Екатерина Михайлова: Това не е просто нещастие, трябва да разберем какво в нормите и контрола не е наред

Смъртта на две деца през годината стана повод за тежка политическа атака срещу предишното правителство - това на СДС. Ще използва ли сега СДС трагедията в дискотека "Индиго", за да отправя критики към управлението на сегашния кабинет?

Първо искам да изкажа моите съболезнования на роднините и на близките на загиналите снощи деца. Това, което се случи вчера в дискотека "Индиго" е нещо, което все още аз не мога да приема, че е така, да осмисля, че е възможно да се случи.

Според мен в един такъв момент не бива да се вадят партийни страсти и да се използва една трагедия за политически актив. За съжаление миналата година беше използвано това от нашите опоненти. Понеже ме питате ние дали ще го направим - не, няма да се възползваме от трагедията, за да трупаме партийни дивиденти, защото според мен това е цинизъм.

Друг въпрос е, че всички ние, политиците, трябва да осмислим точно какво се е случило и да потърсим пътищата за уреждане на закони и подзаконови актове, така че да предотвратим възможни подобни трагедии.

За мен изявленията снощи, които чух в медиите, свеждащи се само до констатацията, че е нещастен случай, не ме удовлетворяват. И смятам, че политиците трябва да минем и по-нататък. Трябва да помислим и да намерим регламентацията, и да се провежда много ефективен контрол за това къде колко хора могат да се събират, особено когато става въпрос за деца.

Мислeх си дали е редно всъщност да има детски дискотеки, в които 12-13-годишни деца, а и по-малки, да се събират в помещения, които не сме сигурни, че са достатъчно обезопасени... Може ли да имаме и в бъдеще гаранциите, че няма да се случи нещо друго, някоя друга трагедия, ако всичко не е по един много строг контрол и регламент от закона.

И затова ние няма да използваме за политически цели, напротив, в този момент аз мисля, че всички трябва да сме съпричастни и да се опитаме да дадем тази своя съпричастност. Трябва да се обяви национален траур. Искаме и информация повече за случилото се - и от министър-председателя, и от министъра на вътрешните работи. И след това, разбира се, трябва да се направи много детайлно следствие, разследване на това какво се е случило, защо се е случило, как се е случило. И да не спрем само дотам, а наистина да помислим дали не трябва да се променят законите.

Някой се е подписал под договора за това място да стане дискотека. Вчера новият ръководител на Държавната агенция за младежта и спорта е обявил, че прекратява тоя договор, ама някой го е сключил и е казал става, друг е отишъл после и е гледал - примерно от общинската администрация, също е казал, че става за дискотека, трети е трябвало да мине там да види дали е изчистено, когато се събират толкова хора...

Точно за това говоря - че законът не е достатъчен, ако не бъде изпълняван, и то стриктно. Ако няма непрекъснат контрол и няма стриктно спазване на всички норми.

Защото някак си само да казваме - ами, това е едно нещастие, и то се случи, и няма никаква отговорност, ми се струва, че не е редно, не е логично, това е измъкване от отговорност. Затова ще искаме пълната информация.

Тези договори са подписвани, те са на хартия, не са устни уговорки. Тези разрешителни са разписвани, те са издавани от съответните органи. Те трябва да съществуват и в тоя момент, и може да се види при какви условия, при какви условия е даван лицензът, за да се извършва определена дейност, какви са критериите, които са предвидени в тоя момент, дали наистина всичко, което има в това заведение, отговаря на законовите изисквания. А и дори да отговаря, аз затова казах, че трябва да погледнем и законите, защото ако се окаже, че отговаря, значи някъде нещо е сбъркано като разпис в нормите. И тогава те трябва да бъдат променени.

Защо според вас четири години СДС, вече половин година НДСВ не успяха, не успяват да постигнат очакването на хората за сигурен, подреден живот?

Вижте, трагедии се случват наистина навсякъде по света, което, разбира се, не е оправдание. Въпросът е усещането за сигурност. И според мен това е, което се загуби и което е много тревожно. И то се губи все повече, тази сигурност, като усещане у хората. Като че ли когато едно общество преминава от един етап на развитие в друг, повече се насочиха усилията и на институциите, и на хората, които представляват тези институции, да създадат икономически условия, така че да подобрят начина на живот, функциониране на пазарна икономика, въобще започнахме да говорим в едни други категории, започнахме да говорим за икономически растеж, а престанахме да говорим за нещата, които правят най-важното - престанахме да говорим за духовността, за стойностите, за това, че парите, разбира се, са важни, но не са най-важните, че много по-важна е вярата, отстояването на истинските ценности, запазването на духа - да не се лъже, да не се краде. Забравихме за тези неща да говорим.

Мисля, че всичко това има връзка. Защото някак си много лесно се решава, че може да се даде на някой да печели пари и да не се замисляме, че това, че се дава на някой да печели пари, е свързано и с още нещо - да се осигури духовността. Струва ми се, че се хвърлихме точно в другата крайност.

По Дарик радио, със съкращения