ЕК заплаши България със съд заради фиксирани цени на тока

Европейската комисия изпрати последно писмено предупреждение до България по три наказателни процедури, открити срещу страната - за неспазване на еврозаконодателството в областта на енергетиката и на околната среда, съобщи Комисията в четвъртък.

Брюксел иска промяна на съществуващия у нас регламент, който задължава производителите на електроенергия да продават продукцията си на НЕК на фиксирани цени. Това се смята за дискриминационен подход, който изкривява пазара и свободната конкуренция.

Процедурата бе открита в средата на м.г. след жалба на чешката компания ЧЕЗ, която снабдява с електроенергия Западна България и е собственик на ТЕЦ "Варна". Доставчикът се оплака заради спор с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по определяните за всички производители на електроенергия квоти за доставка на регулирания пазар за бита, където цените се постановяват от ДКЕВР.

През първите шест месеца на 2008 г. ЧЕЗ категорично отказваше да се съобрази с определената им квота и вместо да продава на НЕК на фиксираните от регулатора тарифи, тя изнасяше ток извън страната или го пускаше на свободния пазар, където цените са по-високи.

Това предизвика недоволството на НЕК, които обясниха, че за да покриват недостига на електроенергия за бита, са принудени да купуват ток от свободния пазар и трупат загуби заради разликите в цените.

Заради целия спор ЧЕЗ бе заплашена с глоба от ДКЕВР, но се размина, а срещу България бе открита наказателната процедура от Брюксел.

ДКЕВР мълчи

От ДКЕВР засега не желаят да се ангажират с коментар, като отбелязаха, че първо трябва да се запознаят с мотивите на предупреждението.

В последните години регулаторът прибягва до практиката да запазва за пазара на ток за бита предимно количества енергия от централите, които произвеждат на по-ниска себестойност като АЕЦ “Козлодуй“ и ТЕЦ “Варна“, а по-скъпият ток от ТЕЦ “Бобов дол“, например, отива на свободния пазар. Това се прави, за да може ДКЕВР да натиска ръста на цените за битовите потребители.

Промяна в сегашната практика би довела до засилен износ на електроенергия от страна на производителите, които са си закупили от НЕК капацитет за износ през мрежата на държавната компания. Което означава, че за да има осигурени количества за вътрешния пазар, регулаторът трябва да разреши сериозно поскъпване на тока.

Друг елемент на наказателната процедура на ЕК е за ограничения достъп на различните оператори до енергийната инфраструктура на страната.

Според евродирективите те трябва да имат равен достъп до мрежата като собственика ѝ НЕК.

Държавата има двумесечен срок да предприеме коригиращи действия, след което следва дело в Люксембург.

Енергийна ефективност

Второто писмено предупреждение е за неизпълнение на директивата за електроенергийни услуги, която предвижда увеличение на енергийната ефективност, като се създадат стимули за гражданите и бизнеса.

Именно икономиите на ток могат да снижат общите разходи, дори при поскъпване на електроенергията.

От Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) коментираха, че предупреждението касае подзаконови актове към закона за енергетиката, които още не са приети, но били подготвени. Сега се съгласували със заинтересованите министерства, преди да бъдат одобрени от МС. Именно защото материята била сложна и касаела доста други ведомства, се получило забавянето, допълниха от МИЕ.

От там увериха, че в поставения срок от Брюксел те ще бъдат одобрени и няма да се стигне до съд.

Третата процедура е за неспазване на ангажимента на страната за издаване на екоразрешителни на големите горивни инсталации. В Брюксел считат, че вече няма гаранции че инсталациите без такива разрешителни не замърсяват околната среда. Сред заводите, които останаха без такива документи е и металургичният комбинат “Кремиковци“, който се поддържа на изкуствено дишане в търсене на инвеститор, който да възобнови производството.

Комплексни екоразрешителни

От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) заявиха, че са издали всички комплексни разрешителни за първоначално издаване през октомври 2008 г. Последните 101 разрешителни бяха официално връчени на 22 октомври, допълниха от ековедомството.

“Заради закъснение при издаването на комплексните разрешителни, което трябваше да приключи до 30 октомври 2007 г., МОСВ направи програма за ускорената им подготовка и официално информира ЕК и представи съответния график още през лятото на миналата година, след като беше получено първо писмено предупреждение от ЕК за страната ни“, се посочва в коментар на МОСВ.

От там уточниха, че отговорът до ЕК, в който страната ни информира, че всички комплексни разрешителни за първоначално издаване вече са издадени, е готов, одобрен е ден по-рано от Съвета по европейски въпроси и ще бъде изпратен в регламентирания срок – до 3 февруари.

В писмото се посочва, че от всички подлежащи на издаване на комплексни разрешителни инсталации, 89 са получили отказ. 41 от тях са общински депа за отпадъци, които са в подготовка за закриване и те трябва да бъдат закрити към 16 юли тази година. Други две инсталации поради промяна в дейността си са отпаднали от обхвата на директивата и не подлежат на издаване на комплексни разрешителни. Останалите 36 инсталации, получили отказ, са си подали повторно документи, в момента за тях тече повторна процедура, като те не работят.

На днешно заседание на Колежа на комисарите е взето решение за закриване на една процедура срещу България в областта на околната среда по забележка, че не е представена методика за прогнозните емисии парникови газове за 2010, 2015 и 2020 година. Това стана след като страната ни представи необходимата информация

Закрита е и процедурата за спешния телефон 112, тъй като в ЕК са отчели свършеното от страната за внедряването на системата.