.1% икономически спад у нас, кабинетът – 3%

Европейската комисия прогнозира доста по-сериозен икономически спад в България през 2020 г. в сравнение с прогнозата на правителството в проекта за втора актуализация на Бюджет 2020. ЕК залага спад на икономиката в България от 5.1%, докато правителството остави непроменена прогнозата си от пролетта за свиване от едва 3%.

Това става ясно от публикуваната в четвъртък есенна икономическа прогноза на Европейската комисия. В същото време през лятото Брюксел имаше доста по-песимистични очаквания за България - свиване от 7%.

По принцип българското законодателство изисква Министерството на финансите да даде обяснение, когато прогнозата му се различава по-чувствително от тази на Европейската комисия. От прогнозата до голяма степен зависят сметките за приходите и заложените срещу тях разходи в бюджета.

Според ЕК спадът на българската икономика през 2020 г. ще бъде малко по-нисък от европейския. Средната стойност за ЕС е спад със 7.4%, а в еврозоната се очаква свиване със 7.8%.

Основният извод на експертите от Брюксел е, че очакваното рязко възстановяване в съюза е прекъснато заради възвръщането на пандемията от Covid-19 с нова сила.

За България ЕК коментира, че вътрешното търсене и износът ще продължат да растат, а също и че безработицата се е стабилизирала главно благодарение на правителствените мерки. Очаква се българската икономика да се върне на предкризисното равнище към края на 2022 г.

В прогнозата на ЕК се изтъква, че България влиза в кризата от стабилна фискална позиция. От проектобюджетите на държавите членки за догодина, представени пред Брюксел към края на октомври, става ясно, че България е с най-нисък очакван дефицит (4.1% от БВП) от общо 20-те държави с публикувани данни. Най-висок дефицит се очаква в Испания – 11.3% от БВП.

Икономическото влияние на пандемията от коронавируса показва значителни различия в отделните страни членки, като същото важи и за перспективите за възстановяване. Това е отражение на разпространението на вируса, строгостта на обществените мерки, въведени за ограничаване на епидемията, структурния състав на националните икономики и силата на отговора, даден от националната политика, коментира ЕК в прессъобщение.

"Втората вълна на пандемията разбива надеждите ни за бързо възстановяване", коментира зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. По думите му БВП на ЕС няма да се върне на предкризисните равнища до 2022 г.

Както несигурното развитие на пандемията, така и неизвестността около излизането на Великобритания от единния пазар на ЕС оказват натиск върху перспективите за растеж, подчертава ЕК.

Сред 19-те членки на еврозоната Испания (-12.4 на сто), Италия (-9.9 на сто) и Франция (-9.4 на сто) ще имат най-лошо представяне тази година.

Очаква се съвкупният държавен дълг на валутния съюз да надхвърли 100% от БВП през 2020 г. заради разходите на страните членки за съживяване на икономиките, дълбоко засегнати от коронавируса.

Дългът на страните, приели единната валута, ще достигне 101.7 процента от БВП тази година - равнище, което ще се запази през идните две години. Показателят е особено висок в Гърция (207.1% през 2020-а) и Италия (159.6%). Прогнозира се френският дълг да достигне 115.9% от БВП тази година и да продължи да нараства през 2021 и 2022 г.

Според Брюксел икономическата активност в еврозоната едва ли ще се върне на предкризисното си ниво през 2022 година. Това може да не стане и през 2023 г., тъй като високата степен на несигурност крие рискове от влошаване на перспективата.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес